Заради войната засега не предвиждаме излизане на външните капиталови пазари, каза пред депутатите вицепремиерът и финансов министър
България има загубени не малко международни арбитражни дела и затова се обмисля възможността съответната дирекция към финансовото министерство да бъде прехвърлена към правосъдното министерство. Да спомена само загубеното дело срещу „Атомстройекспорт“. Това съобщи пред депутатите от бюджетната комисия финансовият министър Асен Василев в отговор на въпрос от председателя на комисията Любомир Каримански.Той поиска да знае дали се работи по това прехвърляне и какви ще бъдат ползите от него.
"Ако се претеглят разходите и загубените дела, ще установим, че сме на минус около 50 млн. лв. всяка година", пресметнаВасилев.
В отговор на обяснение, че имало проблем с авансовото плащане по прословутото дело за „Атомстройекспорт“, което утежнило воденето му, но в края на крайщата компанията се отказала от още един иск на който имала право, заради добрата работа на експертите, Василев заяви: „В резултат на добрата работа платихме 1 милиард“.
„Така, както всички искаме счетоводството да не се води от юристи, така не е добре делата да се водят от финансисти“, аргументира се Василев. В момента се проучва правната възможност за това поне тежките арбитражи да преминат към правосъдието, където им е мястото, заключи той.
В отговор на въпрос от ДБ какво ще се промени в макрорамката на бюджета, Василев отговори, чезасега параметрите в нея остават същите и нищо няма да се промени при предстоящата актуализация.
Засега няма да излизаме на чуждите пазари за нов дълг, заради ситуацията около войната, отговори Василев на питане от депутата от ДПС Петър Чобанов.
Теменужка Петкова от ГЕРБ пък попита каква е визията на правителството с подкрепата за бизнеса и за бита. „Да, работим по антиинфлационна програма, до края на седмицата ще имаме обратната връзка с партийните ръководства и ще ги обявим", отговори Василев. Ще бъдем прозрачни, тъй като някои от тези мерки изискват законодателна промяна“, уточни той. И добави, че със сигурност в пакета от мерки има свързани с цените на тока и с целеви помощи за пострадалите от кризата, така че въпреки сериозно променената среда те да се адаптират към новите условия“.
Според него, кризата и войната трайно променят ситуацията с пазарите и на суровини като петрол и газ, и на зърно, и дори на логистиката, така че със сигурност бизнесът трябва да се адаптира. Държавата ще помогне бизнесът да се приспособи към тази нова реалност, подчерта той. Ако някой очаква връщане към цени на енергоизточниците и на торовете от пред кризисните нива, нека отсега да знае, че това просто няма как да се случи, обясни още вицепремиерът.
По повод стопирани обществени поръчки за общини и компенсации за това, попитан от ДПС, Василев обясни, че имало готова нова формула, разработена заедно с МРРБ, която се доуточнява, и ще бъде обявена до дни.
Румен Гечев от БСП пък попита как се подобрява работата на митниците с вземане на нови мерки за горива и храни особено, тъй като заради високите цени ще има много голям интерес за спекула.
Според Василев вече се работи по това контролът по границите да стане държавен, а не частен. Следим също и разликата между цените на едро и цените на дребно, там има сериозни отклонения, но това е от компетенцията на КЗК и сме подали сигнали.
Георги Ганев попита какъв е статутът на капиталовата ни програма и на Националния план за възстановяване, приет на 3 май от ЕКОФИН, което ни дава право на аванси, около 2,5 милиарда лева, което ще влезе тази година като плащане. Що се отнася до капиталовата програма, в момента се събира информация за нейното изпълнение. Очакваме до 31 май да сме готови и да знаем колко проекта са разплатени и колко са пред завършване, отговори Василев. Вторият въпрос на Ганев бе за това има ли искания от министерство на отбраната за нов финансов ресурс заради войната. „Още нямаме искания от МО, очаквам да има“, обясни Василев.
От „Възраждане“ пък се оплакаха, че не са приети нито едни от техните предложения. Въпросът им бе каква е задлъжнялоста на държавата към 31 декември 2021 г. и колко нов дълг ще бъде поет за тази бюджетна година. „Към 31 декември 2021 г. дългът ни е 33,277 млрд. лв., от които 31 млрд. държавен дълг и останалото гаранции. Това е 25,1% от БВП. Дългът ни към април е 31,229 млрд. лв. т.е. е намалял с 2 милиарда лева, заради плащанията през март на стари емисии. По закона за бюджета е предвидено към декември т.г. той да е 35,52 млрд. лв. и да падне като процент от БВП“.
От ПП подчертаха, че въпреки кризите, българската икономика расте и поискаха отговор на въпроса на какво се дължи този факт. „Данните трябва да получим от НСИ до дни, дължи се на две основни неща- завършва възстановяването след пандемията и реално нашите фирми са доста конкурентни, защото цените на енергията са на нивата от октомври миналата година. Другото, което помогна е, че минахме през тежка ковид вълна, без да затваряме икономиката“, смята Василев.
