- В 9 от 10 болници кадрите не стигат
- Досегашният ковид бонус влиза в основната заплата, премиерът обещава да стане 1500 лв.
- Връща се интересът към специалността, вече има и над 40-годишни първокурснички
В 9 от 10 болници има криза за медицински сестри, без реформи до няколко години общият им брой в България може да падне до критичните 10 хил. по данни на съсловната им организация.
Дефицитът пролича още по-силно в пандемичните две години. Ниските заплати и тежките условия на труд отблъскват желаещите, отчитат анкетите сред медицинския персонал.
Затова успоредно с договаряното в момента между здравната каса и лекарския съюз вдигане на клиничните пътеки, през което болниците ще могат да дадат по-адекватни заплати, управляващите подготвят отделна схема за заплащането на сестрите.
Медицинската сестра да стане защитена професия, за да имат стимул младите да я предпочетат - тази идея лансира пред за “24 часа” шефът на здравната комисия в парламента доц. Антон Тонев.
“В момента обсъждаме с Министерството на финансите този статут на защитена професия да премине в
създаването на фонд, който да подкрепя финансово всички специалисти по здравни грижи с определена сума месечно
По начина, който се плащаха ковидни пари, практически сменяме името на фонда, като искаме да увеличаваме заплащането”, обясни доц. Тонев.
Става въпрос за сума, която директно да постъпва в заплатата на всеки специалист по здравни грижи, уточнява той.
В момента колкото и да увеличим цената на клиничните пътеки, сумите, които се инвестират в доболнична, болнична помощ, системата на здравеопазването е такава, че тези суми влизат в бюджета на болница или ДКЦ. Те се конкурират за всички разходи - труд, заплата, енергия, вода, консумативи. Другото е, че не може да се постигне увеличение на заплатата във всички лечебни заведения, защото състоянието им е различно, казва още шефът на ресорната комисия на парламента.
“В една болница с много дългове администрацията може да реши полученото увеличение да отиде изцяло за изплащане на дълговете. Някои заведения даже са пред фалит и допълнителните средства, които искаме да прехвърлим към заплатата, едва ли ще стигнат до работещите”, обяснява той защо се търси схема, по която заплащането ще стигне директно до тях.
Нови заплати обеща преди два дни и премиерът Кирил Петков, който приел в кабинета си протестиращи медици.
На среща с КНСБ и КТ “Подкрепа” пък е постигнато съгласие, че началната заплата на санитар ще е 910 лв., на медицинската сестра - 1500 лв., а за лекар без специалност -1900 лв., съобщиха от двата водещи синдиката вчера.
Болниците, които вдигнат заплатите, ще получат увеличение на клиничните пътеки с 25%. До дни ще бъде подписан и колективният трудов договор, където ще се разпишат и по-високи ставки - за нощен труд, за стаж, опит и ако са в режим на разположение.
Един от големите негативни ефекти от недостига на медицински специалисти е
прегарянето на персонала,
посочват медиците в различни анкети. Последните данни за недостига на сестри са от “Индекс на болниците” - изследване за кадровия дефицит в здравеопазването, проведено в първите два месеца на тази година сред 69 лечебни заведения.
В крайна сметка тежестта от това прегаряне се стоварва и върху пациента, коментират експертите. Близо 45% от болниците признават, че вследствие от това
зачестява закъснялата или неточна диагностика и намалява качеството на лечение
57% е текучество на медицински сестри в последната година. Заплащането е главната причина, следвано именно от пренатоварване.
Преместване в друга държава е третата причина.
Около 78% от лечебните заведения казват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа. Според болничните директори основната причина за липсата на персонал е, защото няма производство на кадри, има лоши условия на труд и се откриват безразборно нови лечебни заведения в страната.
Ние сме най-болните в Европейския съюз, напомня здравният министър Асена Сербезова. Според нея първата стъпка е кадрите да се разпределят правилно в различните райони с недостиг. Многото лечебни заведения създават предпоставка за недостиг на специалисти, а през последните 20 г. има повече места за студенти по медицина, а по-малко за сестри, признава тя.
“МОН е сигнализирано за съществуващите проблеми относно кадровото обезпечаване в системата на здравеопазването, предвид което са предприети конкретни мерки в подкрепа на подготовката на такива кадри”, посочват от министерството в отговор на “24 часа”.
“Целево беше увеличен приемът на медицински сестри. В Благоевград, Сливен, Шумен и др. бяха открити факултети и филиали на висши училища, в които се осъществява обучение по специалности от областта на здравеопазването. МОН активно участва във всички дискусии на национално ниво и се стреми към осигуряването на политика, която да гарантира не само подготовката на необходимия брой специалисти, но и тяхното адекватно разпределение на работни места в страната, както и осигуряването на достойно заплащане и условия на труд”, подчертават от просветното министерство. Променена е нормативната уредба, за да се осигури по-големият прием на студенти. Друга реформа е, че вече започва прилагането на схема за
безплатно обучение при наличието на сключен договор между студентите и техен бъдещ работодател. “Но тази мярка е твърде нова - приета с измененията и допълненията на Закона за висшето образование от февруари 2020 г. и се прилага от есента на 2021 г.”, допълват от екипа на акад. Николай Денков.
Три министерства трябва да работят в екип, за да се реши адекватно проблемът - на здравеопазването, на образованието и социалното. Става дума за разработване на нови адекватни механизми, които да осигурят както качествената подготовка на необходимия брой специалисти, така и задържането им в страната и особено
разпределянето им в болничните заведения извън столицата,
коментираха още от МОН. В процеса трябва да се включат и Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), висшите училища и болничните заведения, категорични са оттам.
Според справката от министерството вече е отчетлив трендът за увеличаване на местата в университетите заради глада за медицински сестри.
През 2018 г. те са били 702, през 2019 г. - 714, през 2020 г. - 714, през 2021 г. вече са 772 места.
За 2022 г. е предвидено да бъдат отпуснати 839 места за обучение на медицински сестри,
т.е. ръст с 19,52% спрямо предпандемичната година.
Към професията има все по-голям интерес и от мъже. (Виж репортажа долу.) Тяхното търсене от страна на болниците също не липсва. Назначават ги предимно в реанимациите и психиатриите, както и в палиативните грижи, където мъжката ръка на медицинската “сестра” е особено ценена.
Освен това все повече хора на възраст над студентската, обикновено с професии в социалната сфера, искат да учат за здравни специалисти, показа проверка във филиалите на медицинските вузове. В момента първокурснички в София са и над 40-годишни (виж още долу).
Има обаче пречки за включването на специалността “Медицинска сестра” в списъка на защитените, обясняват от министерство на образованието. Тя не отговаря на едно от основните изисквания за това - наличие на нисък или нулев интерес. Освен това се изучава в повече от едно висше училище и в последните години е отпускан и допълнителен целеви прием. А и това няма да доведе до привличане на повече студенти, обясняват от МОН.
Възможен подход е освобождаването от заплащане на такси за обучението и увеличаване на целевия прием. В такъв случай обаче двете мерки би следвало да се приложат и за всички останали специалности в професионалното направление, което не било целесъобразно, тъй като в него има такива, за които държавна подкрепа не е нужна.
В чужбина ни се смеят, че оцеляваме с 600 евро, но искаме тук да спасяваме животи
- Кръвта има много специфична миризма. Усетиш ли веднъж миризмата на кръв, повече не може да я сбъркаш
- Ветеринар, рекламистка, социална работничка - хора с други професии учат 4 години за сестри, за да сбъднат мечтата си за медицина
Това не може да ме откаже от избора ми да се готвя за медицинска сестра, напротив - мотивира ме!
Това казва 36-годишната първокурсничка в Медицинския университет в София Павлина Александрова. Младата жена е завършила здравен мениджмънт и работи като здравен администратор към спешното отделение в болницата “Царица Иоанна - ИСУЛ”. Решила да кандидатства за сестра, защото като администратор няма толкова голям достъп до пациентите. След 4 години обучение ще излезе със степен бакалавър.
“Виждала съм колеги как спасяват живот и това ме вдъхнови да запиша и медицинска специалност”, разказва Павлина.
Видяла с очите си и как умират хора заради COVID. Ядосва се, че някои се съмняват как всичко било спекулация и твърдят, че заради пари лепват диагнозата на всеки.
Повечето от възрастните ѝ колеги казват, че
за да живеят добре у нас, трябва да работят на повече от едно място
От нощна смяна се отива на дневна смяна в друга болница. “Колега, който работи в Ирландия, разказва, че сестрата там върши много по-малко работа, а взема 10 пъти по-голяма заплата. Като споделил, че сестра у нас работи месечно за 600 евро най-много, са му се изсмели, защото според тях няма човек, който може да оцелее с толкова пари. Аз обаче искам да лекувам българи, а не чужденци.
Тук ни обучават светила
Имаме честта да се учим от най-добрите”, доволна е от избора си Павлина.
33-годишният Михаил Маринков също ще става медицинска сестра. Завършил е ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора. Предпочита обаче да работи с хора. “Представям си бъдеще в България, ако нещата се оправят. Не искам да ходя навън, но парите са важни. Всички казват, че професията не е добре платена, но се надявам това да се поправи”.
В момента работи в отделение по коремна хирургия в частна болница. Там имало
6-7 момчета на щат като сестри
Често Михаил от нощна смяна отива директно на лекция или упражнение.
Таня Цончева е завършила маркетинг и реклама и 15 г. се е занимавала с външна реклама
4-5 години събирала смелост да кандидатства за сестра и миналата година го направила. Тогава онова беше модерно, сега направих това, което искам, с вътрешното си убеждение, разказва първокурсничката.
46-годишната Светлана Аврамова пък е завършила Полувисшия медицински институт “Филаретова” . Работила 20 години като социален работник, но мечтата на живота ѝ била медицината. Една от провокациите да реши да започне бил COVID - заради големия недостиг на медицински персонал. Не ме е страх, никога не съм се страхувала, казва Светлана.
Студентите са на упражнение с главен асистент Камелия Богданова и асистент Димитрина Миликина от Факултета по обществено здраве, катедра “Здравни грижи”. Преподавателките имат дълъг стаж като медицински сестри. Камелия Богданова 17 години е работила в кардиология, сърдечносъдова хирургия.
Държиш спринцовката под прав ъгъл като копие
при мускулните инжекции, обяснява тя нагледно на студентите.
Димитрина Миликина пък 25 години е работила в ИСУЛ.
И двете признават, че работата с пациенти им липсва, но са удовлетворени, че предават знанията и уменията си на следващите поколения сестри.
Проф. Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност на Медицинския университет в София: Облекчаваме приема, трябва да мотивираме и повече мъже
За следващата година сме заявили 185 места, 120 са за Факултета по обществено здраве и 65 за филиала във Враца. Имаме капацитет за 225 студенти, но невинаги успяваме да попълним бройките. Миналата година сме приели 25 медицински сестри повече по настояване на Министерството на здравеопазването заради обществената необходимост.
Кандидатите се подмладяват. Ако предишни години бяха на средна възраст, сега голяма част от тях идват при нас веднага след училище. Има и повече от един кандидат за място. Кандидатстват и мъже. Би могло обаче да се направи повече за тяхната мотивация.
Тази година облекчаваме начина за прием, съобразявайки се със Закона за висшето образование. С решение на академичния съвет по предложение на Факултета по обществено здраве премахнахме изпита по етика и право. Остава балообразуването с оценките от матурата по български и литература, биология от дипломата и средната оценка от дипломата за средно образование. Още от 4-и курс студентите намират реализация под формата на стажове в болници, където им предлагат добри възможности и след дипломирането. Трябва обаче условията още да се подобрят навсякъде, за да имат стабилно бъдеще. Единици отиват в чужбина. Проблемът е, че приемаме еднакъв брой студенти, а броят на болниците се увеличава непрекъснато и затова кадрите не достигат. Можем да обучаваме и на английски език при интерес.
Проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив: Някои ги отказва трудната програма
Проблем е, че програмата е изключително трудна и се налага реформа в единните държавни изисквания и преминаване към по-практическо обучение за сметка на теоретичното. Тежкото следване в продължение на 4 години отказва част от студентите. Миналата година местата бяха 120, а сега не повече от 80.
Интерес за медицински сестри има. Идват и от Пазарджик, и от Смолян. Това, което наистина ги отказва, е изключително трудната програма. Техният хорариум е 4600 часа за 4 г. Медиците учат 5700 часа за 6 години и излизат като магистри. Има предмети, които може би трябва да се променят. Това изисква консенсусно решение на всички ректори на медицинските университети. Трябва да се съберем, за да решим как да бъдат организирани учебната програма и учебният план. Ревизията на програмата ще направи по-атрактивно самото следване, а не професията - то трябва да е атрактивно, без това да намалява качеството на обучението. Очевидно към професията има интерес.
