Как са изглеждали въоръженията на траките в края на първото хилядолетие пр. Хр.?
В Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН на 20 април се откри поредна изложба – “Доспехите на тракийските воини”. Ето какво разказват за оригиналната експозиция нейният ръководител проф. Тотко Стоянов, преподавател по тракийска археология в Софийския университет, и тракологът, директор на НАИМ, доц. Христо Попов.
- Как се роди идеята за такава изложба?
Христо Попов: В основата е един научноизследователски проект на НАИМ и Софийския университет, финансиран от Фонда за научни изследвания на МОН, чийто ръководител е проф. Тотко Стоянов. Той така се нарича: “Доспехите на тракийските воини”. Но понеже научните анализи не са толкова атрактивни за широката публика, решихме да онагледим изследването с находки от археологическите проучвания у нас.
Тотко Стоянов: Става дума по-скоро за втората част от заглавието на проекта – “Комплексно изследване на бронзови предпазни въоръжения от Тракия”. Целта е да се постигне по-пълно проучване на представителна част от тракийското защитно въоръжение – шлемове, брони, мечове, копия и наколенници, които да попълнят знанието за политическия, военния, икономическия и културния разцвет на Тракия.
- Къде в България
са намерени
най-много тракийски
въоръжения?
Т. С. : О, почти навсякъде. Откривани са най-вече в гробни съоръжения на знатни местни и благородници, в които е практикуван култът към безсмъртието. Намирани са на територията на одрисите, на гетите, на трибалите, на едоните - по-стабилната държавна организация се нуждае и от армия. Несъмнено в крайбрежните зони, в Егейска Тракия, където са елинските колонии, проникват бронзови предмети от Гърция, но там със сигурност
съществуват
работилници,
които са обслужвали
и местната клиентела
В определен момент вероятно възникват местни тракийски майстори и работилници, които служат на воините. Доспехите са изработвани от същите майстори, които правят и накитите - ръчно или с калъпи, особено за по-сложните орнаменти. Владеели са умения и технологии за работа с метал. Можем да ги сравним със занаятите, които съществуваха до края на ХХ в.
Хр. П. : Предметите са много различни, има представителни и бойни снаряжения, за конници и пехотинци. Безспорно най-представителен наколенник е този от Враца, а от нагръдниците – този от Цвяткова могила край Казанлък . Той е изработен от различни елементи и материали. Основата е масивна желязна яка с форма на луна, която покрива гърдите, раменете и гърба. В областта на шията основата е извита за предпазване на врата отпред и отзад. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса покрива напълно желязната подложка.
Интересен е комплектът от гробницата в с. Руец, Търговищко. Тя е ранна, от V в. пр. Хр., и вероятно е първата градена гробница с орнаментация, с много специфична украса, включително с червена боя. Не е наличен целият инвентар, защото иманярите са се постарали, но находката е представителна -
ризница, шлем,
железен меч,
железни стрели
От там е и бронзовата амфора-хидрия с изображения на сирени.
В експозицията за въоръжението сме събрали около 60 шлема, повечето са за конници, те също са различни. На шлема от Голямата косматка на челото има дори надпис Севт, който доказва, че е принадлежал на този одриски владетел.
на конника е тежало
около 40 кг.
шлемовете при
траките са оформени
по мустаците
и брадите
Сребърните предпазители са имали подплата, което е оригинална тракийска изработка. Показали сме и предпазна торква във вид на бронзови халки за предпазване на врата, каквито са намирани само в Родопите. И разбира се - колективната находка от много богатия гроб край Златиница в Ямболско, там погребението се отличава от това, което е в одриската държава. Когато погребват аристократ от такъв висок ранг, те поставят всички елементи на въоръжението - и парадно като знак, а не че е непременно негово или че го е използвал. Има и такъв случай - юноша, който още не е станал воин, но е погребан с пълен комплект снаряжения. Малко реставратори могат да се справят с такива предмети като тези от Златиница –кожа и метал, работата над тях изисква много време, много умения и подходяща лаборатория.
Т. С. : Е, все стигаме до проблемите. По първата част на проекта събрахме литература, проучихме къде в музеите има тракийско въоръжение, след това започна пандемията, спрени бяха командировките и това забави първоначалните ни планове, нямаше как да отчетем всичко планирано за първия етап. Заради това обаче ни отрязаха доста пари.
Хр. П. : Изложбата ще бъде отворена за посетители до ноември и след това предметите ще се върнат в музеите си, някои от тях ще върнем в по-добро състояние след допълнителна реставрация. Искаме дотогава да издадем каталог, какъвто не е правен досега – ще съдържа всичко за проучванията на въоръжението на траките.
-------------
АВТОРКАТА ВЕЛИАНА ХРИСТОВА Е ПОЗНАВАЧКА НА
АРХЕОЛОГИЯТА, НОСИТЕЛКА НА НАГРАДИ
