- На 10 минути от София – нови комплекси, много работа и млади заселници
- В подножието на Лозенската планина живеят повече хора, отколкото в половината от градовете на страната - близо 10 хил. по неофициални данни
- Има 14 храма, двете училища и детската градина са пълни
- Кръчмите не стигат, оплакват се местните
Пасторални гледки, чиста природа, добра социална инфраструктура и на ръка разстояние от столицата - софийското село Лозен не само отново е обявено за най-голямото у нас, а докосва и друг рекорд. Цената на земята там достига фантастичните 212 евро на квадратен метър. Това означава, че дворно място от стандартните 2 декара се продава за почти милион.
Основната причина е перфектната локация. Селото е в полите на Лозенската планина, до него има действаща магистрала “Тракия”, по която трябва да изминеш само 17 км, за да стигнеш до сградата на ЦУМ в центъра на София. А на около 10 минути шофиране е буферният паркинг на метрото и оттам си навсякъде.
Лесно се стига и с автобусни линии 5 и 7 на столичния градски транспорт. Всяка от тях има няколко спирки в селото, движат се редовно през деня, а №5 спира и на Интер експо център, откъдето може да се хване и метро. Заради така уредения транспорт Лозен се явява по същество квартал на София, достъпен дори по-бързо от някои северни райони, а дори и от прочутите “милионерски” села в полите на Витоша.
С две думи, Лозен е напълно в така популярния по света и у нас тренд, особено след пандемията - живот извън големия град, но с пълен достъп до него. Само две неща мъчат местните - недостатъчен брой заведения и неремонтирани пътища. Макар че не му стигат кръчмите, Лозен може да се похвали с 14 църкви в землището си, волейболно игрище, живи традиции и много нови инвестиции, които го правят по-скоро малък град, отколкото село.
За това говорят и данните - според Националния статистически институт към 31 декември 2021 г. Лозен е
най-голямото село в България
със своите 6142 жители. След него следва силистренското Айдемир, но преднината на Лозен е убедителна с разлика от почти 1000 души. Това го прави по-населен от повече от половината градове в страната.
Между 10 и 14 хиляди наброяват жителите на селото обаче според кмета Георги Младенов, който не е съгласен със статистиката. Разликата идва от живеещите в Лозен, които обаче нямат адресна регистрация там.
В селото има две основни училища и детска градина с два филиала. Всичките са с пълен капацитет.
Днес учениците са близо 350, а децата в детската градина - 250.
Местата там недостигат, като дори децата на кмета не успяват да се вредят и му се налага да ги прати на градина в друго населено място. Така типичното за българските села, а и градове обезлюдяване не съществува в Лозен.
Заедно с потомствените лозенчани в селото, живеят придошли от други населени места или прикари, както ги наричат там. На местен диалект прикар значи преселник.
Повечето от прикарите в селото са млади хора със семейства
Сред тях е Яна. Родом от Враца, жената се мести в София. Лошият въздух и шумът обаче я подтикват да смени столицата със селото, но като повечето местни и тя работи в София.
Всъщност освен добрите условия за живот в района има и много възможности за работа - не само в София. Наблизо има
няколко индустриални и логистични парка. Строежите са десетки,
а тенденцията подсказва, че много още предстоят.
За разлика от селата, в които дискотека има, но лекар - не, за здравето на лозенчани се грижи здравен център, а няколко частни поликлиники са в процес на изграждане.
“Сега се прави една хубава
очна клиника с лекари от чужбина
Това са българи, които са били навън, в Цюрих. Планирана е и друга частна поликлиника с аптека. На предишия площад пък се готви клиника само за зъболекари на два етажа”, разказа пред “24 часа” кметът Младенов.
Въпреки силната урбанизация и влиянието на столицата в Лозен си мирише на село. Вероятно заради традицията да се гледат коне. Стъпка в тази посока е обособяването на втора екопътека в землището на Лозен, както и изграждането на конна база, което вече е в процес. В нея ще има между 20 и 30 елитни, спортни и селски коня.
Но и без този нов конен център на Тодоровден има кушия, която се радва на голям интерес. А най-характерният обичай за Лозен е поддържаният жив колоритен шопски Лазаровден. Тази година е имало 93 лазарки - малки местни момиченца, които обикалят по къщите в деня преди Вход Господен (Цветница).
По дворовете има главно професионално озеленяване и многобройни нови къщи и се превръща в
типично предградие за горната средна класа от
американски тип и сериозна конкуренция на Симеоново и Драгалевци.
По дворовете все пак се срещат и плодове и зеленчуци, най-вече домати, чушки, тикви и боб, както и билки. С това обаче се занимават предимно кореняк лозенчаните, не новодошлите. Има и производители на картофи за продажба на едро. За седмичен пазар обаче повечето пътуват до София, тъй като магазините в селото са малко.
Местните са недоволни както навсякъде от инфраструктурата. “Положението е дупка до дупка”, обобщава ситуацията лозенчанин.
“Цялата инфраструктура е много стара, където я има, а на много места я няма. Пътищата ни са в не особено добро положение. Аз съм архитект и инженер и от тази гледна точка мога да говоря много”, казва Албена Стоянова. Друг пък завидя на съседното Казичене, където имало по-малко население, а повече заведения.
Оплакват се и от липса на полицаи.
В селото има един-единствен полицай,
който се грижи за безопасността на няколко хиляди души. Ситуацията е подобна и в съседните села. Когато местният полицай си вземе отпуск, там се командироват други, но не винаги.
Сложна е ситуацията и със социалните грижи в селото, които според местните са само на книга. Макар че в Лозен има възрастни и трудноподвижни хора, по график социални трябва да идват веднъж месечно за половин ден. Въпреки това те не са се появявали от повече от година.
“Липсва ми това, че хората се отчуждиха едни от други, и ми е много мъчно, че те не искат този контакт да се възстанови между младите - да има събираници, да има духовност”, каза 60-годишната Малинка от Лозен.
Носталгията по близкото общуване явно владее и много от съселяните на Малинка - малко населени места у нас могат да се похвалят с ретро клуб като този в лозен. Първоначалната идея била за пенсионерски клуб, но заради стълбите, по които се слиза до там, лозенчани се отказват от нея. След като е напълно завършен, ретро клубът ще приема срещи на набори, може да служи и като съблекалня за участниците в коледни и новогодишни концерти, тъй като се намира в центъра при кметството.
В средата на селото се откроява храмът “Св. Атанасий Велики”, построен от отец Цанко. Той успява да събере
1 млн. лв. дарения, с които да вдигне голяма църква
на един от централните площади. И понеже покойният вече отец е бил с техническо образование, храмът е оборудван със съвременна техника вътре. Той е действащ, като в него има и църковно неделно училище.
“Тази църква е с една от най-високите камбанарии, правени от 1948 г. насам. Камбаната се бие по електронен път, има климатизация и газово отопление, има и отделно помещение за палене на свещи, за да не се опушва”, показва кметът Георги Младенов новата църква.
И 60-годишната Малинка поела подобна инициатива - решава да изгради параклис на площада пред хранителния магазин, в който работи. “Тук е бил мегданът, на който са се събирали всички на празници”, спомня си тя.
“Параклисът е свързан с първото заселване на Лозен и с моите ранни спомени. Аз от дете сънувам Света Богородица и св. Серафим и трябваше да го направя задължително, за което ми помогнаха много хора”, разказва жената от най-голямото село в България.
За нива искат 180 евро на квадрат – гони средната цена на парцел за строителство в София
- Вече се говори за Лозенска яка - по подобие на Витошката.
- По-скъпо е да се заселиш там, отколкото в затворен жилищен
- комплекс в близост до софийското околовръстно
Нива от 3 декара в района на Горни Лозен е пусната за продажба наскоро в имотен сайт с цена 150 евро за квадратен метър. Малко по-надолу в същия сайт друга нива от декар и половина в землището на същото село се продава срещу 180 евро за квадратен метър.
И двата парцела са в урбанизираната зона на селото, т.е. на тях могат да се издигнат къщи, като по-големият даже има лице към две улици.
Всъщност силно казано улици, по-скоро са бъдещи улици, както личи от снимките, защото засега представляват камънаци. Под въпрос е и дали може да бъдат водоснабдени и електрифицирани бързо, защото това са бивши земеделски земи, присъединени само преди десетина години към селото.
Но 3 декара са 3 хиляди квадратни метра и с продажбата дори само на малкия парцел от декар и половина
собственикът му се сдобива наведнъж с 270 хиляди евро
Сума, с която много хора биха доживели спокойно старините си, без да работят. А големият излиза почти половин милион евро.
За сравнение в момента средната цена на парцелите, подходящи за строителство в рамките на столицата, е 212 евро за квадратен метър.
Те вечно не достигат и строителните предприемачи от години нямат кой знае какъв избор - строят, където има възможност. И най-често използваното средство за заплащане на тези огромни суми е да дадат на собствениците на парцела жилища в бъдещата сграда, която ще построят.
Лозен обаче е извън столицата и според брокери е първото място заедно с Панчарево и Бистрица, към което поглеждат хората,
решили да заживеят извън шумния град,
било като си купят жилище, било като си построят къща.
Само че напоследък разходите за придобиването на парцел особено в Лозен са толкова високи, че клиентите им почват да търсят парцели и на други места, например Владая, дори още по-далече – пернишките села Кладница и Рударци, дори около Ихтиман, Божурище и др.
Според агенция “Явлена” общото правило за цените на парцелите в близките до столицата населени места е, че колкото по-далеч от София се намират, толкова по-евтино струват терените. В Ихтиман и в Костинброд например парцели, на които може да се строи, в момента струват между 30 и 50 евро на квадратен метър.
Около Божурище също има села, които са на идентично разстояние от столицата, на каквото е и Лозен, например Хераково и Пролеша. Но там няма оферти за парцели, подходящи за строителство на жилище, по-скъпи от 50-60 евро за квадратен метър, даже има и за 20-30 евро. Определено
Лозен е сред първите по скъпотия места за застрояване около София,
като се изключат “Бояна”, “Симеоново” и “Драгалевци”, където обаче да се появи свободен терен, е рядкост.
Извън самия Лозен, но все пак в близост до него парцелите в последните години се заемат все по-активно от предприемачи, които изграждат затворени или отворени жилищни комплекси.
С разширението на околовръстното шосе между изхода за “Младост” и началото на магистрала “Тракия” околностите на Лозен, които са откъм Лозенската планина, предизвикаха истинска жилищна треска, до степен вече да се говори за Лозенска яка - по подобие на Витошката яка с кварталите “Бояна”, “Драгалевци” и “Симеоново”, които вече са напълно слети.
Макар че Герман, Лозен и Панчарево все още не са се слели в едно, тук видимо се строят много жилища, а и
има вече изградени няколко жилищни комплекса
Най-близо до селото се намира “Резиденшъл парк Лозен”, в който вече има 136 къщи, а в момента се разширява с още 41 редови и 18 двуфамилни къщи. Една такава редова къща с 3 спални и две паркоместа струва над 300 хиляди евро, което все пак е по-евтино, отколкото човек да купи парцел срещу близо 200 евро за квадратен метър и тепърва да почне да строи на него.
В Горни Лозен има дори два затворени жилищни комплекса – Green park Lozen и East Hillside Lozen, които са отчасти изградени, тъй като в интернет сайтове се продават и готови вече жилища от тях, но има и такива, които са още в проект.
Всички те обаче се намират в югозападна посока от Лозен и отчасти попадат в землището на съседното Герман, от което също има лесен излаз на околовръстното след разширението му, както и от Лозен. От другата страна на селото е
индустриална зона, където отдавна няма свободни парцели
Пълно е с магазини на автомобилни търговци, фирми, предлагащи строителна техника и материали, автосервизи, складове и логистични центрове. Там земята също е скъпа, най-вече за онези, които късно са усетили идеалното разположение и повечето постройки са от доста отдавна.
