Същото проучване сочи несигурен ефект от потенциални противовирусни лекарства
Вероятността вирусът на човешката маймунска шарка да се разпространи по време на сексуален контакт е висока, но рискът от предаване при други форми на близък контакт е нисък, съобщи Европейският център за превенция и контрол на заболяванията. То е сходно с ликвидираната през 70-те години на миналия век едра шарка (вариола).
Спирането на ваксинациите
срещу вариолата вероятно
е отворило по-широка
инфекциозна ниша за
маймунската шарка при човека
Двете се причиняват от вируси от едно семейство.
Случаи на износ на маймунска шарка от ендемичните огнища в Централна и Северна Африка към Северна Америка и Европа е имало и в миналото. Особеното сега е, че за първи път се установяват случаи, при които заразяването не е свързано с пътуване. Симптомите на маймунската шарка със северноафрикански произход обикновено са леки и повечето хора се възстановяват в рамките на седмици. Смъртността от вируса е около 3,3% в Нигерия, като децата, младите и хората с отслабена имунна система са най-уязвими.
Загрижеността на здравните системи е оправдана. Има малко данни за предаването и продължителността на вирусното отделяне, а
няма лицензирани
специфични лечения
Малкият опит с инфекцията насочи вниманието към ретроспективни проучвания за протичането и лечението на случаите в минали години във Великобритания. Такъв анализ за 7 пациенти – 4-ма мъже и 3 жени, лекувани в Ливърпул, Лондон и Нюкасъл между 2018 и 2021 г., публикува през седмицата авторитетното научно списание “Лансет”. Там се цитират случаи, при които болни са отделяли вируса по-дълго от очакваното.
Теоретично пациентите
се смятат за заразни до
изчистването на струпеите,
в които се превръщат типичните пъпки. Петима от 7-те пациенти в проучването обаче са прекарали повече от 3 седмици (между 22 и 39 дни) в изолация, докато PCR-ът им не излезе отрицателен.
Смята се също, че заболяването протича сравнително леко и без специфично лечение. Но увеличаването на случаите по света над психологическата граница от 200 болни кара лекарите да търсят данни за евентуално прилагане на противовирусни средства.
Цитираният опит от Обединеното кралство е за т.нар. оф лейбъл приложение (означава, че не са специално одобрени за лечение на човешка маймунска шарка) на
бринцидофовир и
тековиримат, одобрени
за лечение на едра шарка
и показали ефикасност
при животни с маймунска
Трима пациенти са лекувани с бринцидофовир (200 мг веднъж седмично перорално, през устата), но повишаването на чернодробните им ензими е довело до прекратяване на терапията. Един болен е бил лекуван с тековиримат (200 мг два пъти дневно за 2 седмици перорално). Той нямал нежелани реакции, излекувал се е по-бързо (изписан е след 10 дни) и е отделял вируса по-кратко в сравнение с останалите 6-има пациенти.
При един се е появил
лек рецидив 6 седмици
след изписването
С уговорката, че са много малко случаите, за да се направят генерални изводи, излиза, че ефикасността на антивирусните лекарства срещу маймунска шарка може да не е сигурна.
Авторите на проучването сочат като забележими характеристики на заболяването виремията - навлизането на вируса в кръвта и разпространението му в тялото, като един от пациентите е получил дълбок тъканен абсцес; продължително откриване на ДНК на вируса в горните дихателни пътища на повечето от болните и подчертано висока тревожност у всички. Изводът на учените е, че човешката маймунска шарка представлява уникално предизвикателство дори за добрите системи за здравеопазване.
Изследователите предупреждават, че продължителното отделяне на вирусна ДНК след оздравяването на кожните лезии постави под въпрос досегашните насоки за предотвратяване и контрол на инфекцията. А данните за ефикасността на противовирусните средства показват спешна нужда от проспективни изпитания за специфични за заболяването медикаменти.
