- Обещанията разписани в коалиционното споразумение със срок юни - после идва актуализацията на бюджета
- Кое изпълниха партиите и как ще живеем след юли
Точно 59 дни остават на правителството, за да представи около 7 ключови реформи за вдигане на пенсиите, премахване на ТЕЛК, безплатни учебници, дефиниране на “енергийна бедност” и нов пакет от мерки за помощи. Всички те са разписани в коалиционното споразумение, където общо фигурират над 51 мерки в социалната сфера. Всяка от тях има различен срок за изпълнение.
Още през април правителството
успя да изпълни няколко от поетите ангажименти - отпадане на таксите за детските градини,
както и повече пари за строителството на нови.
Майчинството за втората година се изравни с минималната заплата - 710 лв. Спазено бе и обещанието най-ниското обезщетение за безработица да се обвърже с минималната заплата и то вече е 18 лв.
Продължени бяха и мерките за COVID до края на юни. Реализира се идеята за осигуряване на дърва за огрев чрез контрол върху пазара. Освен това се вдигнаха и двойно ваучерите за храна. Предложен бе допълнителен отпуск от два месеца за бащите.
Коалиционното споразумение бе разписано, когато страната ни трябваше да се справя с коронакризата. Властта обаче вече трябва да мисли и допълнителни мерки за справяне с високите цени на храните и енергоносителите.
Първата спешна задача на правителството е да намери решение
как пенсиите да се вдигнат от 1 юли
и в тях завинаги да се вкара бонусът от 60 лв.
Обсъжда се те да се увеличат на 2 пъти през тази година - първо през юли, а после и от октомври. Тази сума обаче не може да се постигне чрез осъвременяване нито с нов осигурителен доход, нито с по-висок коефициент за стаж, защото увеличението ще бъде различно за всеки пенсионер. Вариант за юли е извънредна промяна в швейцарското правило и вместо то да включва по 50% от ръста на осигурителния доход и на инфлацията, двете величини да залегнат със 100% във формулата. Така пенсиите ще се вдигнат с 12,2% вместо с 6,1%.
Както “24 часа” писа, това ще натовари бюджета с още 833 млн. лв.
Обсъжда се планираното преизчисление на пенсиите, за което настоява БСП, да е чак от октомври. Социалистите искат това да стане през актуален осигурителен доход, като се правят сметки върху варианти за всяка година от 2018 до 2021 г. НОИ последно представи публични разчети за преизчисление с осигурителния доход от 2018 г.
Така обаче поне половината от пенсионерите ще останат без стотинка увеличение. Въпреки това само за месец ще струва над 185 млн. лв. на хазната, а общо от октомври до декември цената е 555 млн. лв. За цялата следваща година ще са нужни още 2,286 млрд. лв.
В коалиционното споразумение е записан и план за цялостна реформа на пенсионната система. Предвидено бе да се преразгледат категориите труд за пенсиониране. И увеличаване на тежестта на всяка година трудов стаж след пенсия.
До края на годината трябва да е готова и
стратегия за доходите,
както и механизми за определянето на минималната заплата и максималният осигурителен доход. Това ще е и новата гореща точка между коалиционните партньори. Миналата седмица социалният министър Георги Гьоков обясни, че ще предложи минималната заплата да е 770 лв. още от 1 юли. Причината е, че в момента се подготвя механизъм за обвързването ѝ със средната. Всички в коалицията са съгласни, че той трябва да следва бъдещата евродиректива - минималната заплата да е 50% от средната. Гьоков обаче призна, че финансовото министерство е по-склонно това да стане от 1 януари.
Тук вицепремиерът Асен Василев ще се сблъска и със синдикатите, но пък ще получи подкрепа от работодателите. Синдикатите са категорични, че инфлацията вече изяде увеличението от 10%, които бе направено през април. От КНСБ настояват тя да е поне 760 лв. А според КТ “Подкрепа” - между 840 и 1000 лв. Долната граница е според заложеното в европейската директива за минималните заплати - да са половината от средната, а горната е спрямо средните нива на покупателната способност на най-ниското заплащане в ЕС.
През второто тримесечие пък трябва да са факт електронните трудови книжки, както и
регламент за дистанционната работа
Трябва да са приети и национална стратегия за детето и такава за дългосрочната грижа. Да се дефинират понятията "благосъстояние" и "детска бедност".
Какви осигуровки
да плащат богатите
Максималният осигурителен доход се вдигна до 3400 лв. от 1 април. Увеличението му с 400 лв. предизвика бурни дебати сред депутатите, а правителството обеща на бизнеса да въведе механизъм за автоматичното изчисление.
В коалиционното споразумение бе разписано той да се обвърже с размера на средната заплата за страната. Ще бъде в определена зависимост или от нея, или от други показатели, но ще има елемент на автоматичност. Това ще го прави лесно предвидим за бизнеса и ще спре практиката да се вдига в 12 без 5. Работодателите предложиха осигурителният таван да се индексира като пенсиите - по швейцарското правило.
В момента около 155 хил. души вземат доходи, които ги определят като богати - между 3000 и 10 000 лв. на месец. До 1400 лв. месечно стига спестяването от осигуровки на хората, получаващи заплата над 3000 лв.
През следващата година четирите партии се подписаха да има цялостна политика за доходите.
Половин милион българи са на
минимална заплата. 2 варианта за
вдигането ѝ - от юли и от 1 януари
Около 520 000 от българите работят на минимална работна заплата, още 800 000 получават минималната, след като им се приспаднат осигуровките и данъците. Така повече от 22% у нас живеят около линията на бедност, която през 2021 г. е била 504 лв., сметна наскоро НСИ.
В Северозападна България човек разполага едва с около 340-350 лв. месечно, което означава, че живее с до 12 лв. на ден. В бедност изпадат все повече хора и в Шумен, Сливен и Плевен.
От 1 април минималната заплата се вдигна от 650 на 710 лв. Сега социалното министерство търси формула за автоматичното ѝ определяне, без държавата да я увеличава административно. В коалиционното споразумение е разписано, че според бъдещата евродиректива трябва да достигне 50% от средната.
В София средната брутна заплата е 1966 лв. В Северозападна и Северна Централна България хората живеят с под 1300 лв. месечно.
Да се определи кои са енергийно
бедни и каква да е помощта за тях
До юли трябва да е готова и дефиницията за енергийна бедност и да се определи какво трябва да е минималното количество вода за питейни нужди и битово потребление.
Правителството трябва да намери решение и кой и как да предоставя този вид нова помощ.
Ще трябва да се въведе и линия на енергийна бедност, но тя ще служи само за дългосрочни мерки. Управляващите се разбраха и за разширяване на обхвата и финансиране на текущата програма за енергийно бедни домакинства.
България е една от трите страни в Европейския съюз, които попадат в категорията “екстремна енергийна бедност”. Основната причина са ниските доходи, следвана от високите разходи за енергийни услуги. Третата причина е качеството на жилищата - тяхната енергийна ефективност, или доколко запазват топлината.
60 лв. бонус за всички
пенсионери до юли, 1 млн.
и с допълнителни добавки
Всички пенсионери ще получават по 60 лв. бонус за коронакризата до 1 юли. До тази дата още 1 млн. души ще вземат и компенсиращата добавка - от 1 ст. до 60 лв. След тази дата правителството ще трябва да намери решение какво ще получават възрастните, защото в сегашния бюджет е разписано единствено увеличение на пенсиите с 6,1% по швейцарското правило. Това означава, че ако не се предложи реформа, минималната пенсия ще стигне 392,57 лв. Сега заедно с бонуса хората на минимална пенсия вземат 430 лв., или с 37,43 лв. повече.
Работна група вече прави разчети как да се вдигнат парите за пенсионерите от 1 юли. Обсъжда се и вдигане на тавана на пенсиите, който от Коледа е 1500 лв.
16 мерки за младите семейства
Още през първите три месеца на годината коалиционните партньори трябваше да подготвят за разглеждане и обсъждане 16 политики за младите семейства. Сред тях са по-високи помощи за раждане. За първо дете - 500 лв., 1000 за второ, за 3-о - 1500, и по 200 лв. за следващо. Еднократната помощ за майки студенти трябва да стане 10 минимални заплати, записаха такава сума да вземат и всички осигурени поне за последните 2 г. родители.
Освен това всички деца до IV кл. да получават за старта на учебната година по 300 лв.
Предвиден бе данъчен кредит от 6000 лв. за дете на работещи родители. За обсъждане трябваше да мине и нулев ДОД върху трудовите доходи на младите (до 26 г.).
Безплатни учебници и инвитро процедури обеща властта. Работещите родители да получават месечна добавка за дете - 24 минимални заплати, които ще се дават на вноски, докато детето стане на 7 г.
До момента обаче нито една от новите мерки не е обсъдена и представена.
Премахване на ТЕЛК
Управляващите си поставиха и амбициозната, но чакана от години реформа да премахнат системата на ТЕЛК, която е универсален ключ към помощите за инвалидите от държавата. На нейно място да се въведе международната класификация за функционирането на човека, уврежданията и здравето - ICF. В споразумението се разписа, че за шест месеца трябва да се подготви реформата, но без да се поставя срок за влизането и приемането ѝ.
Същият срок тече и за още 12 ключови промени - в ЗУТ за засилване на контрола и проверките за достъпността на средата, рампи в градския транспорт и стикери за сигнализация при нередности.
Въвеждане на система за преквалификация и връщане на хората с увреждания към пазара на труда, насърчаване на работодателите за наемане на хора с увреждания чрез покриване на част от осигуровките бе разписано още.
Досега депутатите от социалната комисия направиха две изслушвания за политиките за хората с увреждания. Първото бе с организациите, а второто - с институциите.
Отделен бюджет за
възрастните хора
Един от приоритетите на властта е и грижата за възрастните хора. Освен реформа на пенсиите те заложиха и преразглеждане на стратегията за дългосрочна грижа. Поискаха да се въведе електронно управление на услугите в домашна среда, включително на патронажна грижа.
До 6 месеца трябва да е готов и анализ на социалните услуги. Правителството вече публикува Наредба за качеството им, с която се налагат стандарти в домовете. Освен това е публикувана и наредба за обвързването на социалните помощи с линията на бедност. На обсъждане трябва да се постави и отделен бюджет за възрастните хора като част от здравната грижа - тя трябва да мине към осигурителната система или социалното подпомагане.
Разписа се и създаване на пътна карта и регистър на всички групи с необходимост от социална подкрепа.
