С наградата от “България търси талант” ще си допълни колекцията от влакчета
6-годишният Стефан сигурно е единственото дете, което обича да ходи на зъболекар. Нещо повече, след всеки преглед изнася миниконцерт с гайдата си и така благодари на стоматолога.
Затова изобщо не е чудно, че момчето, което спечели “България търси талант” и получи 50 000 лв. за музикалните си умения, иска да стане зъболекар. Това заяви и на финала на предаването.
А причината за желанието му е майка му, която е микробиолог. Според нея било абсурд детето ѝ да се занимава със строителство като баща си, малко вероятно било да се насочи и към медицината. “Ето виж как хората помагат, защо и ти не станеш зъболекар”, казвала му тя след всяко посещение в стоматологичния кабинет.
Стефан има достатъчно време пред себе си, докато порасне и реши какво ще прави. Със сигурност обаче едва ли ще изостави гайдата, без която не тръгва за никъде.
“Гайдата се носи навсякъде”, разказва баща му Георги Иванов. Затова има няколко - една за репетиции, една за детската градина, друга - за участия. Детето много си ги пази и в някои случаи сам пита баща си: “Ти взе ли гайдата, взе ли си документите?”.
На сцената и пред камерите на предаването Стефан изобщо не се притеснявал, което изненадало родителите му. По време на финала, който е на живо, му пада гайдуницата, но той бързо реагира и продължава с изпълнението си.
Затова пък е стеснителен с непознати. “Притеснява се, ако някой го заговори и избягва да приказва с непознати. Но като излезе на сцената, е толкова уверен, че и мен ме учудва”, казва баща му.
По време на предаването Георги се тревожел дали синът му няма да се откаже най-вече заради дългото чакане преди сцената и протяжните репетиции. “Имало е случаи, когато отиваме някъде и той казва: “Няма да свиря и това е, край”, смее се баща му.
Но малкият Стефчо се държи мъжки по телевизията и стига до края. Преди финала баща му го уверява, че дори и да не стане победител, е най-добрият и трябва да поздрави спечелилия. Става обратното, всички останали участници отиват при него да го приветстват за победата.
“За него голямата награда е да получава внимание и усмивки, поздравления и одобрение от хората”, обяснява Георги. Стефан все още е малък и не осъзнава стойността на наградата. Като попорасне, тогава ще я оползотвори.
Планът на семейство Иванови сега е да качат Стефчо на влак и да си направят пътешествие с пълен вагон от фенове и приятели на малкия голям победител. Досега само са го водили до гарата, тъй като живеят близо до нея и оттогава влакчетата са му любими, а и си има цяла колекция. “Пълно е с влакчета у нас”, шегува се баща му, но детето пак иска кашон с дървени вагончета.
След като печели формата, Стефан получава много предложения за участия на юбилеи, сватби и тържества. На една от сватбите гостите се вълнували повече от детето, отколкото от младоженците. Стефан свири на гайда и на празненствата за 24 май в София.
Миналата година на морето, разбира се, с гайдата под ръка, Стефан посвирил на плажа и оттам има фен клуб от баби, които дори заиграли хоро. Във фейсбук под някои публикации за Стефан те възторжено пишат: “Ние сме бабите от морето!”.
Георги има идея синът му да направи дует с народна певица, като се надява първо да бъде с Петя Панева, последната победителка в “Гласът на България”. Така Стефчо ще се научи да си партнира и с друг човек на сцената. А когато двегодишната му сестричка порасне, тя ще бъде певицата, шегува се баща им.
Цялата еуфория около победата на Стефан ще приключи през септември, когато той ще е първолак. Даже майка му заявила: “Правете, каквото правите - до септември. Тогава ви натискам червения бутон и детето си тръгва на училище”.
Стефчо се запалил по гайдарството покрай баща си. Той пък се научил да свири, след като му подарили гайда на една командировка в Смолян. Когато се прибрал в София, започнал да ходи на уроци при Костадин Атанасов от ансамбъла “Филип Кутев”, при когото сега се учи и малкият Стефчо. В София е срещнал и съпругата си, която е от Смолян, и така от “шопи и Родопи” се ражда синът им.
Георги научава съпругата си да свири на гайда, за да може двамата заедно да излизат на сцената по празници и фестивали. След като се ражда Стефан, започват да го обличат в носии и да го водят със себе си. Напоследък обаче майка му все по-рядко се включва в техните концерти, преотстъпила е мястото на сина си.
Стефчо получава първата си гайда на 2 години и започва постепенно да се учи как да я надува и да я свива. “И сега е вече виртуоз!”, казва с гордост баща му. Детето за първи път се качва на сцената едва на 4 години на фестивал по гайдарско надсвирване в Приморско. Когато Георги отива да го запише за фестивала, организаторите се чудели в коя възрастова група да го сложат, а и не знаели как толкова малко дете ще се яви. Щом Стефчо излязъл на сцената, журито не могло да повярва на очите и ушите си.
Приказката “ученикът задминава учителя” важи и за Стефан, който вече учи баща си как да свири, докато съвсем доскоро е било обратното. Понякога дори се записва как изпълнява някоя нова песен, която баща му все още не знае, и му праща клипа, като му казва: “Това да го учиш!”. Напоследък дори измисля свои мелодийки.
Стефан много бързо възприема уроците по свирене на гайда. Учителите му казват, че е слухар, тоест възприема по слух. Учителят му Костадин Ангелов все го хвали, че той е единственият му ученик, който веднага започва да свири нещо, което му покажат.
Шестгодишното момче само е научило да изпълнява детски песнички и ги свири в детската градина на всеки рожден ден на другарчетата си. Преди азбуката вече е научил гамата, а “Рипни, Калинке” е единствената песен, която не му омръзва да свири.
Родителите му са намерили перфектното оръжие, когато синът им не слуша - заплашват го, че прибират гайдата. “Става пуканка, няма гък-мък”, развеселено разказва баща му. Момчето толкова много свири, че родителите му започнали да се притесняват да не му стане нещо от прекаленото надуване. Даже понякога го възпират да свири. Сега възнамеряват да го запишат на пиано, защото в музиката то е основата.
За съжаление, Стефан не успява да вземе приемния изпит по солфеж за Музикалното училище. За сметка на това той ще тръгне в кварталното училище, където ще са повечето му приятели от детската градина.
