Сега хартиено издание плаща за печат с 40% повече, това убива не само старите, но и начинаещите в бранша
- По-нисък ДДС до нулева ставка разреши ЕС за вестници, книги, билети за кино и други стоки. Вие инициирахте петиция за намаляване на ДДС за печатните издания преди 2 г. Очаквате ли в България да тръгне такава промяна, г-н Тамбуев?
- Точно сега, след като хартията поскъпна толкова много, това би трябвало да повлияе на хората, които взимат решения в държавата, да намалят данъчната ставка за вестници и списания, при това максимално. Най-вероятно това са имали предвид и законодателите на ЕС, защото на реалния пазар излизаш в една още по-невъзможна конкуренция с новинарските сайтове. Факт е, че сред тях има страхотни онлайн издания, списвани от висока класа професионалисти. Но повечето в тази група са тотални преписвачи или предлагат не съвсем точна информация.
Тъкмо тези
сайтове с фейк
новини трудно
могат да се
регулират
Печатаното върху хартия слово създава повече отговорност - човек застава зад написаното с името си, изданието също. Очаквам обаче онлайн сайтовете с времето да надделеят.
- Дали това вече не се е случило - в последните месеци си отидоха още 2 хартиени вестника, списанията също намаляха?
- При тази невъзможна конкуренция заради високата цена на хартията е добре, ако наистина държавата удари рамо на издателите. За намаляване на ДДС на вестниците се говори от 2-3 години.
- След 17 г. опити пробив има само при книгите.
- В петицията се включиха почти всички български издатели - като започнем от най-популярните издания и стигнем до по-известните регионални. Тогава, в началото на пандемията, имаше стрес, поисканото намаление на ДДС за вестници, списания и книги беше напълно възможно покрай преосмислянето на ставките за много от продуктите. За жалост, тъкмо когато парламентът трябваше да вземе решение, нещо се случи в комисиите и в парламентарните групи и това решение не се случи. А беше почти готово да бъде гласувано и имаше обществена нагласа за тотално сваляне на ДДС.
- Решението на ЕС ще окаже ли влияние?
- Уверен съм, че да. Защото сега едно издание плаща за печат между 35 и 40% повече в сравнение с цените преди Нова година. Много от колегите вдигнаха цените на изданията си и се учудвам как други, които не са го направили, още успяват да удържат фронта.
- България единствена сред 28-те страни в ЕС има 20% ДДС за вестници и списания. Кои са задръжките?
- Как разбрахме, че България ще просъществува като държава? Помните ли първите редове от том 1 на “Строители на съвременна България” на Симеон Радев? Започва със: “За първи път българският народ научи съдбата си от страниците на списание “Тайм”.” Тогава в него са публикували решенията на Санстефанската конференция след преговорите за мирния договор. И се оказва, че ние, българите, научаваме от това списание по-нататъшната си съдба, включително с борбите за ДДС за вестниците 100 г. по-късно.
- Намеквате, че ни чака съдбата да нямаме свой периодичен печат и да научаваме какво се случва тук от чуждия?
- Не, не. Не е прогноза. Тогава не е имало от какво друго средство за информация човек да научи каквото и да било. Имало е две-три списания в света и едно от тях е “Тайм”. Явно техен кореспондент е навлязъл дълбоко в темата и е успял чрез страниците му да информира масовия човек. Поначало това е целта на периодиката, на пресата - да прескочиш определени административни прагове, за да поднесеш една информация по начин, по който тя ще бъде възприета и осмислена от всички.
- Издавате списание и със сигурност сте наясно с плащанията за печатно издание сега при 20% ДДС и непрестанно променящи се цени и загуби?
- Съществуването на ДДС почти не позволява на пазара да се появят нови млади издатели. Защото в момента, в който ти пуснеш изданието на пазара, трябва да фактурираш пълния му тираж на разпространителите със съответния ДДС. Разпространителите от своя страна ти плащат изданието два месеца след като са взели първия брой. С една дума - ти си платил на печатницата изданието с новата цена, после вкарваш в бюджета съответните 20% ДДС, а след месец и половина ще си вземеш парите само за продадените бройки, които може да бъдат 20-30%, също 50-60%. Но в никакъв случай продажбите няма да са 100%, ако ще да продавате изданието си със златни кюлчета като приложение... През това време обаче трябва да сте готови да пуснете и втори брой, т.е. да платите втория брой на печатницата и цялото ДДС, за да имате разпространители. Приходите започват да идват след като успеете да вкарате третия брой - процентите, за които ви споменах преди малко. Това натоварва схемата с такова
безобразно
финансово
изискване към
начеващите
издатели,
че те, ако вече не са навъртели схемата печат - ДДС-стока, много трудно биха извадили нужната сума - тя отива към 6-цифрено число.
- Какъв е ефектът от тази схема върху самото печатно издание?
- Неизбежна съдба е да стане зависимо. При такива разходи то се стреми да си намери спонсор, който ще помогне, но така става зависимо от него. Вероятно ще му се наложи да върне жеста чрез своята професия. Затова, ако го няма този ДДС, периодичният печат би станал по-независим. Ако управляващите имат интерес това да е така.
- В чий интерес е пресата да бъде сведена до бутиково занимание?
- Впрочем такъв процес се наблюдава и в други страни. Но като цяло приходите от ДДС върху печатните издания не са кой знае какви. Когато има ДДС обаче, ти на практика държиш вилицата на врата на издателите. И се знае - в момента играчите са тези и тези, с тях имаме споразумение, регулирали сме ситуацията по този начин. И се получава една не съвсем демократична структура в темата за ДДС и периодичния печат. Играчите са едни и същи, темите и позициите са ясни - едните са каузата на тези, другите - каузата на онези.
- Каква би била промяната при намален ДДС или дори нулева ставка?
- По-добре е да се махне ДДС изобщо и е много вероятно сред аргументите на ЕС за такава стъпка да е независимостта и обективността на печатните новинарски издания в кризата. За да бъдем точни - и там пресата върви към бутиково занимание. Минаха годините, в които беше индустрия.
Следващ аргумент е, че сваляне на ДДС ще помогне на много издатели да оцелеят. В момента се получава парадокс - на теб ти вдигат цената примерно с 40%, ти вдигаш крайната цена с 30%, а аудиторията ти намалява с 20-25%. И накрая вземаш същите обороти срещу по-малка аудитория, а си вдигнал цената, защото те като паричен обем не ти стигат. Започваш да се въртиш в порочен кръг, изнервяш читателите си с непрекъснато сменящи се цени, губиш ги и в крайна сметка можеш да изхвърчиш от цялата схема.
- Как стоят нещата в очите на читателите?
- За тях е нормално да получават издания, които запазват цената си една и съща дълго време.
- Възрастните са свикнали с хартиения вестник, но кризите са на път им го отнемат, не мислите ли?
- В целия ЕС се забелязва стремеж да се култивира завръщане към хартията. Разликата е, че на Запад то става през списанията, които за разлика от вестниците, които минаха изцяло в интернет, останаха по сергиите. Там обаче съществува класа, която в България я няма.
На Запад
пенсионерите не
са просто класа,
а господстваща
класа
Те са много социални, ходят по кафенетата, като преди това си купуват две-три скъпи списания, които разгръщат, докато си пият чая или кафето, а като си тръгват, ги оставят. Отношението към списанието е както едно време към вестника: четеш и хвърляш. Но там стандартът на живот е по-висок. У нас нито пенсионерите са стабилна класа, още по-малко господстваща, нито пък могат в социален план да си позволят да възстановят онези навици, които са имали в младежките си години или в средната си възраст. Това също влияе на този пазар, макар че пенсионерските вестници са с най-високи тиражи у нас. Така че масовият потребител на вестници също трябва да се създава по един или друг начин.
- Ще актуализирате ли петицията си, сега имате и европейски аргумент?
- Със сигурност ще продължим да я подписваме. Реалистичното решение е ставката да се намали драстично или да падне изобщо. Защото не носи много на бюджета, спъва млади издатели да навлизат в пазара и ще помогне на старите да оцелеят. И най-важното - ще направи новинарските издания по-независими.