След 7 години община Варна ще си я получи обратно
Сега стари подводничари се редуват като екскурзоводи
Бизнесменът, който я стопанисва, кани Петър Стоянович да види как е 2 седмици под вода
Ако подводниците могат да плачат, то със сигурност на 9 май “Слава” е плакала. Или по-точно, е оплаквала съдбата си. И не защото е била хем съветска, хем натовска, а защото перипетиите ѝ от години наред нямат край.
“Слава”, която сега кротува на кея на бившия завод за стъкло в Белослав, всъщност е “Надежда”.
Истинската “Слава” е нарязана на скрап,
след което втората ни българска подводница е преименувана на сестра си.
Първата наша подводница е “Подводник 18”, която е германската UB 1-8 от 1916-1918 г. Тя е участвала в бойни действия през Първата световна война. Подводното плаване е възстановено, когато България получава от СССР три подводни лодки от проект 96, тип “Малютка”. На 18 август 1954 г. на тях е вдигнат българският военноморски флаг и е създаден 8-и дивизион подводни лодки.
През 1958 г. постъпват две нови подводници от проект 613, едната изпълнявала и ролята на плаваща зарядна станция. Тя е предложена за музей след бракуването през 1960 г. Щабът на флота обаче отказва, защото била строго секретна, и лодката отива за скрап.
През 1972 г. бойните възможности на флота ни нарастват значително, когато в състава му влизат две подводници от проект 633 - “Победа” и “Слава”, която е втора с това име. След тях са получени още две съветски подводници през 1983 и 1985 г. Те стават съществена част от ударните сили на флота.
“Слава” изминава дълъг път до превръщането ѝ в музей. Българският военноморски флаг е вдигнат на нея на 28 декември 1985 г. от първия ѝ командир капитан-лейтенант Дарин Матеев. “Слава” има водоизместимост 1333/1714 тона, дължина 76,6 м, ширина 6,7 м, височина 12,8 м, далечина на плаване 11 400 мили, скорост 15,2/13,7 възела, дълбочина на потапяне 270/300 м, автономност 60 денонощия/600 часа, екипаж 60 души, 8 торпедни апарата, боекомплект 14 торпеда и 24 мини.
За повече от 20 години лодката
участва в стотици плавания, учения и торпедни стрелби
През 1987 и 1989 г. тя носи продължителна бойна служба в югозападната част на Черно море в сложни условия. След 1993 г. се включва в Програмата “Партньорство за мир”, в ученията “Кооператив партнър” и в ученията на ВМС “Бриз” с участието на сили от НАТО.
В края на 1998 г. на подводницата е въведена в експлоатация акумулаторна батерия “Варта”, която осигурява дейността ѝ повече от 10 години. Тя продължава плаванията до 2008 г., но със силно занижена интензивност и ограничена дълбочина на потапяне до 50 м.
След последното ѝ символично плаване на 21 декември 2010 г. от лятото на следващата година започва ликвидация на 8-и дивизион за подводни операции.
На 1 ноември 2011 г. е спуснат флагът на последната българска подводница,
което бележи тъжния край на българското подводно плаване.
В същото време възниква инициативата на Съюза на подводничарите в Република България с председател капитан I ранг о.з. Станко Станков за превръщане на една от последните български подводници в музей.
Всъщност истинската “Слава” е нарязана за скрап отдавна. Тази подводница, която в момента се нарича така, е “Надежда”. Тъй като тя е била в по-добро състояние при “пенсионирането” на двете лодки, на 1 ноември 2011 г. Министерството на отбраната я дарява за музей, а имената са сменени.
Нови шест години подводничарите, командването на ВМС и Българската морска камара воюват за реализиране на инициативата, но тя циркулира безрезултатно между община Варна и три министерства.
Когато всичко изглежда безнадеждно, през есента на 2018 г. се появява възможност “Слава” да възкръсне като музей. Управителят на фирма “Инхом” ООД в Белослав Данко Калчев заявява намерение да приеме подводницата на своя територия. С две свои решения Общинският съвет във Варна се съгласява да предостави “Слава” на фондация “Белославско стъкло”, представлявана от Красимира Калчева, съпруга на бизнесмена, за музеен експонат.
На 24 януари 2019 г. между община Варна и фондацията е сключен договор за безвъзмездно ползване за десет години. След организационна дейност започва подготовката на брега за приемане на подводницата. Изкопани са стотици тонове земна маса, набити са пилони за укрепване на ската и е изградена кейова стена.
“Идеята да направим музей
на наша територия бе на съпругата ми. След 7 години ще върнем подводницата на община Варна. В отговор на твърденията на Петър Стоянович и смеха в студиото на БНТ ще кажа само, че на 29 ноември 2019 г. със съдействието на “Инхом” ООД, “Параходство БМФ” АД, Техническия университет - Варна, БMK бе проведена специална и много рискована морска операция с участието на 8 катера. Капитаните на тези буксири и катери в сложни условия
преведоха “Слава” на 15 мили по канала “Море-езеро”. И запомнете - “Слава” никога не е потъвала!”,
казва Калчев, който е бивш капитан от Техническите войски.
Проектът за музея е подкрепен от десетки варненски фирми. Организатор и вдъхновител на ремонтните бригади е секретарят на подводничарите капитан-лейтенант о.з. Павел Димитров. Заедно работят ветерани и действащи матроси, старшини и офицери.
“60 000 са българите, които са свързани с подводното дело.
Трябва да се видят децата, които идват
в музея, за да се вдъхновяват в патриотичен дух. Както и старите подводничари, които се редуват като ескурзоводи през почивните дни. Каня Петър Стоянович да дойде и да види какво е да живее 2 седмици под вода”, добави още Данко Калчев.
- След 7 години община Варна ще си я получи обратно
- Сега стари подводничари се редуват като екскурзоводи
- Бизнесменът, който я стопанисва, кани Петър Стоянович да види как е 2 седмици под вода
