Oбама е пионер в използването им за предизборни кампании, Макрон фаворизира инстаграм за втория си мандат
През 2007 г. Барак Обама бе един от първите световни политици, които прозряха огромното влияние на социалните мрежи върху обществените нагласи и активнo ги използва в президентската си кампания година по-късно. Тя бе наречена “първата кампания на XXI век”. 15 години по-късно вече почти няма президент, монарх, премиер, министър или духовен водач в света, който да не осъзнава мощта на модерните комуникации и да не поддържа профил – личен или на институцията, в различните социални мрежи. Някои предпочитат да управляват сами посланията си, за други грижата поемат секретари и цели екипи. Някои са френетично активни, други значително по-въздържани в комуникацията. Едно обаче е сигурно - да си съвременен политик в демократичния свят без постоянно присъствие онлайн е равносилно на самоубийство.
Последните години обаче доказаха и още нещо - използването на социалните мрежи от политиците безконтролно
е нож с две остриета
Най-показателен бе случаят с наследника на Обама в Белия дом Доналд Тръмп. Той пренесе правенето на политика изцяло в туитър и фейсбук, често пишейки каквото му дойде на ум, без да се съобразява (или почти) с мнението на съветниците си и с какъвто и да било дипломатически етикет в начина на изразяване. Липсата си на познания по много теми ексцентричният държавен глава прикриваше с неподражаемия си грандомански апломб и безцеремонно хвалеше себе си като най-великия лидер, а противниците си нападаше ожесточено. Управлението му бе пълно с гафове, които той подминаваше без грам свян. Тръмп бе изключително активен в отправянето на послания, особено в туитър, където според статистиката е публикувал 25 000 пъти по време на мандата си и 8000 в президентската си кампания през 2016 г. Сред писанията му имаше и много откровено фалшиви новини и конспиративни теории. Най-много туитове е фабрикувал в последната година в Белия дом – около 33-34 дневно.
В крайна сметка дни преди края на мандата му през януари 2021 г. се стигна до безпрецедентното решение от страна на “Туитър” да закрие профила му за постоянно заради “опасност от по-нататъшно раздухване на насилие” след щурма на Капитолия от неговите привърженици. Преценено бе, че със своите туитове той се е превърнал в голяма степен в подстрекател на събитията, които разтърсиха тогава САЩ. “Фейсбук” и “Инстаграм” взеха подобно решение, но по-меко – наложиха му 2-годишна забрана да присъства в тях. Наскоро най-богатият човек в света Илон Мъск обяви, че ако завърши сделката за покупката на “Туитър”, ще възстанови акаунта на бившия президент, но самият Тръмп обидено се врътна, че няма намерения да се връща в тази платформа. Той си направи собствена, наречена “Социалната истина”, но тя не набра популярност, а дори голяма част от онези, които се присъединиха, скоро я напуснаха.
По-голямата част от управлението на Тръмп мина и под знака на разследването на руската връзка в неговото избиране, когато се смята, че социалните мрежи са били завзети от фабриките за тролове на Кремъл, за да му осигурят победата над Хилари Клинтън. Съмненията се засилваха и от много приятелското отношение на бившия президент към колегата му Владимир Путин, за когото той неведнъж ръсеше суперлативи. Между другото се оказа, че името му не присъства в последния списък на санкционирани от Москва американци, на които е забранено да стъпват на руска земя.
Путин е един от малкото световни лидери, които нямат лични профили в социалните мрежи. В края на миналата година говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обясни, че
Путин няма време за подобни занимания,
тъй като смята, че ако има профили, трябва да ги поддържа сам и няма да е редно някой друг да го прави вместо него. На въпроса как тогава господарят на Кремъл влиза във връзка с младите хора Песков уточни, че Путин има достатъчно живи контакти и предпочита общуването лице в лице. Отдавна поставил държавата под пълен личен контрол, руският президент няма нужда от социални мрежи да агитира за преизбирането си. А откакто запали кървавата война в Украйна, основните западни платформи са забранени, за да не достигат до руснаците информации за бойните действия, различни от онези, които бълва пропагандната машина.
След началото на войната популярността на украинския президент Володимир Зеленски в социалните мрежи нарасна рязко. Той знае много добре колко важни са те за печеленето на информационната война срещу Русия и ги използва, за да поддържа духа на украинската армия и патриотизма на населението. Някои експерти са на мнение, че неговата и на екипа му
кампания за разобличаване на руската пропаганда е една от най-блестящите
през последните десетилетия. Зеленски сам управлява профилите си и предпочита да пуска видеа с посланията си, които като бивш актьор произнася убедително и въздействащо, без никога да чете. По същия начин общува и със западните партньори от НАТО и ЕС, като непрекъснато ги кара да се чувстват виновни, че не въоръжават достатъчно Украйна и са я оставили да се оправя сама. Колкото и нелепо да звучи в подобен контекст, би могло да се каже, че войната превърна брадясалия Зеленски с неговите военни дрехи в истинска интернет звезда.
Когато профилите му бяха закрити, Доналд Тръмп бе един от най-следваните световни лидери, а типично в негов стил той не следваше никого. В момента обаче
най-популярен в социалните мрежи категорично
е премиерът на Индия
Нарендра Моди, което не е изненадващо, като се има предвид броят на населението на страната. Настоящият американски президент Джо Байдън се нарежда след него в туитър и фейсбук, но поведението му е много по-консервативно в сравнение с това на предшественика му. Той използва социалните мрежи за важни послания, свързани с държавната политика, които са добре премислени. В личен план обаче сегашният стопанин на Белия дом не изглежда много голям привърженик на този тип комуникация. По време на пандемията той дори влезе в тежък конфликт с Big Tech, обвини ги, че “убиват хора”, като разпространяват дезинформации за COVID-19 и най-вече за ваксините.
Бившата германска канцлерка Ангела Меркел също не бе голяма привърженичка на социалните мрежи. Тя не поддържаше профил в туитър, а за останалите ѝ електронни комуникации се грижеше прессекретарят ѝ.
По време на втората си президентска кампания френският държавен глава Еманюел Макрон насочи вниманието си главно към онези социални мрежи, които са хит сред младите и по-слабо политизирани поколения. Избра инстаграм за основен инструмент за преизбирането си и именно там
Макрон пусна своя неглиже секси снимка с разгърдена риза и мъжествено окосмени гърди,
за да покаже, че политиците не са само зализани костюмари, които произнасят скучни речи. Напоследък президентът силно повиши присъствието си и в тикток. Освен това използва мрежа от инфлуенсъри, за да заглажда имиджа и да повишава рейтинга си. Макрон е и френският политик, който е най-дискутиран в социалните медии – името му е споменавано в тях стотици милиони пъти по най-различни поводи.
Напоследък редица латиноамерикански политици от младото поколение също започват да завземат социалните мрежи. Пример за това е настоящият 40-годишен президент на Салвадор Наиб Букеле, който в момента е най-следваният държавен глава в тикток. Пример за достъпност пък даде бившият президент на Еквадор Рафаел Кореа, който управляваше между 2007 и 2017 г. Той позволи на всеки еквадорец, който има проблеми с администрацията, да му пише в туитър с хаштаг “заемете се с това, моля”, а държавният глава насочваше лично проблемите към хората, които трябваше да ги решават.
