Липсват служители, цели дирекции и правила за експлоатация на обектите. "Дори една обикновена домакинска техника при закупуване има повече предписания от един дворец", каза шефът на НИНКН.
Спешно актуализиране на списъка с обектите от националното културно наследство поискаха архитекти и представители на Националния институт за недвижимо културно наследство. Това стана на парламентарната комисия по култура и медии в парламента.
"Най-важната ни задача е стартиране на национална програма, която да направи актуализация на списъка за недвижимото културно наследство. Това е наследство на хиляди години, което не е наше, и нямаме право да го оставим да се руши. А то се руши ежедневно от времето и хората", каза директорът на НИНКН арх. Петър Петров.
"39 600 са единичните недвижими културни ценности, които представляват недвижимото културно богатство на страната. Законът от 2009 година изисква единичните културни ценности да имат окончателен статут с режими на опазване. От близо 40 000 обекта само 480 имат окончателна правна защита, която да ги опази", обясни Петров.
От института обаче не могат да започнат актуализацията заради недостатъчното финансиране и малкия брой служители. Към момента там работят 51 служители, а годишният бюджет е 2млн. лева, който според арх. Петров е крайно недостатъчен. Той поиска от депутатите увеличаване от 2 на 5 милиона годишно, за да може да се закупи нова техника, както и да се обособят изследователски филиали в центровете на шестте региона в страната.
Актуализацията на списъка е необходима, за да стане ясно какво е състоянието и наличността на сградите от национално значение. Оказва се, че голяма част от тези, които са в настоящия списък, отдавна не съществуват, а според арх. Петров броят им може да възлиза и на 30% от списъка.
"Картината е драматична и се влошава с всеки изминал ден. За да се стигне до пробив, има няколко основни проблема, които трябва да се решат. На първо място - кадровият проблем, няма хора, които да работят, особено в проучвателната част. Второ - има нужда от децентрализация в тази система", каза пред депутатите председателят на Съюза на българските архитекти арх. Тодор Булев.
В момента в НИНКН са открити 57 щатни бройки. От тях заетите са 51. Повечето от тях са хора с висше образование за архитекти, консерватори, ландшафтни архитекти, археолози. Средната работна заплата е около 1500 лв. бруто. Заради ниските заплати в института, от там страдат от липса на кадри, а някои от служителите напускат и заминават в чужбина.
6 от 10 бройки са заетите места в дирекция “Териториалноустройствена защита", където пристигат за обработване около 2500 преписки годишно. "Но за 860 лв. нето никой не иска да работи", обясни шефът на НИНКН. Той даде пример и с работниците, които изучават регистри - 14 на брой, трима от които съвсем нови и необучени. "Тези хора биха могли да изучат тези обекти за 180 години, а до тогава културно наследство няма да ги има", каза архитектът.
Проблем е и липсата на дирекция за правила за експлоатация на обектите от културното наследство. "Дори една обикновена домакинска техника при закупуване има повече предписания от един дворец", каза шефът на НИНКН.
