Докато в България водим емоционални дебати дали да го направим и ние, а в доклади на Еврокомисията и ЕЦБ се посочва, че все още не изпълняваме изискванията, туристи и местни в тези държави от 2002 г. едностранно и без каквито и да е критерии го правят
Възрастна албанка продава плодове на магистралата Тирана - Подгорица. Български туристи купуват ябълки и тя бързо им показва на калкулатора - 2 евро. Вечерта в известен ресторант в Подгорица сервитьорът пише сметката за групата от седем човека - 210 евро. Обилната вечеря, полята с прочутата черногорска гроздова, е в пъти по-евтина от българската столица.
Черна гора не е в ЕС, не е част от еврозоната, нито има официално парично споразумение с Брюксел и Европейската централна банка.
И ако в България водим усилен и емоционален дебат дали си струва да приемем еврото, както и дали ще изпълним всички критерии до 2024 година, когато е датата,
Черна гора и Косово безпроблемно използват еврото още от 2002 г.
Едностранно то де факто стана национална валута за Подгорица и Прищина. Това означава, че еврото не е законно платежно средство там, но се третира като такова от правителството и населението.
Дълги години като част от Югославия Черна гора използваше за своя официална валута югославския динар. За да избегне инфлацията през 1999 г., тя го изоставя и въвежда германската марка за официална валута. С помощта на германската централна банка Черна гора започна да работи за “натурализиране” на използването ѝ.
Парите бяха изпратени от Берлин със самолети,
които кацнаха в Дубровник, и след това бяха закарани с камиони до Черна гора.
От 1 януари 2002 г. обаче евро банкнотите и монетите бяха официално въведени в обращение в много европейски страни, включително и Германия. Тогава и Черна гора решава да смени марките с новото “немско” евро. Основните мотиви бяха същите както преди - да се осигури парична стабилност и да продължи
да се избягва високата инфлация,
И до днес европейската единна валута продължава да се използва в Черна гора без съгласието на Европейската централна банка.
Въпреки че е в обращение от 20 г., еврото не може да се счита за черногорска или косовска валута, тъй като местните централни банки нямат финансови механизми за въздействие върху еврото и право да се месят в текущите икономически нужди на пазара. За разлика от членките на еврозоната Черна гора и Косово нямат право и да секат евро монети и следователно нямат собствен национален дизайн от едната им страна. Затова там се използват само пуснатите в обращение пари.
В началото, когато Подгорица започна да използва еврото като национална валута, ЕЦБ не възрази.
Впоследствие обаче и оттам, и от ЕК неколкократно оспорваха едностранното решение. През 2007 г., когато Черна гора тръгна по пътя си към ЕС, говорител на ЕК категорично заяви:
“Условията за приемане на еврото са ясни
Това означава на първо място да бъдеш член на ЕС”.
През 2010 г. страната получи статут на официален кандидат-член, а ЕС продължи да повдига въпроса за премахването на еврото.
По-късно обаче “евроизацията” бе призната от ЕК чрез специфичен подход, който отчита, че тя е възникнала поради “извънредни обстоятелства”, присъстващи в страната към момента на въвеждането ѝ.
Като част от текущите преговори по разширяването ЕС ще трябва да се справи с този безпрецедентен случай, в който държава, която вече използва общата валута, без да изпълнява всички задължителни икономически условия, се стреми да се присъедини към съюза и еврозоната.
Регулярно ЕК и ЕЦБ излизат с доклад за напредъка на дадена страна - кандидатка за еврозоната, но такъв за Черна гора и Косово разбираемо не се изготвя, тъй като те все още са далеч дори от членството в ЕС.
Съвсем наскоро бе публикуван съответният доклад и за България, според който страната все още не изпълнява част от изискванията за присъединяване към еврозоната. Отчита се, че най-новите данни за България показват висока инфлация, причинена от ръста на цените на енергията.
Очакванията са в следващия доклад догодина да се отчете положителна промяна, защото инфлационният натиск се приема за временен и се предвижда да спадне чувствително.
А властта в София е категорична, че ще спазим срока за въвеждане на европейската валута от януари 2024 г.
всички членове на ЕС в крайна сметка са длъжни да се присъединят към еврозоната,
след като критериите за сближаване бъдат изпълнени.
Еврото е втората най-активно търгувана валута и аналог в около 33% от всички ежедневни трансакции в световен мащаб. Всеки ден евро банкноти минават през ръцете на близо 339 милиона души в еврозоната.
Валутата обаче се използва както от страни извън ЕС, така дори и в такива извън европейския континент. Такъв е случаят с френските отвъдморски департаменти Гваделупа, Френска Гвиана и Мартиника в Карибите, както и Майот и Реюнион в Индийския океан. Други примери са португалските острови Мадейра и Азорските острови и испанските Канарски острови, всички в Атлантическия океан.
Еврото се използва свободно и в Албания, но там не е въведено като валута. Причината за широката употреба се обяснява по-скоро с непопулярната местна валута албански лек, която туристите трудно намират в обменните бюра.
В Сърбия също безпроблемно може да се разплащаме с евро, въпреки че официалната валута е сръбски динар. Кодът му е RSD. Съществуват 5 монети - 1, 2, 5, 10 и 20 динара, и 9 банкноти - 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000, 2000 и 5000. Тъй като цените масово са с доста големи цифри, разплащането най-често става с банкноти, по-големи от 100 динара.
През 2003 г. след разпадането на Югославия Сърбия се връща окончателно към местния си динар. До този момент тя е използвала югославския, който се е приемал както на територията на Сърбия, така и в Черна гора. Дизайнът на сръбския динар е заимстван от своя предшественик. Единствената им разлика е, че на новите пари пише Narodna banka SRBIJE, а на старите Narodna bankna JUGOSLAVIJE.
На практика обаче
еврото е в свободно обращение в Сърбия
Използвайки валутата, можете да се разплащате на територията на страната, а ако все пак ви се наложи с местна валута, обменните бюра, както и банковите клонове се срещат буквално на всеки ъгъл. Освен това институциите не начисляват комисиона за подобни трансакции.
Сърбите имат навика да пресмятат парите си в евро, което се дължи на периода на хиперинфлацията от 1993 г., когато валутата им се обезценявала в рамките на ден. От тогава до сега по-голямата част от населението обръща спестяванията си в евро, а също и пресмята заплатите си и цените на недвижимите имоти по същия начин заради стабилността на европейската валута, въпреки че Сърбия не е част от ЕС.
