- Второкурсници не са стъпвали в аудитории, за тях всичко започва отначало
- Няма го академизма при онлайн обучението, твърдят преподаватели
Загубихме контакти помежду ни, 2 г. свикнахме с лекции от вкъщи по пижами. Сега ни трябва време да се върнем в нормалността.
Така студенти от Пловдивския университет описват присъствените занятия, които са възобновени от две седмици. Но признават, че се е отворил голям проблем за тези, които са от други градове. Те нямат квартири и общежитие, което се оказва нова преграда за присъственото им обучение. И настояват поне тази година да останат онлайн. Излизало доста скъпо на родителите им да плащат пътни.
"Имам такива студенти от Пловдив. По време на дистанционното обучение бяха активни, мотивирани. Включваха се редовно. Откакто сме присъствено, не са влезли нито веднъж в аудиторията. Оставила съм ги да се готвят сами, но това ще е само тази година", обясни пред "24 часа" проф. Диляна Ботева, която преподава антична история в Софийския университет.
Второкурсничката Диана Георгиева от специалност “Софтуерни технологии и дизайн” в ПУ "Паисий Хилендарски" казва, че не знае какво е това присъствени лекции. Не е имала възможност заради ограниченията по време на пандемията. И за нея сега е сложно.
“Намерих си работа, която съчетавах с онлайн обучението. Сега няма как, трябва да напусна. А не виждам смисъл, моята специалност не изисква да съм в университета. Ние правим всичко на компютър”, казва тя. И настоява ръководството на вуза да модернизира методите на обучение. “Поне в специалности като моята, които го позволяват", настоява тя.
За разлика от нея Теодора Иванова, първокурсничка от специалността "Славистика", е доволна от възобновените лекции. "Малко е трудно, на преподавателите - също. Но предпочитаме така. Доста колеги идват. Сесията ще е присъствена", казва тя.
В пловдивския филиал на Техническия университет ходят от месец на лекции. “Не носим маски, но на упражнения все още сме разделени на две групи - едните тази седмица, а другите - следващата", казва третокурсникът Алекс Пандуров. Той се надява всичко да се върне, както преди, и да може да изкара поне четвъртата си година като истински студент. Не всички обаче споделят неговото мнение. По думите на Петър Тушев, който също е трети курс в Техническия, нито студентите, нито преподавателите са особено въодушевени от края на онлайн обучението. “Защо трябваше за месец и половина ще ни връщат", недоумява Тушев.
Колегата му Атанас Иванов, който е втори курс в специалността "Компютърни системи", също приветства присъствената форма. "Когато сме тук е много по-лесно да се разбере всичко. Особено за лабораторните упражнения. Докато бяхме онлайн, правихме някакви симулации, но съвсем различно е да видиш какво се случва реално. На инженерните специалности им беше много трудно в дистанционното обучение. Имаме колеги, които работят с платки например. Те няма как да се научат по интернет", разказа той.
Онлайн обучението има своите плюсове и минуси, убедена е доц. Красимира Кръстанова от Философско-историческия факултет на Пловдивския университет. Според нея присъствието на практически упражнения и семинари е много по-добрият вариант. "Студентите идват, доволни са. Запознават се, защото две години не са се виждали, макар да са от един курс. Образованието е преди всичко и социални контакти, лични впечатления, откриване на сходства, приятелства", допълва тя. Категорична е, че дистанционното обучение не бива да се гледа само в черно-бяло.
Мнозина преподаватели признават, че те също започват да се приспособяват към нормалното. "Беше трудно в началото, но пък бързо навлязоха модерните технологии в образованието, от една страна. От друга - загуби се академизмът. Няма как вкъщи по пижама да се чувстваш студент, освен ако не си отговорен", допълват дългогодишни преподаватели.
