Стара гаубица на постамент и униформен пазач охраняват почивната база на МО в Рибарица, където са настанени украински граждани. Достъпът до нея е ограничен. Младежът охранител ни спира пред бариерата, правилата са си правила.
Наоколо е пищна зеленина, която превзема очите, въздухът е свеж и прохладен. Почивната станция е нова, разположена сред дървета и тишина.
От станцията вече излизат подранили млади жени с дечица. Виждаме и малки момчета, които ритат топка на спортно игрище. “Малко четат, а после по цял ден спортуват”, проследява погледите ни охранителят. Допълва, че тенис кортът преди бил запуснат, но
откакто дошли украинските деца, тревичка не останала
И за разлика от българските си връстници, не зяпали непрекъснато в телефоните, а яко спортували. Някои от гостенките поемат на разходка по алеята, излизаща от охраняваната зона. “Аз съм Леся, но по български може и Лиска”, представя се усмихната жена.
“Е, как е тук, харесва ли ви?”, вкарваме в действие училищния си руски.
“Много е хубаво. Тук съм повече от месец, пристигнах с едни от първите”, отвръща Леся.
В движение обяснява, че единственото, което им липсвало, било интернет - иначе всичко било перфектно. И храната била вкусна. Като цяло сънародниците ѝ
предпочитали готвените ястия. Не искали кебапчета и скара,
но пък рибното меню веднъж седмично напълно ги устройвало. И закуските били чудесни. Изобщо нищо не им липсвало. Споделя, че имало малък проблем с намирането на готвачи, но домакините все пак се справяли много добре.
Леся и спътничката ѝ бързат да продължат разходката си, запътили са се към селото. Пожелаваме им всичко най-добро и се разделяме.
Срещу нас тръгва майка с количка. Придружават я към 4-годишно момиченце и по-зряла жена.
“Аз съм тук от два месеца, а дъщеричката ми - от три. А Тихран вече е на два месеца”, охотно обяснява тя.
Оказва се, че това е
Ирина, която роди сина си на българска земя - в болницата в Ловеч
Бебето щастливо ни гледа от количката си. “Ние сме от Одеса”, казва Ира. После допълва, че всички българи се отнасят към тях отлично - от персонала са внимателни, от ръководството на базата - също.
Всичко имали, памперси, специална храна за малкия също. Ако се появял някакъв проблем, гледали да го решат веднага. И за 1 юни организирали празник за децата, голяма радост било. “Много съм благодарна и на хората от Червения кръст - осигуриха креватче и количка за синчето”, изрича усмихнатата майка.
Край количката подтичва шарено куче. То си е тукашно, но вече се сприятелили с него и ги съпровождало, докато разхождат бебето, обяснява майката на Ира - Люба. Питаме я за новопристигналите им сънародници - тези, които бяха в морските курорти, а от няколко дни вече са в Рибарица.
“Нямам представа как се чувстват. Стоя си в стаята и нямам контакти с тях”, отвръща Люба.
В почивната база са настанени около 200 души - последно дошли към 40 украинци от морето. Повечето са жени и деца, мъжете воюват.
“Какво мислите за недоволството на някои ваши съграждани?”, питаме.
“Ние сме си говорили за това.
На когото не му харесва, да си ходи
у дома. Какви претенции, при нас в Украйна има война”, отвръща Люба. Разказва, че има три внучки, а вече и внук. Пристигнала за раждането на Тихран. Домът им бил под обстрел, в наблизо имало военни стратегически обекти. Затова взели децата и потърсили спасение в България.
“Благодарим ви, за всичко ви благодарим”, за кой ли път казва пък Ира.
Планирали да се върнат у дома, но ако обстановката там е все така опасна - ще се върнат. “България е наш втори дом - това е истината. Обичаме ви и когато настъпи мир, дано това да се случи по-скоро, ние пак ще идваме със семейството си във втората ни родина”, просълзява се Ира.
