- Агитацията в социалните мрежи също да подлежи на контрол
- Законодателят да помисли нужно ли е с машини да се гласува и в чужбина, след като на условията отговарят 2% от секциите там
- При балотаж няма как да се организира вот с устройствата за 7 дни
Българи, които са на почивка в страната, да могат да гласуват в специализирани секции в хотелите. Това е една от законодателните промени, които Централната избирателна комисия предлага в своя анализ за проведените през 2021 г. избори, който е изпратен до Народното събрание.
Предложението на ЦИК идва след парламентарните избори от 11 юли 2021 г. Тогава българи, които бяха на почивка в чужбина, можеха да пуснат бюлетина, стига в населеното място, в което са, да има разкрита секция. Сънародниците ни, които бяха избрали родното Черноморие, обаче се оказаха без достъп до урните.
За да се реши тази несправедливост за в бъдеще, ЦИК предлага да се регламентира в Изборния кодекс възможност за гласуване на хората, които в изборния ден са на почивка в населено място в страната, различно от постоянния им адрес. Можело например да се предвидят специализирани секции в местата за настаняване.
От ЦИК напомнят, че преди вота на 11 юли са били сезирани от много граждани по казуса. Затова комисията е поставила въпроса пред отговорния орган по съставянето на избирателните списъци и адресната регистрация - регионалния министър. Оказало се, че проблемът няма как да бъде решен, тъй като по закон кметовете образуват секциите до 50 дни преди изборния ден.
ЦИК иска още да може със свое решение да урежда
включването в списъците на лица, които в деня на вота са командировани
в друго населено място, изпълнявайки служебните си задължения. Дава се пример с учители, които не успели да гласуват на последния евровот, защото били командировани заради националното външно оценяване. Военнослужещи и служители на МВР пък не успели да гласуват за парламент, защото трябвало да охраняват границите на страната.
Възможност за гласуване трябвало
да се осигури и за лекари, медицински сестри, санитари, гледачи, които са дежурни в изборния ден
в съответното лечебно или здравно заведение, дом за стари хора или друга специализирана институция.
От ЦИК напомнят, че за първи път в историята на изборния процес у нас в 1 година бяха проведени толкова много избори, при това в условията на извънредна епидемична обстановка и непосредствено след съществени промени в Изборния кодекс и от нов и намален състав на комисията.
Според тях включването на технически дейности по възлагане на отпечатването на хартиените бюлетини, компютърната обработка на данните от гласуването, машинното гласуване, както и съхранението на устройствата не е съобразено със статута на ЦИК и с административния капацитет на нейната администрация. Затова те настояват тези дейности да се изпълняват от изпълнителната власт, включително съхранението и охраната на машините, както е било до 2016 г.
Поради кратките срокове по организацията на избори комисията предлага като публичен възложител да не прилага Закона за обществените поръчки при договори, сключвани с физически лица за услуги, консултации, експертно и техническо подпомагане, необходими за организацията и произвеждането на вота. Напомня се, че има и изпълнители, посочени в Изборния кодекс - печатницата на БНБ за хартиените бюлетини и “Информационно обслужване” за компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от вота.
Комисията предлага ГРАО да ѝ предоставя служебна информация за броя на избирателите по секции до 5 дни от насрочване на съответния вид избор. Така решенията за определяне на секциите за машинно гласуване, броя на хартиените бюлетини, минималния брой на избирателите, които да подкрепят независим кандидат и други, ще могат да бъдат взимани по-бързо.
По повод изискването кандидатите за президент да са живели в страната в последните 5 г. ЦИК обръща внимание, че след приемането ни в ЕС и правото на гражданите на общността и техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки и премахването на контрола по вътрешните граници не е възможно извършването на пълна проверка за това. Подобни твърдения имаше за кандидати на последните президентски избори на 14 ноември 2021 г.
От ЦИК предлагат и няколко промени, свързани с вота в чужбина. Искат да имат правомощия, когато са налице категорични доказателства, че в дадено място няма да има кой да гласува, да не се образува секция. Подобна бе ситуацията през ноември, когато по закон комисията трябваше да открие секции в туристически дестинации като Гърция заради вота на 11 юли, когато там имаше опашки от желаещи да гласуват. За ноември обаче беше ясно, че разкриването на секции там е безсмислено.
ЦИК коментира и идеята секции да се образуват при 100 гласували избиратели на база на резултатите от последните избори от същия вид, а не на база на всички вотове в последните 5 г.
При следващи парламентарни избори ще бъдат образувани автоматично 800 секции,
а заедно с тези, които ще се разкрият въз основа на подадени заявления, общият им брой може да достигне до 1000. Това създава нарастващи проблеми, свързани със съставянето на СИК, предупреждават от ЦИК и напомнят, че и сега парламентарните сили трудно попълват местата в комисиите в чужбина. Затова в близо 80% от случаите този ангажимент се прехвърля на МВнР, което пък разчита основно на активността на местните български общности. Затова консултациите за съставяне на СИК в чужбина трябвало да се ръководят отново от Външно, както е било до 2016 г., а ЦИК да се намесва само ако не може да се стигне до споразумение между партиите.
Секциите с машинно гласуване в чужбина са под 2% от всички избирателни секции, а разходите и техническите трудности при въвеждането му там са много по-големи, напомнят от ЦИК и смятат за основателен въпросът дали има смисъл от това.
ЦИК не е съгласна да отговаря
за всички организационни, логистични и технически дейности, свързани с този вид вот. Това предполагало комисията да се ангажира със специфични дейности, които изискват софтуерни, логистични и технически знания. След последните промени в кодекса само машинно се гласува в над 3/4 от избирателните секции.
Машинното гласуване в такъв мащаб е свързано и с увеличаване на разходите за избори в сравнение с тези при гласуване само с хартиени бюлетини, напомнят от ЦИК.
Все още Министерският съвет не е осигурил подходящи помещения - държавна собственост, и
12 837 машини се съхраняват в частен склад
Това генерира високи бюджетни разходи за наем и логистични услуги - между 45 и 50 хил. лв. месечно в период без избори, както и застраховка от 67 040 лв. за една година.
При избори, в които се произвежда втори тур или нов избор, организирането на машинното гласуване за балотажа в предвидения 7-дневен срок е “практически невъзможно или най-малко напрегнато за реализиране”, категорични са от ЦИК. При балотаж за президент има значителни затруднения, свързани с подготовката и доставката на машините в чужбина. А при балотажи за кметове за много кратко време щяло да се наложи да се параметризират стотици различни бюлетини за общини, райони и кметства. За да има сигурност при организиране на машинното гласуване, е необходимо
да има по-дълъг срок между първи и втори тур,
категорични са от ЦИК.
Комисарите напомнят, че Изборният кодекс не допуска те да санкционират нарушения на изискванията за предизборна агитация, извършени в социалните мрежи. На всички произведени през 2021 г. избори комисията констатира по множество подадени жалби и сигнали, че голяма част от предизборната агитация е изнесена в социалните мрежи и така е изключена от контрола ѝ по силата на закона.
