По-ниски данъци и други стимули за електромобили, поиска евродепутатът от БСП Петър Витанов. Той работи по Зелената сделка и политиките на декарбонизация.
Това, което може да се направи по декарбонизацията е намаляване на нуждите от петрол изобщо - като електрификация на транспорта. ЕС отделя много средства както по Плана за възстановяване, така и по многогодишната финансова рамка за следващия програмен период от 7 г. Близо 30% от всички пари, които ще отидат в България - това са около 60 млрд., могат да отидат за политики по декарбонизация, обясни Витанов. Той работи специално по темата за електрификация на транспорта, тъй като в България има около 3000 електрически автомобила.
Само 5 държави в ЕС, сред които и България, не предоставят стимули за закупуване на електроавтомобили, обясни Витанов. Стимулите могат да приемат различна форма - дали с намаляване на данъците или най-малко климатичната им компонента, такси и данъци за автомобила. И другото е директно финансиране за част от стойността за закупуване на електромобил, но по определени и строги критерии до определени киловати. Защото не може държавата да подпомага някой баровец и да му додаде 10 хил. евро да си купи електроавтомобил за 100 хил., обясни Витанов. Затова трябвало да има критерии за електрически форми на транспорт - автомобили, такъв тип мотоциклети, тротинетки.
Трябват комплексни мерки, за да се намалят емисиите в сферата на транспорта - да се акцентира върху жп транспорта, да се купят нови вагони, но и подобряване на инфраструктурата. Да се електрифицира градският транспорт, все повече общини минават на такъв, каза Витанов.
По отношение на частния транспорт трябва да се създаде подходяща градска среда за използването на други видове транспорт, не автомобили - велосипеди, тротинетки. Да има и акцент върху споделеното пътуване.
Електрификацията на частния транспорт отнема години, но когато се насърчава, може да се случи, коментира Витанов.
Той обясни, че 5-те най-големи производители на автомобили вече спират да правят двигатели с вътрешно горене за Европа. И се счита, че 2026 г. ще е тази, в която конвенционалните автомобили ще изравнят цената на електрическите, а след това те дори може да станат по-евтини, обясни Витанов.
Според него процесът по електрификация на транспорта е важен за България по няколко причини - по-чист въздух, но и възможност за откриване на нови високотехнологични работни места. Страната ни произвежда различни компоненти за автомобили и нито един от тях не е свързан с двигатели с вътрешно горене. А произвеждаме софтуер и по данни на клъстъра на електромобилите у нас е възможно да се създадат 50 хил. нови работни места, обясни Витанов.
Колкото по-бързо този тип автомобили стане масов, толкова по-бързо ще се създаде пазар за купуване втора ръка и ще бъдат по-достъпни за хората, смята той.
Това е част от Зелената сделка и финансирането ще дойде от там. Но е въпрос как държавата ще насочи и разпредели този ресурс. По-доцре да имаме по-нисък клас електроавтомобили, но да са по-масови. България може да ползва средствата, за да развие такъв тип производство.
Големият проблем в момента е, че Европа произвежда висок клас електрически автомобили. В Китай например всичко е нисък клас и е достъпно дори за масовия китаец, те успяха да прескочат цяло едно поколение и от рикшите се качват на електроавтомобили и имат изградена цяла екоструктура, обясни Витанов.
Създаването на инфраструктура за зареждане върви като паралелно законодателство в ЕС и до 2035 г. ще има достатъчно на брой зарядни станции.
Санкциите срещу Русия трябва да бъдат пропорционални - за някои държави те не означават нищо, но за други имат много тежки ефекти, защото географски са по-близо до Русия и през годините не са успели да диверсифицират своите източници, коментира още Витанов. За тях трябвало да има разбиране и някаква отстъпка. Не можем да си съсипем икономиката, защото не разполагаме с достатъчно надеждни трасета или други енергийни източници и не може българските граждани да страдат от това, коментира той. Шестият пакет не променя по-скоро нещата за България, което е добре, допълни той. Но разказа, че след месец на преговори все още не е взето политическо решение този пакет да се наложи, а Унгария възнамерявала да наложи вето върху него.
