- Преди не се интересувах за цената на кило сирене, просто купувах колкото ми е нужно. Сега знам колко струват всички храни, защото парите не стигат, казва съпругата, която е управител на магазин
- За първи път тази година семейството пести от отопление и използва автомобила си само за пътувания извън града
- Фамилията разчита дори на работещи родители - пенсионери
Цветелина и Пенчо Бояджиеви от Велико Търново са енергични хора. Описват се като сплотено семейство с две луди тийнейджърки и прекрасен живот. Женени са от 18 г., но откакто са заедно, са минали 28 години.
Двамата са по на 45 и са влюбени от 10-и клас в Икономическия техникум в старата столица, когато това било едно от най-реномираните училища. Голямата им дъщеря е 10-и клас, а малката е петокласничка.
Момичетата се занимават с музика в Младежкия дом във Велико Търново. Каката Радост свири на пиано, а Магдалена е в популярната формация “Пеещи камбанки”.
Държа да отбележа, че таксите в Младежкия дом са изключително достъпни за всеки, който иска да се занимава с музика
Има различни инструменти - пиано, цигулка, виолончело, на което никой не иска да се научи да свири, смее се Цвети. Уроците по английски на момичетата също са приоритетен разход за семейството.
Макар да имат доходи около средните за болярския град, им се налага да прекрояват бюджета си, за да се справят.
Храните са завишени спекулативно, категорична е Цвети. Въпреки това
гледа да не пести от храната, защото децата растат
и не бива да ги лишава от нищо. Дори избира по-скъпи продукти, защото са по-качествени.
Гледам да не лишавам децата от основните храни, а зеленчуците станаха по-скъпи от месото. Според мен това е спекулативно. Така е и при горивата, както и с цените на тока за бизнеса. За битовия потребител все още се задържа цената, но в магазина разходите за ток са тройно завишени, обяснява съпругата.
Имат автомобил, но напоследък го използват все по-рядко. В ежедневието си ходят пеша или ползват градския транспорт.
Колата влиза в действие само когато излизат извън града
или Пенчо трябва да пътува по работа. Случва му се веднъж седмично.
Ние не усещаме чак толкова разликата в горивата със собствения ни автомобил, колкото усещаме по поскъпването на всички стоки, коментират Бояджиеви.
Съпругът има магазинче за електронни цигари в оживен търновски квартал. Работи в него сам.
Откакто се вдигнаха цените, минахме на електронни цигари, които излизат 5-6 пъти по-евтино от традиционните и са толкова пъти по-безвредни. Ето това е едно от нещата, от които се лишихме, но е перо, от което може всеки да се лиши, защото са пари на вятъра, категорична е Цвети.
Тя работи като управител в друг търговски обект на главната улица, по пътя на туристите.
Бояджиеви са завършили маркетинг във Великотърновския университет. Цвети има висше и по бизнес администрация и икономика, а сега отново е студентка. Учи българска филология с идеята да сменя попрището. Може да стане учител или редактор в издателство, но казва, че във всички случаи това образование няма да ѝ е излишно.
Децата им са добре възпитани, знаещи, можещи и любопитни към света, но не искат да останат в България, признава Цветелина.
Като виждат как живеем, като виждат и бабите си. Те работят, макар да са пенсионерки. Майка ми участва доста сериозно във финансовото подпомагане на семейството.
Стигнахме до такъв етап, че работещите пенсионери да помагат на младите,
добре че имат сили, казва тя.
За семейството станало лукс да ходи на ресторант или заведения. Не че са се лишили напълно, но го правят рядко. Лукс е и ходенето на кино и театър. Да отиде на кино цялото семейство, преди време струваше около 50-60 лв. Заедно с пуканките или нещо за децата излиза златно, пресмята Цвети.
Майката обича да ходи по женски с дъщерите си на театър, което пък им струва 90 лв. на спектакъл.
“Три постановки месечно са 270 лв.,
което на фона на доходите ни е немислимо”, допълва Цвети.
Имат собствено жилище, купено с ипотека, и друг кредит, но казват, че засега се справят с вноските. Налага им се обаче да пестят от разходите за отопление тази година. Апартаментът е изцяло на ток. Съобразяват се и изключват радиаторите, бойлера и климатика, преди да излязат от къщи.
Такова ограничение никога не сме поставяли, както сега. Основно аз се занимавам да контролирам потреблението на тока, посочва съпругата.
Родителите на Цвети имат къща на село и до скоро им помагали със зарзават собствено производство, но баща ѝ се разболял и на младите е трудно да отглеждат зеленчуци.
“Нямаме време да ходим в градините. Имаме повече плодове, защото не изискват толкова грижи”, обяснява тя. Бояджиеви
ще редуцират средствата за ремонти
и нови уреди тази година, за да отидат на лятна почивка.
Не можем да си позволим да направим и основен ремонт вкъщи, и да отидем на море. Уредите и обновяването ще почакат за сметка на доброто преживяване и настроение, защото сме такъв тип хора, казва Цвети.
Купили са си касичка и всеки пуска там монетите, останали му от деня. Така събираме за море. На лято касичката се разбива и като отидем на почивка, купуваме нова касичка и започваме наново, разказва тя. Ходят на палатки в черноморски къмпинг. От една страна, им е евтино, а от друга, се радват на свободата и не мислят за ковид и пандемии.
За всички години, в които са заедно, никога не им е било лесно, защото винаги са разчитали на себе си.
Имаше период от 2011 г. допреди пандемията, когато живеехме по-уредено и по-спокойно. Чувствахме се добре, не сме се свивали така. Тогава не съм гледала сиренето каква цена има. Отивам и купувам, колкото ми е нужно, не ме интересува цената. Докато сега знам всички цени, защото вече трябва да си правя сметката, анализира Цветелина.
Въпреки трудностите семейството е щастливо и благодарно, защото всички са живи и здрави. “Когато сме заедно всички, тогава се чувствамe най-добре. Дори децата ни, нищо, че вече са по-големи, също си прекарват добре с нас”, радват се Бояджиеви.
