Света литургия на български език в “Санта Мария Маджоре” заради умелата църковна дипломация на Западно- и Средноевропейския митрополит
През 867 г. в християнския свят се случва нещо необикновено - за първи път в историята на Църквата е допуснато богослужение на език, различен от латински, гръцки или еврейски.
Преведени от светите равноапостолни братя Кирил и Методий, новите богослужебни книги са донесени в Рим и поставени на светата трапеза - свещения олтар на базиликата “Санта Мария Маджоре”. Там те са осветени от папа Адриан II и това се смята за официално одобрение оттук насетне да се извършва богослужение на български език и на всички останали славянски езици.
Акт от изключително значение за бъдещето на целия християнски свят.
1155 години по-късно, на 3 април 2022 г. български православен архиерей за първи път служи света литургия на български език на същото място - в папската базилика “Санта Мария Маджоре” в Рим.
Богослужението води Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний - най-младият владика в Българската православна църква. Но
историческата
привилегия
се пада нему
и по други причини - заради дългогодишната му и умела църковно-дипломатическа работа с Ватикана. Както изкусна дипломация е била преди всичко и в основата на постигнатото от светите братя Кирил и Методий преди 12 века.
Когато двамата пристигат в Рим, самият папа Адриан II е нетърпелив да ги посрещне най-тържествено, оглавил лития от духовници и вярващи.
Според “Житието на св. Климент Охридски” папата “повече не можел да чака, но като взел със себе си всичките свещеници и намиращите се там архиереи, излязъл да посрещне светците, като според обичая пред него бил носен знакът на кръста…”.
Голямо значение за тържествената атмосфера на посрещането има фактът, че братята носят със себе си мощите на свети Климент Римски - третия епископ на Рим след св. апостол Петър.
Същият св. Климент в България почитаме и като първи епископ на Сердика, затова след визитата си в София папа Франциск изпрати на патриарх Неофит, който е и Софийски митрополит, частица от мощите на светеца, припомня Богдан Паташев - българският посланик при Светия престол, който е един от първите пристигнали за литургията в “Санта Мария Маджоре” рано сутринта в неделя.
Той припомня и интересната история по откриването на мощите.
Св. Константин-Кирил Философ ги изважда от морските води на Херсон, Югозападен Крим, по време на своята Хазарска мисия.
Както е упоменато в източниците, в своето желание да ги открие той “силно въодушевил всички да разкопаят бреговете и да потърсят скъпоценните мощи на светия мъченик…”.
След намирането на мощите светите братя Кирил и Методий
пишат за това
чудно откритие
на папата и
веднага са
поканени в Рим
Пристигането им в Рим с мощите на св. Климент е запечатано в красива миниатюра в така наречената “Минология на Василий II”, която се намира във Ватиканската библиотека.
Заедно с мощите главата на Римската църква тържествено приема и преведените на български литургични книги и ги освещава в “Санта Мария Маджоре”.
Българите от православната църковна община “Свети Седмочисленици” в Рим, събрали се в базиликата, очакват историческото богослужение развълнувани.
Литургията е в четвъртата неделя на Великия пост в навечерието на предстоящия празник на успението на Св. Методий Славянобългарски, който Църквата отбелязва на 6 април.
Събитието е плод на поредица усилия на Антоний с цел да се възвеличае делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици чрез серия богослужения на историческите места, които са част от светлия им подвиг.
Затова и тази първа литургия на български митрополит в тази легендарна папска базилика 12 столетия след освещаването на богослужебните книги се смята за историческо събитие, което слага началото на нова глава в историята на Църквата.
