Не всички руски милиардери, приятели на Путин, са под прицела на западните санкции. Десетки от индустриалците бяха пощадени от включване в черния списък заради геостратегически и икономически анализи, пише в. “Кориере дела сера”. Много от тях не само че продължават спокойно дейността си, а даже напротив – просперират още повече, тъй като успяват да се сдобият с нови ниши на пазара, купувайки бизнеса на санкционираните си колеги.
Един от големите печеливши е вторият най-богат руснак – 61-годишният Владимир Потанин. Магнатът от индустрията на никела е един от най-верните хора на Путин и въпреки това не беше включен в списъка от 40 санкционирани руски милиардери.
Преди войната в Украйна неговото богатство се изчисляваше на над $ 30 млрд. И тогава, и сега Потанин е близо до руския лидер, когото поддържа дори при мачовете по хокей, помагайки му да бележи голове. Въпреки това богаташът продължава да пътува свободно из чужбина, да се наслаждава на двете си суперяхти, да действа на пазарите - дори за сметка на Кремъл, така, сякаш войната не съществува. Името му е в списъка от санкционирани от Канада и Австралия, но не и от САЩ и ЕС.
Според “Кориере дела сера” отговорът за тази аномалия е много прост – Потанин е главният акционер в “Норилск Никел”. Това е сибирската компания, която произвежда 15% от никела и 40% от паладия в света. Това са металите, които се използват за производството на микрочипове и автомобили. Санкционирането на олигарха би означавало предизвикването на скок в цените на двата метала, което ще доведе и до ужасни последствия за автомобилната индустрия.
Изключването му от черния списък е добре дошло за Кремъл, тъй като чрез него си взема контрола над серия от банки. Те или се разпродават на безценица от западните групировки, които се опитват да напуснат Русия, или пък се отстъпват от други олигарси, които са си позволили да критикуват войната. Така неговата групировка “Интеррос” си купи отново Росбанк от “Сосиете Женерал”. Живеещият в чужбина руснак Олег Тинков пък беше принуден да продаде своите 35% от Тинкоф Банк, тъй като дръзна да нарече действията на Москва “откачена война”. Потанин купи акциите му на 3% от реалната им цена.
Владимир Потанин е наследник на семейство от съветската номенклатура. Баща му е бил служител в Министeрството на търговията на СССР до 1990 г. Възползвайки се след това от хаоса в перестройката, основава “Интреррос” с капитал от $ 10 хил. назаем от държавни предприятия. Две години по-късно неговата Унексимбанк става банка отправна точка за държавата. Така от 300 млн. долара през 1992 г. дейността ѝ достига 2 млрд. долара през 1994 г. След още две години идва и “шедьовърът” на Потанин – именно той измисля формулата “заеми за акции”. С помощта на Елцин групата от шестима олигарси, забогатели благодарение на милиардите долари на правителството, депозирани в банките им, се сдобиват със странични държавни собствености. На Потанин се пада “Норилск Никел”. Той плаща за нея 170 млн. долара в същата година, когато самата компания регистрира приходи за $ 3,3 млрд. В замяна богаташите гарантират подкрепата си за Елцин. Когато през 2000 г. Путин идва в Кремъл, Потанин отново му обещава вярност и преданост. Той се ангажира да остане извън политиката и така става един от милиардерите, които оцеляват, запазвайки състоянието си.
