На четвъртия месец от старта на доброволната казарма Николай Николовски твърдо иска да остане на служба в армията
Справедлива война няма, тя е страшно нещо, независимо дали я водят руснаци, американци, германци, казва 33-годишният счетоводител от град Искър
“Вече не сме неориентирани новобранци. Чувствам се по-подготвен, със знания и опит, с оръжията, с командирите, с колегите. Имам сертификат за автоматчик - основната единица на бойното поле.”
Така би изглеждала днешната страница в дневника на войника Николай Николовски на четвъртия месец от старта на доброволната казарма в Националния военен университет в Търново.
33-годишният счетоводител от град Искър е един от 94-те мъже и жени, които бяха приети на 6-месечна подготовка за резерва на армията. Николай е
сред 14-те процента висшисти, които искат да носят униформа,
макар да е завършил Стопанската академия в Свищов и 9 години да е водил финансите в община Искър.
Решил да преследва детската си мечта да е военнослужещ и има ясен план как да го по стигне. “24 часа” разговаря с него и при постъпването му при резервистите. Сега, преминал две трети от обучението, казва, че не се е срещал с физически непосилни неща в казармата. Совалка 10 х 10 м бягане, 3 км крос и лазене в окопите са всекидневие. Било му трудно с теоретичния материал и особено зубренето на военния устав. “То е като закон - членове, алинеи, това трябва да се наизусти”, обяснява резервистът.
След набиването на крак по плаца до клетвата във втория етап имали повече практически занятия по огнева подготовка и тактика. Продължавали и теоретичните лекции.
“После положихме изпити по всички тези дисциплини, които се изучаваха през втория етап от обучението. На база на резултатите ни оформят бал. Той след това ще послужи за класиране във военни формирования”, разяснява Николовски.
Николай иска да остане на служба в армията и за него ще е от решаващо значение на кое място ще бъде класиран, за да може да си избере назначението. Горд е, че е
четвърти в рейтинга на резервистите
Прицелил се е в трите военни формирования в Плевен, известни като Школата за запасни офицери, за да е близко до дома си. Би останал и в Търново , ако му предложат. Допада му.
“Тук се сприятелихме, създадохме страхотни взаимоотношения между колегите. Много весело минава всичко. Командирите ни са толкова добри и сърцати. Нашият взводен лейт. Иван Дикев създава сплотеност. Стимулира ни по всякакъв начин. И ротният - капитан Милен Киров, също се отнася много добре с нас”, казва войникът.
До клетвата резервистите бяха на казармен режим. Сутрин в 6 ч се строяваха за физзарядка, наблягаха на строевата подготовка и им гасяха лампите в 22,15 ч. Сега вече са “стари пушки” - на свободен режим.
“Всеки сам си преценява кога да стане от сън. Въпросът е в 7,40 ч да е на малкия плац пред корпуса. Оттам отиваме на строевия плац на НВУ и всички - заедно с курсантите и кадетите, се строяваме за вдигане на знамето, националния химн и после - по занятия”,обяснява Николай. Сега
вече са като на работа - до 17 ч, после могат да се движат цивилни
“Излизаме на ресторантче, на кафенце, но всичко е до полунощ, макар аз да не съм закъснявал до толкова. Само до 12 ч през нощта имаш право да минеш през КПП-то. Иначе трябва да чакаш до 7,30 ч сутринта, за да влезеш в НВУ”, изрежда правилата Николовски.
Казва, че вече няма издънки както в първите дни от доброволната казарма. Случват се дребни провинения. Закъснение от 5-10 минути се наказва от командирите с 10 лицеви опори.
“Винаги има едни, които постоянно закъсняват. Ние от нашия взвод взехме решение който закъснее, да си понася наказанието. Макар и то да е минимално, трябва да го има, за да се знае, че трябва да се спазва редът и разписанието. Дали ще обиколи плаца веднъж на бегом, дали ще кляка 20 пъти, решава зам.-взводният”, усмихва се войникът.
Смята, че вече са се научили на подчинение и да изпълняват заповеди безпрекословно. “Това човек си го има в себе си, то не се учи, но се свиква да се прави. Ако не си изградил тези навици и възпитанието ти да е такова, няма да свикнеш. А аз и преди в цивилния живот в работата съм бил стриктен. Свикнал съм да изпълнявам, като ми се каже нещо. Работата трябва да се свърши”, анализира мъжът.
Резервистите вече са в последния етап на 6-месечната служба - колективна подготовка. Имат засилени тренировки по тактика и огнева подготовка. Последните две седмици от юни
им предстои съвместно учение с курсантите от Военния университет
на полигона в Беляковец.
Докато първите от запаса се учат да хвърлят гранати, стрелят с пистолет и автомат, на няколкостотин километра от България се води истинска война и това занимава мислите на Николай и колегите му.
“Наистина външната обстановка е такава, че не знам дали на наше място човек трябва да се притеснява. Дано всичко се размине и се получи някакъв консенсус между двете страни. Надявам се да се прекратят тези военни действия и да няма повече загинали. Защото справедлива война няма, казва Николовски.
Заради ужаса в Украйна имали засилени тренировки по ядрена и химическа защита
“Това са сигналите при ядрена атака, трябва да се преговорят нещата, които трябва да се приложат при такава военна заплаха. Има норматив как се сваля противогаз и въобще за еднократното химическо облекло. Правихме ги тези неща, за да може всеки да свикне”, разкрива Николай.
Военният конфликт обаче не е повод да преосмисли желанието си
да е част от армията. Смята философски, че ако нещо трябва да се случи, то ще се случи. “Аз вече съм дал клетва да служа и няма да я пристъпя”, убеден е войникът.
Засега според него пряка опасност за България няма, но това зависело от управляващите и от начина, по който водят външната политика.
“Войната не е хубаво нещо в нито един аспект. Дали се води от руснаци, американци, германци, това е война, загиват мирни хора, загиват военни, те също имат семейства. Ужасно нещо е, страдание!”, размишлява Николай.
