Може ли средностатистическо тричленно българско семейство да се храни с 654 лв. месечно, т.е. с по 218 лв. на човек?
Сумата пресметнахме, след като синдикатът КНСБ оповести, че минимумът за издръжка на двама работещи родители и детето им, е 2189 лв. Ако 30% от всички разходи отиват за храна, се получават тези 654 лв.
Нещата се усложняват, ако детето е вече тийнейджър. Изхранването на българина се превръща във все по-голямо предизвикателство, особено за онези, които живеят в града и не гледат пилета или прасета, нито садят домати и краставици.
Едно от първите неща, които могат да се направят, е да спрем с разхищаването на храна
Международни проучвания показаха, че в повечето европейски страни, включително и в България, около 30% от годната храна накрая отива на боклука. В заведенията този процент е по-висок, но много често и част от съдържанието на домашния хладилник се озовава в кофите за смет, защото не сме преценили добре какво и колко да купим.
Това особено личи по празници като Великден и Гергьовден, когато хората се развихрят в пазаруването. Иначе е по-логично преди лятото, когато всички искат да изглеждат по-вталени, да се въздържат от прекалено много храна. Но атавизмът при наближаването на почивни дни винаги си е казва думата.
Започваме с яйцата - през този Великден те струваха с 26% по-скъпо, отколкото миналогодишния. По магазините най-евтините бяха 33 ст., а най-скъпите достигаха до 45-50 ст. Или с други думи, ако през 2021 г. с 20 лева сме могли да купим 80 от най-евтините яйца и 58 от най-скъпите, тази сме взели съответно 60 евтини и 44 от най-скъпите (виж инфографиката).
60 яйца на месец, при положение че в делнични дни и тримата се хранят веднъж на ден навън, горе-долу са достатъчни за това семейство. В крайна сметка, ако ще се застроява една пилешка супа, е достатъчно и едно яйце. А ако държим да превърнем яйцата в десерт, 1 малка тавичка крем-карамел се прави с 6 яйца, литър мляко и чаша захар.
Когато са минали десетина дни от прекаляването с агнешко, организмът, особено на мъжете, пак има нужда от месо. С него нещата не изглеждат чак толкова зле, защото някои видове като например свинското не само че не поскъпнаха, а дори поевтиняха
или поне останаха на същите цени като преди година.
Съветите в чужди сайтове да купуваме по-евтино месо от производители и да го замразим в България обаче не работят. У нас най-евтино е месото в големите търговски вериги, които заради огромните обеми постигат непостижими за дребния търговец отстъпки. Във фермерските магазини е обратното – качеството е по-високо и може да се разчита на охладено, а не на стояло във фризери месо, но цените са по-високи.
Например 1 цяло охладено пиле в супермаркетите струва между 6 и 8 лева и само при някои марки цената стига до 10-11 лв. Но в дните с промоции може да се купи и за 5,70 – 5,80 лв. Когато засечете подобно намаление, е добре да купим повечко, примерно три пилета, да ги сварим, разфасоваме и да приберем вареното месо в отделни пликчета в камерата на хладилника. После може да се вади на порции и с него да се готви седмици.
Пилешкото все пак поскъпна с двайсетина процента от миналата година досега. Но това не важи за свинското. Средната му цена в големите вериги е равна на миналогодишната – 9 лв. Толкова струват килограм свински гърди. Свинско за готвене може да се намери и за 8 лв., а котлетите – за 10 лв. Малко по-скъпи са маринованите пържоли за скара, но човек нищо не губи, ако не купува от тях. Пък и всеки член на семейството може да има различен вкус, а в магазина да няма три различни вида марината.
Изобщо полу- и напълно готовите храни, които се продават на топлите витрини в супермаркетите, е най-добре да се избягват и това със сигурност ще ни спести доста пари. Защото готовата храна може и да облекчава домакинята, но е безбожно скъпа.
Например килограм пържени картофи, купени от щанда за топла храна на супермаркета, най-често струват 7 до 9 лв. за килограм. За приготвените в домашни условия няма как да се охарчим толкова, защото килограм стари картофи са 1,50 максимум 2 лв. Но дори да купим пресни, заедно с олиото и тока трудно ще минем границата от 3,50 лева. Друг е въпросът защо изобщо трябва да ядем пържени картофи, които не са здравословни, но пък вкусни.
По отношение на хляба пък плашещите изказвания на производители как щял да стане 3, 4 и дори 5 лева в никакъв случай не бива да ни стряскат. Данните на статистиката показват, че от около 15 години насам консумацията на хляб в България бавно, но неумолимо спада. Няма и как да е иначе, хлябът далеч не е най-здравословното нещо на света, особено ако се прекалява с него.
Неслучайно диетите, които трябва да спазват диабетиците, се измерват в хлебни единици. Една такава единица е равна на 10-12 грама въглехидрат, колкото се съдържат в половин филия бял хляб.
За хляба, а и за всички тестени изделия най-добрият съвет е да се избягват. Дори да приемем, че поотрасналото дете няма как да мине без хляб, седмичната консумация на едно домакинство може спокойно да не надминава 4 големи хляба от по килограм, за предпочитане типов, “Добруджа”, ръжен, ръжено-пшеничен, т.е. седмичният разход по това перо може да се сведе до 6 лева, или 24 лева на месец.
Най-полезен за здравето е хлябът от лимец, който е почти напълно лишен от въглехидрати. Той е по-скъп от белия – малко хлебче от лимец от 400 грама по магазините в момента е поне 2,50 лв. Но да речем, че ако включим лимеца в седмичното меню, разходът за хляб от 24 ще скочи на 30 лева на месец. Тоест яйцата, трите пилета и хлябът правят към 75 лв. на месец. Ако добавим и 4 килограма свинско, сметката се закръгля на 110 лв., т.е. една шеста от сумата, в която трябва да се поберем.
Трик за намаляване на разходите за хляб е да имате домашна хлебопекарна. Освен че винаги ще разчитате на пресен и топъл хляб, разходът ви се свежда само до брашно, сол и вода. Фактът, че в приготвения от машинката хляб няма подобрители, оцветители и овкусители, го прави с една идея по-здравословен, по-евтин и по-засищащ, така че нищо чудно домашната хлебопекарна да ви помогне да намалите количеството, което изяждате. А в крайна сметка хлябът донякъде може да се замени и с макаронени изделия, които – да отбележим - не са поскъпнали кой знае колко в сравнение с миналата година - не повече от 5-6%.
Пресните плодове и зеленчуци са вече съществена част от разходите. Въпреки че през пролетта и лятото техните цени би трябвало да падат и този тренд вече се вижда, те все пак ще струват с двайсетина процента по-скъпо от миналото лято, а за някои - и с много повече. Но тъй като не може да се лишим от тях, няколко трика при пазаруването може да ни помогнат да не усетим изобщо поскъпването. Един от тях е да спрем да ги купуваме от магазините и да пообиколим пазарите.
Например в момента на Женския пазар килограм пресен спанак може да се купи за 4 лв. В супермаркетите един пакет спанак струва 3 лв., но е само 400 или 500 грама.
Вярно, че е почистен от корените и донякъде измит, но ако човек може да го купи близо два пъти по-евтино, нищо не пречи да се снабди с по-голямо количество, да го измие, нареже и прибере в камерата на хладилника – спанакът, както и повечето зеленчуци не губят нищо от вкусовите си качества замразени, при това могат да прекарат в камерата на хладилника месеци.
Ако се боите, че при готвенето ще стане на каша, може да прибегнете до варене на пара. Хем е по-здравословно, хем от това, че водата не прониква в самия зеленчук, той остава сочен, ароматен, вкусен и запазва изцяло полезните си вещества.
На всичкото отгоре варенето на пара запазва външния вид на зеленчуците и особено цвета им такъв, какъвто е бил. В магазините за електродомакинска техника се продават специални уреди за готвене на пара, които позволяват едновременното приготвяне на месо и зеленчуци. Но при липсата му същата работа върши и телена кошница, която се закрепва над врящата в тенджерата вода, но без да я докосва.
Нуждата от плодове и зеленчуци за това тричленно семейство трудно може да се изчисли, защото специално зеленчуците могат да се панират, варят, пържат, пекат на скара и т.н., но освен това от тях се правят пресни салати или служат за подправяне на други ястия или за добавка при готвене. Зеленчуци са и повечето варива – боб, ориз, леща, нахут, чия, киноа, грис, просо, елда и т.н. Те поне не са поскъпнали, но грубата сметка показва, че дори да намерим по-евтини на пазара и да се опитаме да ги съхраним повече време, 150 лв. за едно семейство ще си отидат за месец само за плодове, зеленчуци и варива. Или дотук имаме 260 лв., а изобщо не сме отваряли дума за млечни продукти и за средствата, с които готвим – олио, сол, захар и т.н.
Млякото и млечните продукти поскъпнаха с двайсетина процента за една година, но при някои скокът стигна и до 30%. Освен това тяхното производство не е толкова бързо като на зеленчуците и поскъпването на тока, газа, фуражите, с които се хранят кравите, както и другите разходи тепърва ще се отразяват на цената.
Киселото мляко например поскъпна от миналия май досега с 25%, а прясното – с 27%. Дори на промоция литър прясно мляко с до 3 процента масленост трудно може да се намери за под 2 лева, а кофичка от 400 грама кисело мляко с 3,6 процента масленост е между 1,09 и 1,40 лв.
Но на много места из страната производители започват все по-често да посещават гъстонаселени квартали и да продават мляко директно
Това явление никога не е преставало, просто сега вече е много по-изгодно. Цената му в редица населени места доскоро беше 1 лев за литър, но макар че и то поскъпна, все още може да се купи за 1,50 лв.
Това прави уместно да заквасваме сами киселото мляко и така да спестим разходите си за него.
И не е нужно да се купуват специални уреди, защото заквасването е най-простото нещо. Вземаме млякото, което сме купили за лев и петдесет, сваряваме го и когато температурата му спадне до положение да можем спокойно да потопим пръста си в него, го разпределяме в няколко отделни съда, на чието дъно предварително сме сложили по лъжичка кисело мляко. За няколко часа на топло млякото се заквасва и след това се прибира в хладилника. Няма подобрители, няма оцветители, няма консерванти, няма сухо мляко, а литър прясно мляко е достатъчен за четири кофички,
за които иначе в магазина трябва да платим близо 6 лв.
За съжаление, правенето на сирене и кашкавал е далеч по-сложно и е по-добре да не опитваме да подсирваме мляко в домашни условия.
Същото е и с маслото, което тази година е поне с 30% по-скъпо в сравнение с миналата.
Много хора биха прибегнали отново до маргарина като негов заместител, но по-здравословно и далеч по-евтино е изобщо да премахнем тези продукти от семейното меню. Така или иначе за мляко и млечни продукти тричленното семейство неизбежно трябва да даде още 150 лв. на месец, и то само за няколко килограма кашкавал и сирене и десетина литра прясно мляко.
Тоест само за тези най-нужни продукти разходът вече е 410 лв. От него до сумата от 654 лв. остават едни 244 лв.
Те могат да се отделят за по едно хранене навън в работни дни, тъй като се предполага, че двамата работещи и ученикът не могат абсолютно всеки ден да си носят храна от вкъщи. Ходенето на заведение обаче ще трябва да бъде забравено за известно време, още повече че ресторантите също поскъпнаха с около 8% - 10 %.
