Той вярваше в Бог и традиционните
ценности. В съдебната зала
показваше изключителна ерудиция
Той беше адвокат с позиция, отстояваше мнението си не само в съдебната зала, цитираше с лекота класиците и Библията, обичаше журналистите и те му отвръщаха със същото и го предпочитаха за събеседник. Адвокат Марин Марковски, който почина на 73-годишна възраст в четвъртък, е не само знаково име на софийската адвокатура, но и може би най-популярният представител на тази професия у нас.
Дотолкова, че
дори ало
измамници
използваха
името му
А той с характерното си чувство за хумор се шегуваше и с това. Веднъж, когато репортер на “24 часа” го попита дали телефонен мошеник се е опитвал да го излъже, през смях отвърна: Адвокат пари дава ли?
Марин Марковски е роден на 22 декември 1948 г. в София. Баща му Филип Марковски също е адвокат. И той като сина си работел без почивка.
При комунизма се говореше, че нашата професия ще умре, защото няма да има съдилища, всички ще сме равни и щастливи. Баща ми много обичаше професията си, беше ѝ се посветил. Веднъж се връщам от училище и го питам: “Аз какво да кажа?” Той се пошегува. Кажи им: “Адвокат е моят татко, адвокат ще съм и аз”, разказа преди години именитият защитник.
Не правото обаче е първият му избор. След гимназията за кратко учи българска филология във Великотърновския университет. Оттогава е любовта му към литературата. Именно тя го свързва и със съпругата му, която е учителка по български език.
Завършва Юридическия факулет на Софийския университет през 1974 г., за кратко работи като съдия в Елин Пелин, а от 1975 г. е адвокат. Избира тази професия, защото винаги е искал да я упражнява заради свободата, която дава, интересните човешки истории, които един защитник среща по пътя си. А и преди 1989 г. комунистическата власт не се бъркала в адвокатурата.
Въпросът с кариерата на адвоката не е свързан до толкова голяма степен с политическото положение в държавата, както е при останалите хора.
Работех
професионално и
отговорно,
защото си
обичам
професията
и преди 10 ноември, работех активно и след 10 ноември, казваше той.
В първите години на демокрацията става повереник на Мила Гешева, младата жена, която обвинява внука на Тодор Живков - Тодор Славков, в изнасилване.
Беше изключително душевно вълнение за мен, че станах адвокат на Мила Гешева. Не знаех, че ще стане такъв рязък обрат. Царят и султан Тодор Живков и неговият внук изведнъж се оказва подсъден и аз съм негов противник в съда. Това е събитие, което се помни професионално, разказваше Марин Марковски.
Оттогава хиляди са хората, потърсили кантората му на втория етаж в кооперацията на ул. “Цар Асен” 1. От години той я дели с единия от двамата си синове - Димитър Марковски, който избира професията на баща си. Другият му син Филип се е насочил към компютърните технологии.
Сред клиентите му е и примата на българската поп музика Лили Иванова. Именитият адвокат я представлява преди години по дело, което тя води заради клеветнически твърдения.
Едно от знаковите му дела е за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Той защитава Александър Русов, сочен за физическият екзекутор на някогашния министър-председател. Русов, както и останалите подсъдими са оправдани.
Баща и син Марковски поемат и защитата на Лазар Колев, осъден за смъртта на сестрите Христина и Росица Белнейски. Списъкът на обвинените в убийство, които е защитавал, е огромен - тройният убиец от кв. “Гео Милев” Димитър Кънчев, ученика Николай Арабаджиев, съден за убийството на свой съученик. Сам казваше, че може би е адвокатът защитавал най-много убийци. Само на един отказал, но години по-късно съжалявал, че е поел и това предизвикателство.
Има господ,
който дава
всекиму
дължимото
Защитавал съм убиец, знаех, че е извършил зверското престъпление, спасих го с оправдателна присъда. След време го видях без крака на Централна гара, изгонен от сина си, от брат си. Седи до тоалетната и проси. Каза ми: Марковски, не биваше да ме спасяваш. Седя тук, защото е близо до релсите, да се хвърля, спомняше си адвокатът.
Бил е обаче и от другата страна. Той става повереник на учителката по музика Калинка Борисова, която през 2001 г. губи 17-годишната си дъщеря Елеонора, пронизана от куршума на полицая Калин Кьосев. Пак той представлява родителите на 22-годишния Николай Йорданов, който е открит разчленен заради три пити кашкавал.
Прочутите му клиенти също са десетки - бившият премиер Бойко Борисов по делото срещу евродепутатката Елена Йончева, бившият финансов министър Симеон Дянков по делото ЕВН, бившата кметица на “Младост” Десислава Иванчева, прославутият шеф на столичната “Топлофикация” Валентин Димитров, лидерът на “Атака” Волен Сидеров, опозиционерът Абдуллах Бююк, издирван от Турция.
Една от каузите на адвокат Марин Марковски беше
да се върне
вероучението в
училище
Той беше убеден, че вярата в Бог ще направи хората по-добри и по-смирени. А и по-възпитани, какъвто беше и самият Марковски. Представител на старата школа, никой не помни да се е държал арогантно в съдебната зала - нещо, което е много типично за младите адвокати.
“Смятат, че така ще направят впечатление на клиентите си, че едва ли не са голямата работа, щом като си позволяват да викат дори на съда ”, обясняваше той.
Беше с патриархални разбирания, вярваше в традиционното семейство и ценности. Твърдо отстояваше мнението си, че не бива да се разрешават еднополови бракове у нас, което му навличаше гнева на мнозина.
Защитавал е десетки шофьори, причинили смърт на пътя, но пък беше убеден, че наказанията за водачите, качили се зад волана след употреба на алкохол и дрога, трябва да са много тежки.
С пословично чувство за справедливост и философски подход към най-тежките престъпления.
Аз съм защитавал престъпници, които са непоносими като хора. Виждал съм очите на майката на жертвата, знам болката от престъплението, виждал съм я. Ако се остави правосъдието в ръцете на пострадалите, те ще кажат: “Искаме да го одерат жив”. Правосъдие от хора, които изживяват мъката, не може да се получи, казваше той.
Тъжната вест първи съобщи синът му Димитър Марковски на страницата си във фейсбук. Само за часове стотици хора изказаха съболезнования. Ето само едно от написаното: Един боен другар ни напусна и ще липсва на всички! Никога няма да е същото без него!
