- Държавата плаща 10%, ако издадеш укриване на данъци
- От 1 юли без акциз за ток и газ и 9% ДДС за парно
- Бюджетът дава 1,6 млрд. лв. за мерките и губи още
- 560 млн. лв. приходи
- COVID бонусът от 60 лв. завинаги влиза в доходите на възрастните
- 10 мерки в помощ на бизнес и граждани от 1 юли, 4 остават за 2023 г.
- По-евтин хляб изчезна от мотивите на кабинета въпреки нулевото облагане
- 800 лв. да е най-ниската заплата от 1 януари,
- обеща министър
709 лв. ще стигне средната пенсия през октомври, таванът ще е 3400 лв., а ограничени от него ще останат 1000 души. Минималната пенсия от 467 лв. ще получават 833 хил. души.
Това ще е резултатът след още две увеличения на пенсиите през тази година, става ясно от предложението на правителството, което днес ще обсъди тристранката.
От 1 юли всички пенсии ще се вдигнат с 10%. В тях завинаги влизат COVID бонусът от 60 лв., както и компенсиращата добавка за над 1 млн. пенсионери, която варира от 1 ст. до 60 лв. Минималната пенсия става 467 лв., а
максималната се вдига от
1500 на 2000 лв.
Социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на нетрудовите пенсии, се увеличават от 170 на 215 лв.
Втората стъпка ще е преизчисление на пенсиите от 1 октомври 2022 г. на база средния осигурителен доход за 12 месеца преди пенсионирането. Ще се гледат нужният стаж към отпускането на пенсията, както и коефициентът за стаж тогава.
За пенсиите, отпуснати до 31 декември 2007 г. включително, ще се приеме, че са отпуснати със среден осигурителен доход от 398,17 лв. Причината е, че през 2008 г. имаше преизчисление с актуален осигурителен доход.
Преизчисляването ще е на базата на швейцарското правило, като във формулата ще се вземат или 100% ръст на инфлацията, или 100% на този на осигурителния доход - който е по-висок. Сега формулата е 50:50 от двата компонента. Това трябвало да изчисти неравенствата между стари и нови пенсионери, а и ще донесе увеличение за годините с нулева инфлация.
Само 718 хил. пенсионери обаче се очаква да получат по-висок доход от второто увеличение, като за някои то можело да бъде и 200 лв. Общо пенсионерите са близо 2,2 млн. души.
От октомври таванът ще се увеличи от 2000 на 3400 лв. и само 1000 пенсии ще останат ограничени.
Още от юли средната пенсия ще стане 658 лв. Това според управляващите е ръст от 122,40 лв., или с 22,9% повече. Но ако не се гледат бонусът и добавката, реалното увеличение ще е с 54,60 лв., или 9%. От 1 октомври пък средната пенсия ще се вдигне с още 51,50 лв. и така ще стигне 709 лв.
“Благодарение на мероприятията през октомври 2022 г. 222 700 души повече ще получават действителния размер на пенсията си, което е ръст от 22,5% спрямо юни 2022 г.”, пише в мотивите на правителството.
Още 1,386 млрд. лв. за тази година ще струва двойното увеличение на пенсиите. Със 112 млн. лв. ще се вдигнат и трансферите от държавния бюджет за здравно осигуряване на пенсионерите.
От 2023 г. минималната заплата да стане 800 лв., обеща пък снощи социалният министър Георги Гьоков.
Още девет мерки ще влязат в сила от 1 юли. Както “24 часа” вече писа, предлага се да няма акциз за електрическата енергия, природния газ и втечнения нефтен газ. За тази година това ще означава
загуба от 190,8 млн. лв. за бюджета
на държавата. Приходите от акциз ще паднат със 159 млн. лв., а ефектът върху приходите от ДДС ще е 31,8 млн. лв.
От 1 юли се намалява и ДДС за парното на 9%, а загубата за бюджета от това ще е 15 млн. лв. за 2022 г.
9% ще е ДДС и за доставки на природен газ. Тук загубите до януари ще са 50 млн. лв.
Нулевата ставка на ДДС за доставки на хляб ще генерира загуби от 60,9 млн. лв. в хазната, но никой няма да може да даде гаранции, че това ще се отрази на крайния потребител, предупредиха експерти още след обявяването на мярката.
“Предложението за въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб е свързано с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, по-специално върху най-уязвимите, като същевременно се избягва прекъсването на доставките”, твърди кабинетът.
Паралелно с това ще се премахне по-ниската ставка от 9% за бира и вино като част от ресторантьорски и кетъринг услуги. Вдигането ѝ до 20% обаче ще доведе до допълнителни 9,8 млн. лв. в бюджета.
От 10 на 8% се намаляват лихвите за просрочени плащания
към държавата. Това носи нови 13 млн. лв. загуби за бюджета, но трябвало да насърчи плащането на данъци.
Предвижда се увеличаване на
данъчното облекчение за
деца от 4500 на 6000 лв.
годишно. За деца с увреждания ще се вдигне от 9000 на 12 000 лв., като се предвижда авансово ползване на тримесечие. Тази мярка ще се прилага със задна дата от 1 януари 2022 г., а загубите в бюджета от нея ще са 230 млн. лв.
Промени в данъчно-осигурителния кодекс пък вкарват завинаги правилото, че преди държавата да плати на фирма по договор, НАП и митниците правят проверка за задължения над 100 лв. Мярката се предвижда да се прилага от 1 юли 2022 г. и да донесе 20 млн. лв. плюс в бюджета.
Последната мярка е помощта от 25 ст. на литър бензин или дизел без добавки. Тя ще се прилага от 1 юли до 31 декември 2022 г., а държавата ще загуби от нея 150 млн. лв.
Антикризисните мерки общо ще генерират загуби на данъчни приходи от 559,7 млн. лв., а допълнителни разходи ще са 1,617 млрд. лв.
Четири мерки ще влязат в сила от 1 януари 2023 г. Тогава ще се вдигне прагът за регистрация по ДДС от 50 000 на 100 000 лв., което да облекчи малкия и средния бизнес. Бюджетната загуба се оценява в диапазон от 68 до 153 млн. лв. годишно.
От 2023 г. се въвеждат и електронни ваучери. Предвижда се и софтуерна фискализация, която да спести разходи на бизнеса за касови апарати.
Предлага се и изплащане на бонус от 10% от допълнителните приходи за бюджета на хора, предоставили информация за укриване на данъци. Тази мярка също трябва да влезе в сила от 1 януари 2023 г., като се направят промени в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
