В тях да се правят специализирани изследвания и рехабилитация, или да се разработи механизъм с клинични пътеки. Тази идея аргументираха изтъкнати пулмолози на дискусията на “24 часа”
Необходима е нова организация за консултиране и проследяване на хората с пост-COVID оплаквания, и то не само за тези с белодробна симптоматика. Един вариант е цялостната грижа да се поеме от големи центрове с възможности за широкия
кръг от
изследвания
според
конкретния
случай само с
1 направление
Втори - да се създадат нови клинични пътеки, които осигуряват целия цикъл от диагностицирането през изследванията до рехабилитацията, включително и психоемоционална. Белодробното дружество за пореден път е внесло идеята пред здравната каса и Министерството на здравеопазването.
Около тези идеи се обединиха водещи лекари пулмолози в дискусията на в. “24 часа” за белия дроб и COVID.
По време на големите вълни в пандемията пулмолозите бяхме най-натоварените в цялата система. Но ни предстои по-трудното - вълните от пациенти с пост-COVID. Оплакванията, които се описват като пост-COVID, трудно може да се докаже, че се дължат само на инфекцията. Особено в случаите, когато хора изобщо не са били доказани като положителни, обясни проф. Димитър Костадинов, ръководител на Катедрата по белодробни болести към Медицинския факултет на МУ – София, зам.-директор по учебната дейност и науката на Многопрофилната болница за активно лечение на белодробни болести – София.
Според големите проучвания в Европа
35% от хората
с оплаквания от
типа пост-COVID
никога не са
били доказано
заразени
За да се справим успешно с предизвикателствата, които предстоят, трябва така да адаптираме пулмологичната мрежа, че да ѝ се даде възможност да диагностицира и наблюдава пациентите с оплаквания след COVID проследяващо при липсата на диспансерна мрежа, която беше разрушена, допълни проф. Костадинов.
Във форума участваха още пулмолозите проф. д-р Даниела Петрова от Александровска болница, доц. д-р Милена Енчева от ВМА, д-р София Ангелова и хирургът доц. д-р Цветан Минчев от “Аджибадем Сити Клиник - болница “Токуда”, сертифициран в областта на роботизираната гръдна хирургия.
Дискусията бе проведена в партньорство с компаниите ABO Pharma GmbH и "Натурпродукт". Тя е първата от поредица за обсъждане на пораженията от коронавирусната инфекция върху различните органи и системи.
Проф. Даниела Петрова, дм, началник на Отделението по белодробни болести към Александровска болница, преподавател в МУ - София, с дългогодишен опит:
При дългия COVID водещо е засягането на сърцето
COVID се оказа заболяване, което атакува целия организъм. Опитът ни е от пациенти с доказана инфекция, но и от хора с отрицателни антигенни и PCR тестове, а с клинична картина на болестта, образни изследвания и потвърдено с тестове наличие на антитела.
Нашият опит показа, че при дългия COVID водещо е засягането на сърцето с (най-често) преходен миокардит, както и с ритъмни нарушения. Наблюдавахме и декомпенсация на захарния диабет.
По отношение на белия дроб най-проблемни са засягането на микроциркулацията и кислородният глад. Тези пациенти правеха тромбози в най-малките съдове. Но най-честото усложнение беше белодробният емболизъм.
Проф. д-р Димитър Костадинов, дм, ръководител на Катедрата по белодробни болести към Медицинския факултет на МУ – София, зам.-директор на Многопрофилната болница за активно лечение на белодробни болести – София:
Ненужното пиене на антибиотик ще създава проблеми дълги години
Закъсня създаването на протокол за поведение при COVID - не само за диагностика и лечение, а и за рехабилитацията.
Като преподавател мога да призная, че ако на изпит студент ми каже, че ще лекува вирусно заболяване с антибиотик, трябва да го скъсам. А в пандемията много хора се лекуваха така, понякога и с 3 антибиотика, по-често на своя глава.
И освен проблема с пост-COVID ще имаме и проблем с ефектите от неправилно лечение за години напред. Подобно нещо ми е познато от началото на карирата ми. Прекомерното използване на едни антибиотици ги извади от строя поради разистентност. Сега очакваме същото с видовете, които масово бяха приемани за коронавирусната инфекция.
Доц. д-р Цветан Минчев, дм, началник на Отделение по гръдна хирургия към „Аджибадем Сити Клиник - университетска болница „Токуда“, специалист, сертифициран в областта на роботизираната гръдна хирургия:
Пандемията изигра роля на скрининг, с 200% повече са операциите на карциноми
По време на пандемията повечето гръдни хирургии затвориха и работиха като COVID отделения, а върху работещите хирургии падна почти непоносимо натоварване. Операциите се вдигнаха над 200%.
От една страна, беше хубаво, че оперираме ранни карциноми, неприятното беше, че виждахме едни от най-тежките усложнения на COVID. В 30-годишната ми практика не съм виждал по-брутални. Много от тези пациенти не стигнаха до операция поради невъзможност да се извърши. Но на много хора с ранни карциноми, които са прекарали и COVID, помогнахме.
При пациенти с пост-COVID се стига до операция и поради късни и хронични абсцеси, фистули.
Доц. д-р Милена Енчева, началник на Клиниката по белодробни болести към ВМА, национален представител в Борда на регентите на Световната асоциация по бронхология и интервенционална пулмология
Най-лошото е, че болестта е абсолютно непредвидима
Най-неприятното при COVID е, че е абсолютно непредвидима болест. Инфекцията продължава да изненадва и при диагностиката, и при лечението, и в поведението след COVID.
Едно от предизвикателствата е необходимостта от протоколи за работа. Няма общоприет стандарт за лечение на пациентите. Причините са различни - включително защото не оценяваме само проблемите с белия дроб и дихателната недостатъчност, а се намесват и сърдечносъдови, и много други проблеми.
ВМА си изгради протокол, така постъпиха и другите колеги. Екипите бяха много мобилизирани, за щастие, разполагахме с нужните медикаменти и апаратура, включително апарати за неинвазивна вентилация, най-вече за високодебитна кислородотерапия.
Д-р София Ангелова, специалист по белодробни и вътрешни болести от доболничната помощ, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести:
Наесен очаквам хаос в доболничната помощ - още повече вируси и болни + идващи за PCR
Пулмолозите в доболничната помощ сме малко и на ръба на силите. Хората с дълъг и пост-COVID търсят консултация, по възможност веднага, и това създава конфликти. Междувременно се връщат пациентите с хронични заболявания. В момента натискът е относително поносим. Но наесен с всички сезонни вируси и предвид прехвърлянето на издаването на хартиени направления за PCR към пулмолозите ще настане хаос.
Регулативният ни стандарт беше намален - парите за изследвания. Ясно е, че ако в доболничната помощ си свършим работата добре, ще намалим натиска към болниците. Как без изследване обаче да диагностицирам пациент? Някои се съгласяват да си заплатят, но други казват: Защо, след като съм осигурен?!
