“Като български министър на правосъдието и като юрист не мога да приема, че в България ще завършват право хора, които не са закърмени с фундаменталните ценности за човешките права и свободи. Не мога да приема, че България ще има Висш съдебен съвет, който ще приема призива на Международния наказателен съд за участие с професионалисти в разследването на военните престъпления в Украйна за сведение, без дебат. Мисля че това е дълг на всички нас и особено на научната общност, да не се допуска в България да завършват право млади хора с такива ценностни дефицити. Не мога да повярвам, че това се случва в България!”, не скри емоцията си министър Йорданова по повод решението на ВСС от 29 април 2022 г.
Тя откри конференцията 30 години България в Съвета на Европа - върховенство на правото, демокрация, права на човека;, организирана от департамент Право в "Нов български университет" с думите: “Няма да поднасям приветствие, ще говоря за това, какво имаме да свършим заедно, защото България празнува 30 г. от присъединяването си към Съвета на Европа в трудно време. Само на няколкостотин км от България се води война. В Европа се води война! Тогава, когато Съветът е бил създаден и България съответно години по-късно се присъединява, една от целите на тази организация е да не се допускат такива ситуации. Това идва да ни покаже, че ценностите, зад които застава и отстоява Съветът на Европа трябва да се отстояват ежедневно. Ние трябва да посрещаме тези предизвикателства с кураж, да отстояваме ценности с гръбнак и ежедневни усилия”.
Министър Йорданова припомни, че: “Съветът на Европа беше създаден да отстои три групи ценности - човешките права, демокрацията и разбира се, върховенство на правото. Тези големи теми са сред приоритетите и на днешния политически дневен ред, както на правителството, така и на парламента. В България все още има институционални, законодателни и правоприлагащи дефицити в големия фундамент - върховенството на правото.”
Министърът на правосъдието даде пример, че към настоящия момент в България все още липсва ефективен механизъм за разследване и търсене на отговорност на Главния прокурор. “Решението по делото “Колеви” идва да ни каже точно това. 12 години по-късно, ние още не сме успели да се справим с този въпрос”, отбеляза тя.
“Осъзнавайки този голям законодателен и институционален проблем, мярка в тази посока беше включена и в Националния план за възстановяване и устойчивост, приет само преди няколко седмици от ЕК. Това е една от големите реформи, които България е обещала да направи. Съобразно предприетото в този план, този закон трябва да стане действащо право през януари следващата година.” До края на юни Министерство на правосъдието ще бъде готово със законопроект, който ще предостави на широко обществено обсъждане.
Беше представен и друг голям проблем, по чието решаване се работи - ефективното наказателно правораздаване, особено в досъдебна фаза. До края на месец юни Министерство на правосъдието ще представи и този законопроект за широко обществено обсъждане.
Следваща голяма тема за екипа на министър Надежда Йорданова е законодателната уредба във връзка с отнемането на незаконно придобитото имущество. “ Решението по делото “Тодорови” от миналата много ясно показва, че имаме законодателен проблем.
Съществуващото българско законодателство нарушава Конвенцията и ние трябва да реагираме законодателно”, изясни министър Йорданова и открои и още един законов дефицит - проблемът със специалните разузнавателни средства, по който съвместно с МВР също ще се работи интензивно.
“Искам да изляза извън проблемите на съдебната власт, защото фокусирани върху това, което е свързано с усещането за липсата на справедливост, ние забравяме уязвимите групи.
България все още не може да надскочи архаичното мислене и да преосмисли уредбата на хората, които са поставени под запрещение. Това е ценностен проблем и е една от темите, поради която ще настоявам да бъде отворена Конституцията”, подчерта Надежда Йорданова.
Според нея Съветът на Европа бързо отговаря на предизвикателствата на съвременния живот. Пример за това е Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство, към която вече е готов и вторият протокол. Той регламентира събирането и съхранението на доказателства в електронна среда и България ще бъде една от първите държави, която ще подпише този документ.
Надежда Йорданова призова фундаменталните човешки права да станат неизменна част от образованието, като припомни, че Министерство на правосъдието работи по нова наредба за минимални изисквания за придобиване на висше образование по право.
В конференцията, председателствана от проф. д-р Веселин Вучков, ръководител на департамент “Право” в Нов български университет, участваха представители от всички университети преподаващи специалност “право”. Форумът бе приветстван от Диана Ковачева, Омбудсман на Република България, от първия ръководител на българската делегация на ПАСЕ и Вицепрезидент Аспарух Панов, от дългогодишния член на ПАСЕ и бивш вицепрезидент
Джема Грозданова, от Лъчезар Тошев, почетно асоцииран член на ПАСЕ и от посланика на Република България в Съвета на Европа Мария Спасова.
