- При докторската защита на хирурга Петър Грибнев липсва задължителната по закон публикация с фактор на влияние
- Вместо да направи официална проверка, медикът се доверил на имейл на японски главен редактор
- Научната стойност на дисертацията е много добра, ние не следим импакт факторите, казва проф. Костадин Ангелов, който бил шеф на журито
Зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев да бъде назначен за главен асистент в Катедрата по хирургия на Медицинския университет и УМБАЛ “Александровска”.
Това решение е взел в края на март Академичният съвет на Медицинския университет - София. А решението е станало възможно, след като преди две години д-р Грибнев защитава докторска дисертация. Дотогава зам.-министърът, който при служебните кабинети през 2021 г. бе и временен зам.-шеф на “Александровска”, е
бил асистент в катедрата
Преподава на студенти по медицина 5-и курс и на студенти по дентална медицина в 3-и курс. Участва в лекционните курсове на Катедрата по хирургия към МУ – София.
Има натрупан професионален опит в областта на чернодробната и жлъчната, лапароскопската дебелочревна, жлъчно-чернодробната хирургия, както и в колопроктологията, хирургията на стомаха и хирургичното лечение на хернии, става ясно от официалното му представяне като зам.-министър на сайта на Министерството на здравеопазването.
Дисертацията на д-р Грибнев от 2020 г. е с темата “Предикатори и предпазване от лезии на екстрахепаталните жлъчни пътища при лапароскопска холецистектомия”, като зам.-министърът е специалист в лапароскопската хирургия. Тя е защитена успешно пред жури с председател бившия министър на здравеопазването, а в момента депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов. По това време професорът е директор на УМБАЛ “Александровска”.
В дисертацията на д-р Грибнев обаче се оказва, че има странни моменти.
Като начало вече две години след защитаването на докторска степен Грибнев не е вписан в регистъра на академичните длъжности и дисертациите на Националния център за информация и документация (НАЦИД) към образователното министерство. В регистъра д-р Грибнев фигурира само като асистент в Медицинския университет-София, но по-важното е, че липсва и докторската му дисертация, въпреки че
същата е налична в Медицинската библиотека,
показа проверка на “24 часа”.
Законовият срок дисертациите да бъдат депозирани в НАЦИД е две седмици след защитата. Като отговорност носят както висшето учебно заведение, така и човекът, защитил научна степен.
Според д-р Грибнев тази липса на неговата дисертация в регистъра на НАЦИД обаче се дължи на претовареност на хората в Катедрата по хирургия, които трябвало да подадат документацията към регистрите.
Към катедрата има специален човек, който придвижва нещата към НАЦИД, и предполагам, че това прави процеса по-бавен, обясни зам.-министърът пред “24 часа”.
По-странен обаче е вторият пропуск в дисертацията на д-р Грибнев.
Според законовите изисквания и правилниците на Медицинския университет - София, за защита на докторска степен е нужно авторът на дисертацията да приложи и три свои статии, от които поне една да е с импакт фактор. Това е коефициент за относително влияние на публикациите в зависимост от това в колко влиятелно издание са били публикувани. На български терминът може да се срещне и като “фактор на въздействие” и в общи линии отразява научните цитирания на конкретни издания. Така например в областта на медицината с най-висок импакт фактор са списания като “Сайънс” и “Нейчър”. Като импакт фактор се определя от Web of Science на Clarivate Analytics - база данни с научни публикации както в списания, така и книги.
В дисертацията си д-р Грибнев посочва трите задължителни свои статии. Като за такава с импакт фактор е записал Sokolov M, Gribnev P, Maslyankov Sv, Petrov B, Atanasova MP, Tzoneva D - Quality of Life in Localy Advanced Colorectal Cancer Parients - An Extremely Multi-Layered Problem - A Systematic Review - Japanese Journal of Gastroenterology and Hepatology (ISSN 2435-1210), V3, 2019.
Грибнев сам посочва в своята дисертация, че японското издание, в което е публикувана статията, има импакт фактор 1,690.
Реално обаче изданието Japanese Journal of Gastroenterology and Hepatology няма никакъв импакт фактор, става ясно от проверка в НАЦИД.
Във връзка със запитването до НАЦИД за импакт фактор на списанието Japanese Journal of Gastroenterology and Hepatology за 2019 година, в което е публикувана статията: Sokolov M, Gribnev P, Maslyankov Sv, Petrov B, Atanasova MP, Tzoneva D - Quality of Life in Localy Advanced Colorectal Cancer Parients - An Extremely Multi-Layered Problem - A Systematic Review - Japanese Journal of Gastroenterology and Hepatology (ISSN 2435-1210), V3, 2019, бе извършена справка в платформата Web of Science на Clarivate Analytics. Установено бе, че списанието няма импакт фактор. Създадено е през април 2019 година и излиза само онлайн, отговориха от Министерството на образованието и науката на запитване на репортер на “24 часа”.
Според д-р Грибнев, преди да посочи статията в своята дисертация, той е отправил запитване до японското издание дали има импакт фактор. Отговориха ми, че да, имат импакт фактор и тогава дадохме статията за публикуване, каза лаконично зам.-министърът в разговор с репортер на “24 часа”.
Грибнев предостави и официален отговор по електронна поща от Japanese Journal of Gastroenterology and Hepatology до него, с който се потвърждава информацията за фактора на въздействие. Имейлът е изпратен на 7 януари 2020 г.
Скъпи докторе, весела Коледа и честита Нова година от Japanese Journal of Gastroenterology and Hepatology. Актуалният ни импакт фактор е 1,921. Очакваме нашето бъдещо сътрудничество, гласи краткият имейл. Той е подписан от Тору Ишикава, главен редактор на списанието.
Посоченият от японеца импакт фактор е дори по-висок
от този, който д-р Грибнев е дал на своята статия в дисертацията си.
Според НАЦИД обаче импакт факторът на японското списание е невалиден.
На уебсайта на списанието е посочен импакт фактор, но обясненията към него показват, че той е изчислен от редколегията на самото списание и е публикуван на информационната платформа International Scientific Indexing. В случая терминът импакт фактор е използван некоректно, тъй като той е търговска марка само на Web of Science на Clarivate Analytics, посочиха от МОН в отговор на “24 часа”.
НАЦИД предлага услугата проверка на импакт фактор както за учени, така и за университети. Неясно остава обаче защо нито Медицинският университет, нито д-р Грибнев са я ползвали, а са се доверили на имейла на японския главен редактор. Преди да бъде допусната до защита обаче, всяка дисертация трябва да премине т. нар. административна проверка дали отговаря на всичките законови изисквания. Тя се осъществява от комисия на самото учебно заведение. След като въобще е стигнала до жури, очевидно странният момент с липсващия импакт фактор на статията не е хванат от комисията.
Не е работа на журито да следи за импакт фактор. Наша задача е да оценим научната стойност на дисертацията. А за мен тя бе много добра. Запознат съм и с текста на статията, за която твърдите, че има проблем, и срещу нея също нямам възражения като научна стойност, коментира шефът на журито, оценявало д-р Грибнев, проф. Костадин Ангелов.
Университетът: Нямаме сигнали за нередности
“Преценката относно качеството на дисертационния труд и спазване на предвидените в закона изисквания са отговорност единствено на научното жури”, твърдят от Медицинския университет-София. Допускането до защита пък ставало само със становище на научния ръководител. В случая с д-р Петър Грибнев научен ръководител е проф. д-р Георги Тодоров, дм. Според МУ обаче отговорността дали са спазени законовите изисквания е на научното жури.
“Научното жури се състои от 5 хабилитирани лица в съответното акредитирано професионално направление или научни области по темата на дисертацията. Най-малко един от членовете е професор. Най-малко трима от членовете на журито са външни за МУ - София. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗРАСРБ, чл. 2, ал. 2 от ППЗРАСРБ и чл. 5, ал. 1 от ПУДМУС оценката за съответствие с минималните национални изисквания и с допълнителните изисквания на МУ-София, както и оценяването на резултати, научен принос и оригиналност на дисертационните трудове се извършва от научно жури”, отговориха от МУ-София как е била допусната до защита дисертация без нужната публикация с импакт фактор.
“Към настоящия момент в МУ-София не е постъпвал сигнал за нередност в процедурата по защита на дисертационния труд на д-р Грибнев, поради което случаят не е разглеждан. В случай на установени нередности в процедурата по защита на дисертационен труд ще бъдат предприети предвидените в закона и вътрешните правила действия”, добавиха от университета.
