През октомври увеличението ще е средно 136 лв., но само за 718 хил. души
Средната пенсия стига 666 лв. през юли, а през последните три месеца на годината ще е 718 лв.
60 лв. допълнително върху реалния размер на пенсията ще се додават и на хората, които се пенсионират след 30 юни 2022 г. Това е разписано в проекта за актуализация на бюджета на държавното обществено осигуряване, с който “24 часа” разполага. Той бе утвърден от надзора на Националния осигурителен институт (НОИ).
Първоначално правителството предложи бонусът от 60 лв. да бъде вкаран в размера на отпуснатите до края на юни пенсии, но така новите пенсионери щяха да останат ощетени. Властта бе специално предупредена за тази несправедливост от синдикатите на заседание на тристранката в понеделник.
От 1 юли всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., ще се вдигнат с 10%. После към тях ще се прибaви и COVID бонусът от 60 лв., който се дава до края на юни. За 1 млн. пенсионери завинаги в пенсията ще влезе и компенсиращата добавка, която е индивидуална и е между 1 стотинка и 60 лв.
“За пенсиите за трудова дейност, които ще бъдат отпуснати след 1 юли 2022 г., също се предвижда включване на 60 лв. в размера на пенсията”, пише към мотивите на законопроекта.
Така минималната пенсия ще се вдигне от досегашните 370 на 467 лв. До Коледа пък тя беше 300 лв.
Таванът на пенсиите пък се увеличава от 1500 на 2000 лв. Сега лимитът на максималната пенсия засяга 33 200 души, а увеличението ще ги намали наполовина - до 14 400.
Управляващите са се поправили и при социалната пенсия за старост. Допреди дни предложението бе тя да се вдигне от 170 на 215 лв. С бонуса обаче досега те получаваха 230 лв., а от 1 юли в джоба им реално щяха да влизат с 15 лв. по-малко. Сега в бюджета е разписано социалната пенсия да стане 247 лв.
От 1 октомври ще има ново увеличение на пенсиите. Първо таванът ще се вдигне до 3400 лв. и така ограничените от него ще паднат до едва 1000 души. Така
само за година таванът на пенсиите ще се вдигне с общо 1900 лв.
От тази дата всички пенсии, отпуснати до края на миналата година, ще се преизчислят. Според формулата средномесечният осигурителен доход за страната при отпуснакето на пенсията се умножава по индивидуалния коефициент на човека. За пенсиите, отпуснати до 31 декември 2007 г., се взема предвид средномесечният осигурителен доход за 2007 г. - 398,17 лв. Причината е, че тогава пенсиите бяха преизчислени за последно с осигурителния доход.
При преизчисляването сега се вземат предвид продължителността на осигурителния стаж към 30 юни 2022 г., както и тежестта на една година стаж. Така определеният размер се увеличава с процент за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията. Той ще е равен или на средния осигурителен доход за страната, или инфлацията - според това кой процент е по-висок. За всички години след 2008-а средният доход дава по-голям процент. Единственото изключение е през 2010 г., когато доходът е нараснал с 2,8%, а инфлацията е била 3%.
Ако пенсията е отпусната през 2008 г., ще се прилага увеличение за периода от 2009 до 2022 г. Това ще донесе
увеличение
от 194,3%, показват изчисленията. (Виж в таблицата какво ще е увеличението според годината на отпускане.)
Така заложеното осъвременяване може да вдигне пенсиите средно със 136 лв., но само на около 718 хил. души - 35% от всички възрастни.
Средната пенсия се очаква да стигне до 666 лв. през юли, което е ръст от 23,2%. Без добавките обаче увеличението е само 9,4%. През октомври средната пенсия ще достигне 718 лв.
През юни минимални пенсии получават 1 038 200 българи, а от 1 юли техният брой ще падне на 948 500.
През октомври минимални пенсии ще получават 863 800 души
Всичко това ще струва допълнителни 1 ,386 млрд. лв. за 2022 г.
Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване ще се гледа на тристранка във вторник. После трябва да се приеме от Министерския съвет, който да го вкара в Народното събрание. Както “24 часа” писа, законът трябва да е приет и обнародван до 20 юни - крайната дата, за да може Националният осигурителен институт да е готов с ведомостите за пенсиите през следващия месец. Ако гласуването в НС се проточи, има два варианта - увеличението да се преведе на по-късна дата през юли, или да се плати през август.
От началото на годината пенсиите бяха вдигнати със средно 73 лв.
Социалното министерство ще поиска увеличение на заплатите на работещите в държавната сфера с поне 10% от 1 юли с актуализацията на бюджета.
Това съобщи социалният министър Георги Гьоков пред БНТ. Държавните служители не получиха увеличение през април, когато се вдигна минималната заплата.
Те обаче не плащат сами осигуровките си. Всичките им вноски както за пенсия и безработица, така и за здравеопазване, са за сметка на държавния бюджет. За хората на трудов договор осигуровките се плащат в съотношение 60:40 от работодателя и от работника. В резултат на това в частните фирми над 88% от разходите за труд са за заплати и около 14-15% - за осигуровки, а в държавната администрация заплатата е едва 74,78% от общите разходи за труд. Но отделно на социалното и здравното осигуряване на служителите се падат 23% от общия разход от 26 001 лв. на година.
Както “24 часа” писа в момента от тази привилегия се възползват 87 233 държавни служители от общо 131 812 чиновници. Останалите са назначени по трудов договор, а не са със статут на държавни служители.
Социалният министър настоява и за второ увеличение на минималната заплата през тази година. Неговото предложение бе тя да се вдигне от 710 до 770 лв. Това обаче не срещна подкрепа от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, защото “не е разумно да има две увеличения в рамките на година”.
От 1 юли се очаква да влязат в сила и данъчните облекчения за семейства с деца, които ще се приспадат на всеки 3 месеца, а не веднъж годишно, както досега. По какъв механизъм да става това, ще определи НАП.
Работи се и върху идеята максималният осигурителен доход да е обвързан със средната работна заплата, като тя се умножи по 2,2. Това обаче ще се случи през следващата година.
“Тези мерки за подпомагане не са антиинфлационни, а антикризисни. Те са антикризисни социални мерки за българите и за бизнеса - да могат да минат по-леко през кризата”, категоричен бе министър Гьоков. Отрече и обвиненията, че били “на парче”, защото имат обща визия. Всички предложения на коалиционните партньори бяха събрани, дебатирани и бяха приети тези, около които имаше консенсус, обясни той.
