Проблемите на българското здравеопазване не са в областта на лечението и достъпа на лечение, заяви доц. д-р Михаил Околийски, управляващ офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България. Той участва в експертния форум „Устойчив сърдечно-съдов план за България - възможности и предизвикателства“ на Дружеството на кардиолозите в България и Национален алианс на сърдечно-съдово здраве", който се провежда в София.
По думите на доц. Околийски проблемите се дължат частично на липсата на навик на хората да посещават профилактични прегледи - едва 38% от населението са ходили на профилактични прегледи, според данни на НЗОК, за изминалата година, посочи той.
Превенцията е сред основните задачи на СЗО, отбеляза Околийски. Той изрази съжаление, че едва 2% от бюджета за здраве у нас е за хронични незаразни заболявания, спрямо 18 % за други заболявания, предаде БТА.
„Разпределението на средства не се случва, базирано на доказателства. В България това се прави с предварително разписани програми“, заяви той. По думите му трябва да се създаде междусекторен подход и да се комбинира работата между институциите.
Околийски каза още, че у нас се предвижда създаването на Национален интердисциплинарен център за екстензивен скрининг, както и осигуряването на съвременна материално-техническа база.
Д-р Надежда Тодоровска от Българския Червен кръст (БЧК) отбеляза основните насоки, в които работи БЧК относно сърдечно-съдовите заболявания - превенция и интегриране на здравно-социални услуги в домашна среда.
Тя обясни, че от БЧК разполагат с два вида устройства, с които да осигурят здравно-социалните услуги в домашна среда. По думите на Тодоровска в повечето случаи това касае възрастните хора. Едното е гривна, която мери пулса, сърдечната честота, сатурацията, нивото на стреса, приема на медикаменти. Другият вид устройства, които са медицински сертифицирани, правят ЕКГ, измерват позицията на тялото, кръвното налягане и температурата на тялото.
Специален гост на събитието беше проф. д-р Стефан Ахенбах, председател на Европейското кардиологично дружество. Той заяви, че 36% от хората умират от сърдечно съдови заболявания, като подчерта, че ключови фактори са тютюнопушенето, замърсеният въздъх и стресът.
Ахенбах открои, че на първо място превенцията от сърдечно-съдови заболявания е личен избор, а правителствата трябва да подкрепят здравния сектор.
Всички ние в законодателната и изпълнителната власт и в коалицията си даваме сметка, че България е водеща страна по сърдечно съдови заболявания в ЕС, каза в началото на форума председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев. Наясно сме, че битката на здравната система с инсултите и с инфарктите все още не се е осъществила, затова сме заложи разширяване на възможностите. Наясно сме, че част от пациентите не се лекуват достатъчно добре, заяви той.
Тонев подчерта, че държавата е направила малки стъпки за стимулиране на профилактиката и превенцията с по-високо заплащане по линия на Националната здравноосигурителна каса. Следващите стъпки за борбата със сърдечно-съдовите заболявания ще бъдат очертани от вашата експертиза, коментира той, като се обърна към присъстващите експерти по кардиология.
Сред присъстващите на форума бяха и заместник-председателите на парламентарната здравна комисия проф. Георги Михайлов ("БСП за България") и проф. Александър Симидчиев (Демократична България ), както и членовете на комисията доц. Силви Кирилов ("Има такъв народ") и Милко Пенев ("Продължаваме Промяната").
