- За дребни суми няма смисъл да обжалваме, смята зам.-кметът по финанси Величко Родопски
- Ще започнат всички да ни искат пари, няма да ставаме куче касичка, отсича главната юристка Камелия Кендова
Спор има ли смисъл да се обжалват исковете за увредени в уличните дупки коли, тече в последните месеци в община Пловдив, защото градската управа губи в 99,99% от случаите.
Като води дела, дължимите суми нарастват в пъти, защото осъдената страна заплаща натрупалите се лихви за изминалото време и деловодните разноски – държавните такси, назначените експертизи и т.н. Пресен пример в тази посока е едно произнасяне на Пловдивския районен съд отпреди двайсетина дни, в което застрахователна компания настояваше да получи от община Пловдив 82,46 лв. за гумата на кола, хлътнала в уличен кратер на бул. “Дунав”, след което трябвало да бъде сменена. Принципно в такива случаи застрахователите плащат на шофьорите и после си търсят парите от собствениците на съответния път с регресни искове. И тъй като местната администрация в Пловдив не плаща доброволно, в конкретния случай съдът постанови, че
освен въпросните малко над 80 лв. тя трябва да покрие и разходите по делото от 408 лв.
Така логичен се явява въпросът не е ли по-изгодно финансово общината да даде 80, 100 или 200 лв., колкото е даденият иск, вместо сумата да нарасне до 500, 600 или 1000 лв., като се минава през съда. При това възможните съдебни инстанции са две – районният и окръжният съд, и ако последва и втора жалба, дължимото набъбва още.
“Мислим по този въпрос и аз съм на мнение, че когато става дума за дребни суми, е по-добре да платим, отколкото да се съдим. По такива дела годишно даваме между 50 хил. и 60 000 лв., не е малко, особено в тази ситуация, когато всичко поскъпна и разходите ни за издръжка скочиха с поне 40 на сто”, казва зам.-кметът по финанси Величко Родопски.
На фона на бюджета на Пловдив, който през 2021 г. беше 418 млн. лв., а през 2022-а надхвърли половин милиард, посочената от Родопски сума може да изглежда символична, но той е категоричен, че е дошло време да се запушат абсолютно всички пробойни.
“Има и скъпи коли, случват се и тежки повреди и когато ни искат 1000-2000 лв., съм съгласен, че трябва да обжалваме, но когато става дума за 100-200 лв., няма смисъл”, смята той.
Точно на обратното мнение са общинските юристи. “Не можем да плащаме само на базата на един регресен иск, така всеки ще започне да ни притиска за пари.
Може да се стигне до искове дори и ако колата не е увредена от улична дупка,
а от нещо друго. Община Пловдив няма да става куче касичка”, категорична е главната юристка Камелия Кендова. Затова тя настоява всеки случай да мине през съда, където експертизите да покажат именно пропадането в улична дупка ли е причината за повредата, правилно ли е изчислена щетата и т.н.
Само че в съдебните зали сценарият винаги е един и същ - вещите лица заявяват, че е много вероятно механизмът на увреждането да е именно хлътване в неравност на пътното платно, застрахователите показват фактури от сервиза, в който е извършен ремонтът, и резултатът е ясен - общината губи.
Не носят особена надежда и доводите на общинските юристи в съдебните зали. Те винаги изтъкват, че е налице съпричиняване, на което съдебните състави казват, че
нито един водач не е длъжен да предвижда препятствия по пътя,
които не са обозначени, а дупките не са, следователно вина у шофьора няма. Впрочем по цитираното вече дело правистите на градската управа бяха вложили малко повече фантазия и бяха поискали застрахователната компания да конкретизира в коя точно дупка по бул. “Дунав” е хлътнала колата.
“Предвид факта, че съобразно заключението на вещото лице бул. “Дунав” е осеян с неравности, които са частично попълнени с асфалт, то не само правно, но и житейски необосновано е да се очаква, че за уважаване на исковата претенция ищецът следва да посочи точната дупка, в която процесното МПС е пропаднало. Приемането на противното на практика би означавало ответникът да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и да се ползва от обстоятелството, че не изпълнява задължението си да поддържа процесната пътна отсечка”, написаха магистратите в мотивите си да признаят претенцията за основателна.
Че общината губи по правило, признава и Камелия Кендова. “Просто дупките са много, не са обозначени и затова застрахователните компании печелят. Трябва да се оправят улиците и булевардите, иначе ще продължава така”, казва тя. Слабата страна на тази позиция е, че и да дойде време, в което в Пловдив няма да има нито една улична дупка, то няма да е тези дни.
Впрочем в последните години общината е спечелила поне едно дело за улична дупка – за изровеното като от бомбардировка “Рогошко шосе”. Донякъде то е в чертите на Пловдив като улица, после прераства в път към едноименното село, който е на територията на община “Марица”. И тъй като инцидентът беше станал в съседната община, Пловдив спечели.
На 3 май т.г. община Пловдив реализира и втори пробив в съда за инцидент на “Рогошко шосе”, макар този път да не ставаше дума за дупка, а за захвърлен на пътя Г-образен метален елемент. Водачът нямало как да го избегне, минал през него и потрошил колата си. Не извикал обаче полиция. Въпреки това застрахователят му изплатил щетите от близо 1200 лв. и последвал иск към община Пловдив. В хода на делото и пред районния, и пред окръжния съд не успял да обясни къде точно се е случил инцидентът, казал само, че бил след базата на транспортна фирма или “някъде там”. Заради липсата на конкретика и двете съдебни инстанции решават, че е недоказано, че виновна е именно община Пловдив, и се произнасят в нейна полза.