- 9% ДДС и за храни за бебета и малки деца, пелени и хигиенни артикули
- ДДС-то за бирата и виното да не се вдига, защото ще доведе до допълнителна тежест за засегнатите от кризата бизнеси
- Да се премахнат протоколите за самоначисляване на ДДС
- Да се премахне етикетът върху дарени стоки
Влизането на COVID бонуса и компенсиращата добавка в размера на пенсиите е саниране на политически "гаф", защото в това предложение няма никаква осигурителна логика. Освен това увеличението на минималната пенсия намалява непрекъснато размера между нея и останалите, като от тези предложения могат да се извадят само политически дивиденти. Това е разписано в становището на Българската стопанска камара (БСК) за антикризисните мерки, които тристранката ще разгледа днес.
БСК настоява за анализ за прекия и косвен ефект върху засегнатите страни - граждани и бизнес. Отбелязват, че не е посочено как ще се финансират мерките и липсва оценка върху очаквания ефект върху темпа на нарастване на инфлацията. Освен това липсва и срок докога ще се прилагат мерките.
Мерките за физически лица, трябва да бъдат фокусирани върху нуждаещите се нискодоходни групи на обществото, защото ресурсите са ограничени и трябва да бъдат използвани максимално ефективно.
БСК поддържа становището, че политиката на непрекъснато повишаване на доходите в настоящата икономическа ситуация създава риск от спирала „увеличаване на доходи-цени“. Според тях, за да се подкрепи покупателната способност на населението, е необходима проактивна политика за стимулиране на инвестициите и увеличаване на конкурентоспособността на компаниите. И отбелязват, че социална подкрепа по устойчив начин е невъзможна без солидна икономическа основа.
Вижте коментари по всичките предложения на правителството:
1.1. „Освобождаване от акциз електрическата енергия, природния газ и на втечнения нефтен газ (LPG) съгласно член 15 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията“
Подкрепяме предложената мярка, особено в частта на освобождаването от акциз на природния газ и втечнения нефтен газ, които се използват като горива в транспорта. При текущите размери на акциза от 340 лв. за 1000 литра втечнен нефтен газ (LPG) и 0,85 лв. за 1 гигаджаул природен газ намалението би било от 0,408 лв. на литър за втечнения нефтен газ и 0.042 лв. на кг природен газ, което ще намали осезаемо крайните цени на тези горива.
По отношение на освобождаването от акциз на електрическата енергия, мярката е в положителна насока, но доколкото България прилага едни от най-ниските акцизни ставки в ЕС, общият ефект би бил незначителен, имайки предвид, че акцизът формира около 1% от крайната цена на електроенергията.
1.2. „Въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на централно отопление“
Принципно подкрепяме предложението. На фона на увеличението от средно 39,26% за абонатите на топлофикационните дружества, ефектът от намалената ставка на ДДС върху крайната цена, заплащана от потребителите, също би бил незначителен.
1.3. Въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на природен газ
Принципно подкрепяме предложението. Мярката е в положителна насока, но общият ефект би бил незначителен.
1.4. „Въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставки на хляб“
Мярката ще изисква сериозно увеличаване на капацитета на проверяващите органи, тъй като компонентите по веригата на доставките не са с нулева ставка на ДДС, а тя се въвежда само за крайния продукт. Необходимо е ясно дефиниране на крайните продукти, които се включват в категорията „хляб“, включително и поради наличието на множество стоки-заместители.
1.5. „Премахване прилагането на намалена ставка на ДДС за доставки на бира и вино, като част от ресторантьорски и кетъринг услуги“
Не подкрепяме предложената мярка. Не разбираме антикризисния й характер и защо е включена в предлагания от правителството пакет. Промяната в режима, който текущо е със срок на действие до края на 2022 г., не е аргументиран. Представеният фискален ефект от мярката е незначителен, а същевременно вече предизвика основателно напрежение в бранша. Тя засяга секторите, които все още не са се възстановили от Ковид-кризата и прилаганите ограничения на стопанската дейност. Промяната на режима в средата на финансовата година предизвиква допълнително тежест за засегнатите бизнеси, промяна в плановете за работа и управление, включително като нарушава предвидимостта и прогнозируемостта на регулаторната рамка.
1.6. Намаляване на размера на законната лихва от ОЛП+10% на ОЛП+8%
Като цяло, подкрепяме мярката, доколкото това е минимума определен по Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Бихме искали да получим допълнителни разяснения по отношение прилагането, както и направена ли е оценка на риска от увеличаване на междуфирмената задлъжнялост.
1.7. „Увеличаване размера на данъчните облекчения за деца“
По принцип подкрепяме мярката, която би представлявала реална помощ за семействата с деца, като се очаква да увеличи разполагаемия им доход. Необходимо е да бъде разгледана в синхрон с останалите мерки, които се предоставят на семействата по ясни и справедливи критерии, включително подоходен критерий.
1.8. Разширяване обхвата на РМС 592/2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджетни средства по договори чрез въвеждане на правилата в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Направеното предложение не предоставя достатъчна и пълноценна информация за формиране на становище, тъй като не става ясно как конкретно ще се разшири обхватът. Мярката е насочена единствено към подобряване на събираемостта на държавните вземания, тъй като с решението се урежда процедура по разплащане по договори, в случаите, в които и има задължения към фиска.
1.9. „Компенсиране на крайни потребители на горива - физически лица“
Същността на тази мярка е съпроводена с най-много неизвестни, което прави невъзможно формирането на аргументирано становище: не е ясно какъв ще е механизмът на прилагането й, в т.ч. каква ще е административната процедура за реализиране на мярката; ще доведе ли до допълнителни тежести – административни, финансови, организационни за търговците на горива; какъв ще бъде кръгът на лицата, които са допустими да се възползват от нея. Смятаме, че мярката може да бъде подкрепена, ако бъде конструирана по олекотен и опростен начин, който да подпомага нискодоходните групи. Възможен подход е подкрепата да се реализира посредством ваучерна система.
1.10. Увеличение на пенсиите от 1 юли 2022 г. и 1 октомври 2022 г.
Предложените увеличения и нови начини за осъвременяване на пенсиите не са придружени с абсолютно никакви разчети и анализи. Не са разглеждани на комисия по осигурителни отношения и в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Санира се политически „гаф“, допуснат при актуализацията на Държавния бюджет за 2021 г. и Бюджета на държавното обществено осигуряване чрез смесване на пенсионно-осигурителните плащания и „ковид добавките“. Няма абсолютно никаква логика, почиваща на принципите на социалното осигуряване, освен политически дивидент, добавките да бъдат включвани в размера на пенсията, доколкото не са определени на база на осигурителен принос.
Непрекъснатото увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст намалява разликата между тази пенсия и останалите пенсии, като противопоставя пенсионерите, които са имали различен принос, за формиране размера на техните пенсии.
Липсват разчети за броя на лицата, които ще бъдат обхванати от различните „мероприятия“, как се отразяват увеличението върху доходите им и дали се постига справедливост, или може през следващата година да очакваме нови методи за осъвременяваме. Представени са различни варианти за увеличаване на размера на получаваните пенсии на различни групи пенсионери, без да се аргументира защо е избран един или друг подход – дали се търси справедливост, или чисто фискален ефект.
Генерират се огромни разходи за бюджета, без да е ясен ефектът, както и възможността на бюджета да осигурява финансиране в дългосрочен план.
Увеличаването на размера на максималната пенсия е стъпка в прaвилната посока, макар и отново да не става ясно как е определен размерът.
Като цяло, е разочароващ фактът, че социалните партньори са напълно изолирани от процеса на анализ и мерки в областта на пенсионното осигуряване. Работи се на парче, реактивно и без дългосрочна визия. Решенията са политически и не почиват на принципите на социалното осигуряване.
Коментари по мерките, които се очаква да влязат в сила от 01 януари 2023 г.
2.1. „Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв.“
Подкрепяме предложението, доколкото чрез него се цели и намаляване на административната и регулаторната тежест, и подобряване на бизнес средата. Едновременно с това, бихме искали да обърнем Вашето внимание и върху други мерки и текстове в Закона, чието изменение би допринесло съществено за постигане на тези цели:
- Премахване на протоколите за самоначисляване на ДДС (чл. 117, ал. 1). Издадената фактура от доставчика е достатъчно основание за начисляване на данъка от предприятието-получател на стоката/услугата и не е необходимо да се издават и обработват допълнителни документи;
- Промяна в режима на безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка чрез премахване изискването всяка опаковка да се маркира с текст "дарение, не подлежи на продажба", което в редица случаи е неизпълнимо и възпрепятства постигането на целите и мисията на „хранителните банки“;
- Въвеждане на постоянна данъчната ставка в размер на 9 на сто за „храни, подходящи за бебета или за малки деца“ и „бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули“;
- Удължаване на срока за деклариране и внасяне на данъка за предприятия, подаващи тримесечни справки-декларации, и за тези с деклариран ДДС (за внасяне под определен праг за последните 12 месеца) – декларирането и внасянето на данъка да се извършва веднъж годишно.
2.2. „Въвеждане на електронни ваучери“
Подкрепяме мярката, която е модерен инструмент за стимулиране и прилагането й допълнително би намалило административната тежест.
2.3. „Софтуерна фискализация“
Подкрепяме мярката и възприетия подход, с който се създава възможност за избор на търговците да регистрират и отчитат извършените доставки/продажби в търговски обект чрез защитени електронни документи. Въвеждането на алтернативи, които намаляват административната тежест, е правилен и предпочитан от бизнеса подход, вместо въвеждане на нови задължителни изисквания.
2.4. „Изплащане на средства в размер на 10% от допълнително установените приходи в бюджета, за лицата които са предоставили информация в резултат на която са установени допълнителните приходи“
Не можем да изразим конкретно становище, доколкото отсъства яснота за механизма и процедурата, по които ще се прилага, каква публичност се предвижда, съществуващата променлива продължителност на процеса от постановяването на ревизионен акт и евентуалното му обжалване.
