Най-възрастната от тях - д-р Недялка Джангозова, която е на 80 г., продължава да работи
Да изминеш сам километри, газейки сняг или кал през гората нощем, за да спасиш човек - това е част от всекидневието на медиците от Центъра за спешна медицинска помощ в Кърджали.
232-ма служители в 8 филиала и два изнесени екипа реагират на спешни ситуации в областта. Средногодишно обслужват около 50 хил. пациенти.
Трима от институцията бяха отличени от “24 часа”
- през 2011-а фелдшерът от Ардино Филип Хаджиев беше сред номинираните в инициативата “Лекарите, на които вярваме”. Причината - спасяването на 55-годишна жена в отдалечена махала на планинското село Гърбище.
По пътя линейката закъсала в снежна пряспа, а Хаджиев продължил пеша, като изминал 5 км по горски път, покрит с половин метър сняг.
Другите двама медици, които попаднаха сред “Достойните българи”, са семейството на д-р Филиз Абидин и д-р Ферхад Ахмед. При снежното бедствие в Кърджалийско през 2015 г. д-р Абидин също като Хаджиев гази през преспите до отдалечена махала на село Рани лист, за да спаси едномесечно бебе, получило алергична реакция от витамин D.
Година преди това заради ухапан от стършел мъж д-р Ферхад Ахмед трябваше да стигне до десния бряг на яз. “Студен кладенец”, докъдето няма път. Линейката откарала лекаря до водоема, а той продължил с лодка. Оказало се, че тя не може да се доближи до брега. Д-р Ахмед скочил във водите на язовира, за да стигне до пациента.
“Не водим статистика на спасените, колегите нямат чувството, че са герои. Те просто тръгват за адрес и в един момент линейката не може да продължи, медикът слиза, взема чантата и продължава към пациента”, разказва шефът на центъра д-р Атанас Митков. Той и колегите му не казват, че работят в труден регион, въпреки големия брой разпръснати по планината селища.
Д-р Митков работи в спешна помощ от самото ѝ създаване през 1995 г. Както казва –
когато у човек влезе този вирус, то е за цял живот
И д-р Митков е доказателство за това. Често при недостиг на екипи се качва в линейката и тръгва към адреса или към произшествието, за да помогне, независимо че отдавна е на административна длъжност.
Пример какво значи професионална отдаденост е и най-възрастният медик в центъра - д-р Недялка Джангозова. Тя е на 80 г., но продължава да работи.
“Когато стартирахме, имахме само апарат за кръвно и слушалка. И стари линейки”, спомня си д-р Митков. Днес центърът има модерно оборудване и две линейки, доставени по спечелен проект. В Кърджали обаче все още пазят няколко от старите уазки, които надминават по проходимост съвременните автомобили.
“Имаме и два шайера със задвижване 6х6, които са ни дарение от Швейцарския червен кръст. Те наистина могат да достигнат до невероятни места, но разходът на гориво при тях е 37 литра бензин на 100 км”, казва д-р Митков.
В екстремни ситуации спешните медици разчитат на колегите си пожарникари.
“При сигнал за катастрофа операторът задължително пита дали хората могат да бъдат извадени, или трябва да се използва специализирана техника. По този начин успяваме да пестим ресурс на пожарната”, твърди д-р Митков.
През последните години зачестили катастрофите по пътя към ГКПП Маказа, който е особено натоварен през лятото. По него пътуват освен българи и много гърци, турци, румънци. По-сложно спешните медици се разбират с румънците, но един от тях - д-р Юрий Балицкий, говори румънски.
Точно това се оказва изключително ценно при случая, в който при катастрофа загиват двама родители, а оцелява 6-годишно момче. След инцидента детето е в шок и е крещяло непрекъснато, но д-р Юрий Балицкий успява да влезе в диалог с него и го успокоява.
Голямото изпитание за спешните медици обаче е пандемията от COVID. В началото липсват лични предпазни средства, информацията за заразата е оскъдна.
“Учехме се в движение, но успяхме. Не мога да кажа, че не сме се страхували. Факт е, че няма колега, отказал да отиде на адрес. За този период имаме само един служител, който напусна, но той беше пенсионер”, каза д-р Митков.
COVID се оказва най-критичен, когато 19 от 28 служители от филиала в Крумовград се заразяват по време на сватба.
“Крумовград е с площ 840 квадратни километра и много селища. Правехме смените ден за ден, командировахме екипи, но успяхме да се справим”, спомня си шефът на центъра.
Голямата болка на д-р Митков е, че
спешната медицина не е атрактивна за младите
Средната възраст на служителите в центъра в Кърджали е 50 години. Според медика е необходимо е да се повишат заплатите в бранша и да се осигурят добри условия на труд за служителите.
Д-р Митков подкрепя идеята спешната медицина да влезе като задължителен предмет в специализираните вузове.
“Убеден съм, че така вирусът на спешната медицина ще влезе у някого от младите”, твърди лекарят.
