Потребители се надяват милиардерът да поведе революция срещу политическата цензура, искат да върне акаунта на Тръмп
“След като Илон Мъск вече е най-големият акционер в “Туитър”, той трябва да поиска прекратяване на политическата цензура, цялостна реформа в платформата, както и възстановяване на акаунта на бившия президент Доналд Тръмп” - такива бяха едни от първите коментари в социалната мрежа след оповестяването на сделката за почти $ 3 млрд., с която шефът на “Тесла” придоби 9,2% от компанията и си гарантира мажоритарен дял във фирмата. Само ден след това от “Туитър” обявиха, че Мъск ще заеме позиция в борда на директорите с мандат до 2024 г., съобщи Ройтерс.
През последните месеци най-богатият човек в света заяви, че е голям застъпник за свободата на словото, като същевременно се противопоставя на уеб 3, нов вид утопична интернет услуга, изградена чрез метода на блокчейна, чрез който се добиват криптовалутите и се купуват и продават NFT-та (виртуални притежания).
Съоснователят на “Туитър” Джак Дорси и Мъск, изглежда, намират общ език относно развитието на технологиите. Те са активни привърженици на криптовалутите. Заедно споделят и скептицизъм около метавселената на Марк Зукърбърг, NFT и уеб 3, което според някои е еволюцията на интернет.
Ексцентричният бизнесмен е известен по целия свят с неговите кратки публикации в социалните мрежи, чрез които гръмко изразява своето обществено мнение и почти без изключение оповестява свои бизнес намерения. Затова и новината от понеделник, че именно той е
придобил
9,2% от акциите
на “Туитър”,
без да се похвали сам или да изрази своята визия за бъдещето на компанията, предизвика изненада както за обществото, така и за редица експерти, които се опитват да открият скрития му замисъл.
Съобщението за придобиването на мажоритарния дял доведе до покачване на акциите на “Туитър” с над 27% на фондовата борса в Ню Йорк още същия ден. Шефът на “Тесла” притежава почти 73 млн. и половина акции в платформата за социални мрежи. Делът е на стойност 2,89 млрд. долара, на базата на цената на затваряне на фондовата борса в петък.
Забавянето в обявяването на покупката дава още една причина на Комисията по ценни книжа и борси да
разследва
милиардера,
с когото са имали спорове през годините относно други негови инвестиции. В декларация е оповестено натрупването на обикновени акции от Мъск до 14 март. Според законите на САЩ обаче всеки, който придобие повече от 5% от този вид ценни книжа на компанията, е длъжен да разкрие своите притежания в рамките на 10 календарни дни. Мъск обаче закъсня, оповестявайки сделката 21 дни по-късно.
На 25 март, ден след изтичането на 10-дневния период, Мъск публикува анкета в туитър със следния въпрос: “Свободата на словото е от съществено значение за функциониращата демокрация. Вярвате ли, че туитър стриктно се придържа към този принцип?” (резултатите са 30% отговори “да” и 70% “не” от над 2 милиона гласували). Още тогава Мъск е притежавал вече мажоритарния си дял в компанията и законово е трябвало да го разкрие.
Наказанията за подобна злоупотреба са исторически скромни - около $ 100 000. Нетната стойност на бизнеса на Мъск според “Форбс” е около $ 300 млрд. Налагането на подобна глоба за него би възлизало на 0,00003% от богатството му. Средната нетна стойност на едно американско домакинство е около $ 122 000, което означава, че същата глоба би била еквивалентна за нормален американец, ако стойността ѝ е 3 цента.
Във вторник милиардерът публикува още една анкета, която е ключова относно политиката на “Туитър” в бъдеще и се отнася до функцията за редактиране на вече публикувано съдържание. “Искате ли бутон за редактиране?”, попита Илон Мъск последователите си. Само
за 10 часа над
3 млн. човека са
изразили мнение
по този въпрос
“Последиците от тази анкета ще бъдат важни. Моля, гласувайте внимателно”, призова настоящият главен изпълнителен директор на “Туитър” Параг Агравал в профила си след публикацията на бизнесмена.
Така нареченият
“бутон за
редактиране”
е една от
най-търсените
функции
в социалните мрежи. В идеалния свят това просто би позволило на потребителите да изчистят печатните грешки, след като публикуват на стените си, но критиците твърдят, че с функцията може да се злоупотребява, позволявайки на хората да променят изцяло значението на туитовете си, след като вече са били споделени.
Бившият шеф на “Туитър” Джак Дорси каза още в началото на 2020 г., че компанията “вероятно никога няма да добави бутон за редактиране”. След смяната на ръководството и интереса, който Илон Мъск прояви към платформата, изглежда, че функцията може би ще бъде добавена, след като се изследват и вариантите за възможни злоупотреби.
В отговор на анкетата си, потребител на име Everyday Astronaut предлага бутонът за редактиране да бъде достъпен само за кратко време след публикуването, както и редактираните туитове да съдържат връзка, показваща направената редакция. Мъск отговори, че “това звучи разумно”.
Много други платформи за социални мрежи вече позволяват на потребителите да редактират публикациите си, но поне за момента експерти не забелязват тенденция на широко злоупотребяване чрез нея. Техническият директор на “Мета” Андрю Босуърт каза в отговор на анкетата на Мъск, че фейсбук вече е “решил” проблема с бутона за редактиране.
Официално позиция относно намеренията на Мъск относно големия му дял все още няма. В края на януари консервативният експерт Динеш Д'Суза, който беше осъден за измама заради финансиране на кампания през 2014 г., спомена Мъск в туит, казвайки му, че “може
драстично
да промени
политическия
и културния
пейзаж”,
като купи и поеме “основна социална медийна платформа”.
