Шансът на управляващите е, че никоя парламентарна формация, освен “Възраждане“, няма интерес от нови избори. Те трябва за започнат да мислят с един ход напред, пише В. Стойнев по повод разлома в управляващата коалиция.
„Има такъв народ“ (ИТН) е най-инатчийската партия в управляващата коалиция. Откакто се появи на политическия небосклон тя си заплю Любомир Каримански за управител на БНБ и вече в трети парламент не отстъпва и на йота. Дори започна да проваля кворума в комисии, да предлага провокативни редакции на внесени от другите три партии поправки в Закона за здравето и дори да пакетира въпроса за гуверньора на БНБ с темата за Северна Македония. ИТН показа завидно инатчийство – до суицидност – още когато, като мандатоносител миналото лято, бе твърдо убедена, че с 60 депутати може да има цял кабинет, а останалите партии са длъжни да го подкрепят, съобщава "Дойче веле".
„Продължаваме промяната“(ПП) също е прихванала от този манталитет. Държи на всички ключови постове в парламента, правителството и държавната администрация – пак с почти толкова депутати и дори с още несъздадена партия. А когато е готова да отстъпи за БНБ, мачът е вече свирен, защото надцакването по инатчийство е игра с нулев резултат. Не трябва Харвардска диплома, стига и начално образование, за да проумееш, че, когато една коалиция излиза с двама кандидати за управител на БНБ, опозицията ще посочи победителя или поне ще провали процедурата. Наивно е и когато накрая оттеглиш своя кандидат да се надяваш и завършеният инат да направи същото – все едно да чакаш Москва да си прибере Митрофанова, понеже ние си върнахме нашия посланик.
По-опитните магарета са по-методични. Без много шум Корнелия Нинова овладя колкото се можеше властови позиции във втория и третия властови ешелон в центъра и по места. И докато се клати коалиционната лодка заради Централната банка, бърза да се готви за избори – навръх скандала БСП внесе в парламента закон, който връща гласуването с хартиени бюлетини, редом с електронния вот. Който, разбира се, може да мине отново с гласовете на опозицията, където много се надяват да си върнат изгубените напоследък проценти от купен и фалшифициран вот.
А „Демократична България“ (ДБ), която се мъчи да влива разум в инатчийските глави, хем – като най-малка – е скромна и не се натиска за постове, хем на коалиционни срещи е представена от цели трима души (лидерите на тази малка коалиция). И докато големите лидери на малката коалиция избягват да обговарят публично проблемите на управляващото мнозинство, от името на тази малка коалиция пред камерите се появява (така беше и при съставянето на кабинета) някой от двамата зелени лидери. Независимо дали поведението на „Зелено движение“ е самосиндикално или съгласувано с „Да България“ и ДСБ, посланието е едно: въпреки трусовете, всичко ще е ОК, макар че и ние не го вярваме.
Блокират се обещаните реформи
Най-малкият проблем от инатчийския разнобой е влошеният имидж на управляващата коалиция. По-сериозният е, че така тя сама забавя хода на реформите, за които е разписала график в управленското си споразумение. Нещо повече – създава се усещането, че огромната енергия отива не в политиките, които следва да провежда, а в боричкания за постове. Че ефективността ѝ се е устремила единствено към това да може изобщо да съществува, на ръба на разпада.
С което праща окуражителни сигнали не там, където трябва. Главният прокурор, срещу когото се води битка да бъде отстранен, видимо се чувства по-силен. А дори някой негов поддръжник във Висшия съдебен съвет предвидливо да се ослушва за собственото си бъдеще, ще заложи на скорошна реставрация, защото „тези явно бързо ще си ходят“. ГЕРБ, която саботира в парламента управляващата коалиция и с останалите си кадри в администрацията, търпеливо чака да дойде нейния „ред в хаоса“.
Шансът на управляващите е, че, освен „Възраждане“, никоя парламентарна формация няма интерес от скорошни избори. ИТН и ПП се топят, БСП и ДБ мърдат леко надолу или нагоре, ГЕРБ излиза първа, но без електорален растеж, ДПС си остава в старите етнически и географски граници. Насред война и растяща инфлация е глупаво някой да пожелае властта, или да я сдаде, за да си опита пак късмета. А страховете на хората и очакваната силна хибридна намеса от Русия могат сериозно да повлияят на резултатите от поредните предсрочни избори, които да доведат до нови, появили се от нищото в парламента, политически субекти и нови невъзможни коалиции.
Един провал ще е еднакво лош за всички
Управляващите трябва да се възползват от този прозорец и да започнат да мислят поне с един ход напред. Спасяването поединично не е печеливша опция за никого – всички ще имат дял от провала, ако го допуснат. Шансът им е да покажат някакви безспорни резултати от управлението си и да се научат да съжителстват в един нещастлив, но поносим брак по сметка.
Щастието не е в липсата на изневери, но и не всички сметки са бакалски. Нека да търгуват – ти ме подкрепяш за този законопроект, аз те подкрепям твоят човек да оглави еди какво си, но домакинството да се поддържа на ниво и да се пази приличие в обществото. Трябва ни прилично управление, ако ще и на инат – срещу собственото инатчийство.
