Българският посланик в Лондон Марин Райков се противопостави на идеята парк „Гладстон“ в британската столица да бъде преименуван. В момента се провежда допитване по въпроса, което е инициирано от общинския съвет в Брент. Причината за него е, че бащата на прочутия британски държавник е бил робовладелец. Твърди се, че дори получил компенсация през XIX век, когато робството е забранено.
Райков е изпратил две писма - до лондонския кмет Садик Хан и до местната власт в район Брент, в които припомня ключовата роля на Уилям Гладстон за британската и българската история и призовава името на парка да бъде запазено.
„Това, което най-много ме притеснява, е, че ако бъде сменено, на българската общност в Северозападен Лондон ще бъде отнето едно от малкото наименования на места в града, с които нашият народ се чувства свързан“, посочва Райков. Той отбелязва, че поради историческото си минало, белязано от дълго робство, българският народ винаги е бил срещу прояви на всякакъв вид потисничество. Не скрива и изненадата си, че на Уилям Гладстон се гледа като на проблематична личност по този въпрос.
„Провежданата от него политика е коренно различна от тази на неговия баща. Всъщност Уилям Гладстон е първият британски политик, който осъществява дълбоки демократични промени, въвеждайки тайното гласуване, всеобщо образование и външна политика, основаваща се на свободата“, посочва посланикът ни. Той припомня, че Гладстон определя робството като най-зловещото престъпление, което петни човешката история.
„За мен е изненадващо, че е смятан за проблематичен. Той бил британски министър-председател, но също така е български национален герой. Нелепо е една от водещите фигури на викторианска Великобритания да бъде опетнена само заради една реч, която е направил в самото начало на своята кариера като 23-годишен член на парламента“, пише посланикът ни до кмета Садик Хан. Той допълва, че британският политик по-късно се е превърнал в един от най-пламенните противници на робството и има дълъг списък от народи, чиито представители в момента живеят в Брент и са благодарни на подкрепата, която Гладстон им е указвал в трудни времена в миналото. Той се притече на помощ на нашия народ в един от най-тежките му периоди, припомня Райков.
През 1876-1877 г. Уилям Гладстон успява да привлече вниманието на Англия и Европа към зверствата, които турците извършват при потушаване на Априлското въстание. Благодарение на множеството речи и публикации, които прави по въпроса, се оформя движение за защита на българите, които той смята за политически зрели и способни за демократично управление.