Анализ на съдебните саги на властта за 32 г.
Най-рискови са земеделието и енергетиката.
Само една е присъдата, но на втора
инстанция - на Румен Овчаров
Когато на 17 март вечерта полицаи влязоха в дома на бившия премиер Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и пиара на Борисов Севделина Арнаудова, направиха обиски и ги арестуваха за 24 часа, това беше нещо невиждано за целия 32-годишен преход.
От една гледна точка - защото да арестуваш лидера на голямата опозиционна партия е “ядреният бутон в политиката”, както каза политологът Димитър Ганев. А за хората, които си спомнят политико-съдебните турбуленции - защото този арест не може да се сравни с нищо през периода след падането на Тодор Живков.
Преди “ядрения бутон”
на 17 март общо трима бивши премиери и 23-ма министри (сред тях 6-има вицепремиери) са попадали на мушката на Темида (били са обвиняеми и/или подсъдими).
Трябва да имаме предвид, че от 1990 г. в България е имало 21 правителства (включително сегашното) със 17 премиери и повече от 300 министри. За този период 5 са главните прокурори - Иван Татарчев, Никола Филчев, Борис Велчев, Сотир Цацаров и Иван Гешев.
Ако се съди по списъка на министрите, с които се е занимавало правосъдието,
най-рискови от столовете
в Министерския съвет
са тези на земеделието
и енергетиката -
Темида се е занимавала с 5-има министри на земеделието и 4-ма на енергетиката.
Иначе арестите на 17 март бяха безпрецедентни по прицел (нависоко) в съчетание със зрелищност и използваната процедура (полицаи разследват без да е включена прокуратурата).
Трима бивши премиери са били разследвани след 1989 г. - Андрей Луканов, Стефан Софиянски и Сергей Станишев. Софиянски обаче за действия като кмет, а не за времето, когато бе служебен премиер. Луканов бе и арестуван, но не по този изненадващ начин - с акция на полицията по член за неотложност и без знанието на прокуратурата.
След задържането на Борисов, Горанов и Арнаудова започнаха и сравнения с бруталния и зрелищен арест на бившия военен министър Николай Цонев през 2010 г., когато
прокурорът го нарече
“абсолютен престъпник”
Интересен момент е също, че бившият премиер Бойко Борисов бе арестуван след показания на настоящия Кирил Петков. Самият Борисов след това припомни аналогичен случай, но наобратно - през 2016 г. той като действащ премиер дава показания в защита на предшественика си Сергей Станишев.
“24 часа” събра историите на всички тези 26 премиери и министри, с които се е занимала Темида. Общото е, че делата им се точеха с години, медиите ги следяха по съдебните зали при голям обществен интерес и накрая при никого не се стигна до осъдителна присъда - с едно изключение, но на втора инстанция.
Луканов не доживя да види
как Страсбург порица ареста му
Първата едра жертва на правосъдието след 1989 г. става главният двигател на промените и първи двукратен премиер на България след 10 ноември 1990 г. Андрей Луканов. На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев, негов трети братовчед, е отнет депутатският му имунитет. Два дни по късно Луканов е арестуван и затворен в килия на Спeциализираното следствено управление на ул. “Развигор” в София. Обвинен е, че още като първи зам. министър-председател през 1986-1989 г. е присвоил обществено имущество в особено големи размери.
В крайна сметка Луканов не е осъден и делото е прекратено. Освободен е след 6 месеца и половина в килията на 30 декември 1992 г. След негова молба през март 1997 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъжда България да му плати 40 хиляди френски франка за незаконния арест. На 2 октомври 1996 г. Луканов е застрелян с 4 куршума пред дома си на ул. “Латинка”.
Васил Чичибаба -
чу “невинен” за износа
на зърно след 13 г.
Чичибаба, който е от украински произход, е министър на земеделието в правителството на Жан Виденов от 26 януари 1995 до 23 януари 1996 г. Неговото управление остава в историята със зърнената криза, която заедно с банковата свали социалистическото правителство от власт.
До кризата се стига след безконтролен износ на зърно през лятото на 1995 г., заради който България остава без хляб и се налага внос на пшеница на по-високи цени.
Васил Чичибаба е принуден да подаде оставка. По-късно срещу него е завадено дело, което продължава 13 г. Той и вицепремиерът и министър на търговията и външнотърговското сътрудничество Кирил Цочев и още четирима високопоставени чиновници са обвинени в безстопанственост в особено големи размери и нанесени щети за над 66 млн. долара от износа на 990 000 т пшеница. През 2009 г. делото завършва с оправдателни присъди от Софийския апелативен съд. Васил Чичибаба намеква, че виновни за зърнената криза има, но правосъдието не се е занимавало с тях.
Нейчо Неев
и контрабандата
по време на
югоембаргото
Нейчо Неев от кабинета “Беров” води сериозни съдебни битки с Темида. През 1992-1993 г. той е министър на транспорта и вицепремиер в правителството. В началото на ноември 2000 г. Неев и още шестима застават пред Сливнишкия районен съд по обвинение в контрабанда в особено големи размери по време на югоембаргото. Престъплението се наказва със затвор от 5 до 15 г. и глоба от 5 до 20 хиляди лева. Разпитани са над 170 свидетели.
Делото влиза в спецотчета на главния прокурор Никола Филчев, след като през 1999 г. кабинетът “Костов” натиска за решаване на делата за югоембаргото. Неев изкарва близо месец в Специализираната следствена служба и е освободен срещу 3000 лв. гаранция.
През 2001 г. делото е прекратено от Сливнишкия районен съд.
И Масларова осъди
България в Страсбург
Масларова бе министър на труда и социалното подпомагане във второто правителство на Луканов (септември - декември 1990 г.), министър на заетостта и социалните грижи в кабинета “Попов” (декември 1990 - ноември 1991 г.) и на труда и социалната политика в кабинета “Станишев” (2005-2009).
През лятото на 2009 г. срещу нея е образувано дело. Главният прокурор Борис Велчев иска депутатския ѝ имунитет, от който тя сама се отказва. Масларова е подведена под отговорност за присвояване на повече от 11 млн. лв. при ремонта на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора. Според прокуратурата тя и няколко подчинение са извършили престъпление по служба. През 2010 г. делото влиза в СГС. Пет години по-късно всички са оправдани. Но през 2016 г. излизат мотивите на СГС и процесът се придвижва към горната инстанция.
Магистратите от апелативния съд приемат, че в обвинителния акт има “алогични и абсурдни” твърдения. През юни 2017 г. те връщат делото на прокуратурата, за да бъдат поправени пропуските. В крайна сметка държавното обвинение го прекратява.
През 2019 г. Масларова осъди България в съда по правата на човека за 5000 евро обезщетение за неимуществени вреди.
Неправомерно
обвинение
повдигнато на
Лидия Шулева
Лидия Шулева бе министър на труда и социалната политика до юли 2003 г. в кабинета “Сакскобургготски” и след това вицепремиер и министър на икономиката до февруари 2005 г. Тя е обвинена, че през лятото на 2004 г. в нарушение на служебните си задължения е назначила за шеф на дирекция “Информационно обслужване” в икономическото ведомство Павел Павлов, без да разпореди той да бъде проверен за достъп до класифицирана информация.
Делото е образувано през 2006 г., но прокуратурата го опазва в тайна и медиите разбират за него едва след като то стартира в Софийския градски съд. Процесът се гледаше при закрити врата по искане на прокуратурата.
На първа инстанция Шулева е оправдана, а съдът се мотивира с факта, че прокуратурата е повдигнала несъставомерно обвинение. Казано по-ясно - обвинила е бившия министър за деяние, което не представлява престъпление. През 2013 г. Шулева е окончателно оправдана от ВКС.
Владимир Атанасов
оправдан за
замяна на имоти
Атанасов бе министър на образованието в правителството на Симеон Сакскобургготски и беше съден за престъпление по служба.
Той беше обвинен, че през 2011 г. е сключил предварителен договор с “Краун хотелс” ООД, с който се заменят недвижими имоти (частна държавна собственост - хотели “Ехо” и “Мургаш” в к-с Златни пясъци) срещу поето задължение от “Краун хотелс” ООД да построи сграда с разгърната площ от 1 100 кв. метра. За това отделно на дружеството щяло да бъде учредено право на строеж върху парцел публична държавна собственост, ползван и управляван от Икономическия университет във Варна. Тази сграда не беше построена, а старите и неподържани общежития “Ехо” и “Мургаш” бяха съборени още през 2002 г. и на тяхно място е издигнат хотел. Прокуратурата твърди тогава, че от действията на Атанасов са настъпила имуществени вреди за 454 166 лв.
След оправдателни присъди на две инстанции прокуратура отказа да протестира пред ВКС. В исковете си по ЗОДОВ Атанасов поиска 30 хил. лв. обезщетение за неимуществени вреди и 5400 за имуществени.
Съдиха
Александър
Божков за
безстопанственост
и компенсаторни
записи
Александър Божков бе вицепремиер и министър на промишлеността в служебното правителство на Софиянски и останал на същите постове в кабинета “Костов”. Отговаря за икономическата политика на правителството, довела до приватизацията на над 40% от държавните предприятия. От опозицията му лепнаха прякора Мистър 10%.
През 2004 г. Божков е осъден на 2 г. условно за безстопанственост на цех в с. Цалапица през 1998 г. Присъдата е отменена от ВКС. През 2007 г. е окончателно оправдан. Той чува “невинен” и по делата за “Дамяница”, “Издателски комплекс “Цанко Церковски” и “Напредък” ООД.
През юли 2008 г. е оправдан и по последното дело срещу него - за компенсаторните записи на Енгибарова-Шмид. Както Софиянски, и Божков твърдеше, че всички дела срещу него са образувани от главния прокурор Никола Филчев по политическа поръчка. Божков почина през 2009 г.
Свидетел не
даде факти и
обвиненията
срещу
Мирослав
Найденов
не стигнаха
до съда
Найденов бе министър на земеделието и храните в първия кабинет “Борисов".
През март 2013 г. прокуратурата повдига три обвинения на Найденов - за корупция, принуда и служебна злоупотреба. Производството срещу Найденов бе прекратено с постановление на градската прокуратура от 4 февруари 2015 г.
Оттам обясняват, че основният свидетел по делото не е предоставил достатъчно ясни и конкретни факти, които да дадат възможност на Софийската градска прокуратура да поддържа обвиненията срещу Найденов. По тази причина производството е прекратено. Основанието е поради недоказаност.
Дянков
и Трайков
невинни за
държавния
дял в EVN
Симеон Дянков и Трайчо Трайков бяха министри в първия кабинет “Борисов”. Първият бе вицепремиер и министър на финансите, вторият - министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Дянков бе обвинен, че притискал тогавашния ръководител на Агенцията за приватизация Емил Караниколов да възложи изготвяне на занижена оценка на остатъчния държавен дял от 33% от EVN.
А Трайчо Трайков - за умишлена безстопанственост. Според прокуратурата той не положил грижа за държавните дялове в дружеството, а ги апортирал в Държавната консолидационна компания и след това те са били продадени на фондовата борса.
На 20 април 2021 г. апелативният специализиран съд оправдава Симеон Дянков и Трайчо Трайков, както и бизнесмена Иво Прокопиев по делото за приватизацията на миноритарния държавен дял в дружеството EVN. Прокуратурата не протестира.
Обвиниха
Венцислав
Върбанов
за щети за
87 млн. лв.
от фонд
“Земеделие”
Върбанов бе министър на земеделието, горите и аграрната реформа в кабинета “Костов”. Той е от БЗНС и оцелява при свирепата чистка в правителството на 21 декември 1999 г.
През октомври 2007 г. е обвинен, че като министър на земеделието и председател на Управителния съвет на фонд “Земеделие” през 1998-2001 г. е извършил умишлена безстопанственост и е причинил щети на фонда за над 87 млн. лв.
Върбанов бе обвинен и за още няколко длъжностни престъпления:
- за отпускане на субсидии на регистрирани земеделски производители
- за отпускане на 32 инвестиционни кредита
- за кредитиране без обезпечение
- за необезпечени кредити за търговия със зърно
- за две приватизационни сделки
- за отдаване под наем на частен държавен имот без проведен търг.
На 5 април 2011 г. беше оправдан по всичките обвинения.
Трима енергийни
министри и “Белене”
Румен Овчаров беше министър на енергетиката в кабинета “Станишев”. На 18 юли 2007 г. той беше сменен от Петър Димитров, също от БСП, а министерството стана на икономиката и енергетиката. После и двамата се сдобиха с обвинения по мегаделото за АЕЦ “Белене”. Разследването за строежа на централата започна преди 11 г., а за продажбата на стария реактор, който в момента работи в Калининската АЕЦ - преди 10 г. Въпросният реактор ни е доставен още по времето на социализма. Той е 32 тона и е произведен в заводите “Шкода” в Пилзен. Продажбата на оборудването и транспортирането му към Русия вълнува прокуратурата още от 2011 г.
Делото беше образувано през 2012 г. Двамата бивши министри получиха обвинения през 2016 г., като разследването срещу Овчаров беше по друго направление - за сключването на договор с “Атомстройекспорт” за идеен проект. Тогава обвиняем стана и бившият министър на енергетиката в първото правителство “Борисов” Делян Добрев.
Разследването срещу него беше отделено, което стана повод съдът да върне цялото дело на прокуратурата миналата година. През февруари 2022 г. делото срещу Овчаров беше прекратено поради изтичане на давност. Давността по отношение на Петър Димитров изтича тази година.
Румен Овчаров обаче има 2 години условно, дадени на две съдебни инстанции. Присъдата не е окончателна, защото още не се е произнесъл ВКС. Според апелативния спецсъд той е ощетил с 2,6 млн. лв. мини “Бобов дол”. Всъщност това е единствената присъда, макар и не на трета инстанция, която е получавал министър до момента.
Обвиненията му са две и са за периода 2006-2007 г. Едното е, че като министър не е положил достатъчно контрол, в разултат на което са последвали значителни щети за мините. Те са били 100% държавни. Второто е, че е нарушил служебните си задължения, за да облагодетелства частното дружество “Ораново”.
Николай Ненчев
избрал по-малкото
зло за МИГ-овете
Ненчев от БЗНС бе министър на отбраната във втория кабинет “Борисов”.
Разследването срещу него започва през 2016 г. Прокуратурата го обвинява за престъпление по служба, защото, вместо да изпълни договорите за ремонт на самолетите с руския им производител, той сключва договор с Полша. Според обвинението целта му била да причини вреди за руската компания “РСК МиГ” за над 48,5 млн. лв., които се явяват пропуснати ползи.
По това дело като свидетели бяха разпитани двама президенти - Росен Плевнелиев и Румен Радев.
После Ненчев бе оправдан на три инстанции. Съдия Петър Стоицев от Софийския градски съд обяви, че бившият министър не е извършил престъпление, а е “избрал по-малкото зло” - сключил е значително по-изгоден договор.
В мотивите към присъдата пише, че Министерският съвет осъществява външната политика на страната и е негово решението с кои държави какви отношения ще поддържа, както и да намали военното сътрудничество с Русия, и това не подлежи на съдебен контрол.
Прокуратурата протестира оправдателната присъда пред апелативния съд, който обяви, че деянието е изначално несъставомерно, защото не може да има вреди от пропуснати ползи. Освен това съдът прие, че и целта на Ненчев не била да навреди на руската страна, а просто е следвал външната политика на България.
Това бе второто дело срещу бившия военен министър. Той беше окончателно оправдан и за договора за изработка на армейските униформи.
Божидар Нанев
разследван защо
е избрал тази, а
не друга оферта
за лекарство
Нанев бе министър на здравеопазването в първия кабинет “Борисов”.
В края на 2009 г. той беше обвинен, че е сключил договор за доставка на лекарството “Тамифлу” срещу свински грип с фирма “Рош България”, вместо да се възползва от офертата на Здравната служба на Великобритания. От това настъпили вреди за около 2,4 млн. лв. от разликата между двете офертни цени. Тогава Нанев обяснява, че при обявена световна пандемия България е трябвало да осигури препарати за поне 1 млн. души от населението, а в страната имало около 100 хил. опаковки, без да са предвидени пари за повече за текущата година.
След пет години Нанев е оправдан напълно по всички обвинения. Той е осъдил прокуратурата да му плати обезщетение от 100 000 лв. за неимуществени вреди.
Фиаското
на трите дела
срещу Цветанов
Цветан Цветанов бе вицепремиер и вътрешен министър в първото правителство на Борисов, а след това - до март 2019-а, председател на ПГ на ГЕРБ.
Срещу него се водиха три дела, след като вече не бе МВР шеф. Съдебната му одисея се точи почти 3 г. Първо бе обвинен в неупражнен контрол над звеното за подслушване. Делото става известно като делото за кечърите и приключи още на първа инстанция. На 29 януари 2015 г. СГС решава, че Цветанов и трима ексдиректори на службата за проследяване и подслушване в МВР - СДОТО Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов, са невинни. Оправдателните присъди не бяха протестирани.
Второто дело бе за присвояване, по което бе оправдан и от трите съдебни инстанции. С решение от 20 октомври 2015 г. той бе окончателно оправдан от ВКС по обвинението за присвояване на 50 669 лв. в полза на бившия полицай Орлин Тодоров.
Според прокуратурата Цветанов неправомерно разрешил да бъде изплатено обезщетение от 50 669 лв. на напускащия бивш шеф на антимафиотите във Велико Търново - Орлин Тодоров, докато срещу него се води разследване. Още в хода на делото на първа инстанция обаче стана ясно, че е нямало как да не нареди сумата да бъде платена, защото в противен случай Тодоров е щял да осъди МВР и пак да я получи.
Трето дело става известно като “Шестте Не”. Според обвинителния акт между 26 юли и 18 септември 2009 г. като вътрешен министър Цветанов е осуетил разследване срещу Орлин Тодоров и още двама души. По това дело Цветанов бе осъден от СГС на 4 г. Присъдата бе потвърдена от Софийския апелативен съд. Но ВКС я отмени и върна делото. В окончателния акт, с който го оправдаха, висшите магистрати обявиха, че в присъдата прозира явна предубеденост на магистратите към личността на тогава лидера на парламентарната група на ГЕРБ.
Разследваха Нихат
Кабил и Валери
Цветанов за заменки
Кабил бе министър на земеделието и горите в кабинета “Станишев”.
През май 2010 г. е обвинен за заменки на недвижими имоти с две фирми, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, ощетили държавата с над 115 млн. лв. Разследването е прекратено след няколко години.
Валери Цветанов сменя Нихат Кабил като министър на земеделието и горите на 24 април 2008 г. и също има сблъсък с Темида.
На 22 юни 2012 г. с мотива, че няма извършено престъпление, СГС окончателно оневинява и прекратява делото срещу него.
Според съда Цветанов не е нарушил служебните си задължения със замяната на земи. Първоначално трябвало да отговаря за престъпление по служба, но по-късно обвинението бе променено на безстопанственост.
Скандалният случай “Арест с
викове “Абсолютен престъпник”
Николай Цонев от НДСВ бе министър на отбраната в кабинета “Станишев”. Той сменя на поста Веселин Близнаков на 24 април 2008 г.
След като управлението на кабинета на тройната коалиция приключва, започват разследванията срещу Николай Цонев. Водят се три дела в цивилен и едно във военен съд. По всички е оправдан. Едното е за неправомерно увеличаване на капитала на военния завод ТЕРЕМ, другото е за обществени поръчки по времето, когато е бил началник на дирекция “Управление на доставките” в Министерството на отбраната. Третото за престъпление по служба заради закупена машина за производство на хангари. Най-известното дело на Цонев обаче е това, по което бяха подсъдими със съдията Петър Сантиров и бившия шеф във финансовото министерство Тенчо Попов.
На 1 април 2010 г. е зрелищно арестуван във ВМА и обвинен в предлагане на подкуп на следователя Петьо Петров. С насочен към главата пистолет, зам.-градският прокурор Роман Василев му казва: “Господин Цонев, ще бъдете обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник, колеги, като всеки един престъпник, както трябва - долу на земята”. Задържането му беше заснето, а видеоматериалът е предоставен на всички медии и излъчван многократно.
Тъй като арестите се случват на Велики четвъртък, Роман Василев изрича и друга реплика, която няма да се забрави: Днес е Велики четвъртък, утре е Разпети петък и ето разпнахме трима.
На 28 октомври 2012 г. бившият министър е оправдан от Софийския градски съд по това обвинение. През август 2015 г. осъжда прокуратурата да му плати обезщетение от 108 хил. лева.
Петър
Москов -
невинен за
ваксините
Москов, който преди беше в ДСБ, а сега е лидер на КОД, бе министър на здравеопазването във втория кабинет “Борисов”.
Той бе обвинен за приетите като дарение през 2015 г. от Министерството на здравеопазването на Турция 100 000 дози ваксина за деца “Пентаксим” - 0.5 мл., и 100 000 дози ваксина за Хепатит Б - “Еувакс Б”, които не са разрешени за употреба на територията на България. Второто обвинение е, че на 27 ноември 2015 г. е улеснил сключване на неизгодна сделка с дружеството "Бул Био" ЕООД за дарение на 5 000 000 дози ваксини БЦЖ.
Делото тръгна по същество през септември 2018 г. Според прокуратурата от действията на Москов тогава са настъпили вреди за българското здравно министерство в размер на 325 233,87 лв., както и неимуществени вреди, изразяващи се в недоверие на гражданите в дейността му.
На 18 октомври 2021 г. Специализираният съд го призна за невинен по всички обвинения.
Оправдаха
Даниел Митов
за самолетните
билети за Външно
Митов бе министър на външните работи в служебния кабинет “Близнашки” и в кабинета “Борисов 2". Той и заместникът му Христо Ангеличин са окончателно оправдани по делото за самолетните билети за Министерството на външните работи. ВКС оставя в сила оправдателната присъда на апелативния спецсъд.
Обвиненията към двамата са, че МВнР не обявило обществена поръчка, а сключило споразумение с Министерството на земеделието и храните да ползва услугите на туроператорската фирма “Юнайтед Травъл Ейджънси”, с която редовен договор имало само МЗХ.
Става дума за фирма, която осигурявала самолетни билети, ваучери за хотелски настанявания и застраховки при служебни пътувания.
Според обвиненията МВнР е изплатило на фирмата близо 500 000 лв., без да получи дължимите отстъпки от цената на билетите. След това фирмата връща парите.
Водната криза
в Перник
коства на
Нено Димов
три месеца
и половина
в ареста
Нено Димов беше министър на околната среда в кабинета “Борисов 3”. Докато още е на поста, през януари 2020 г. е задържан по делото за водната криза в Перник през 2019 г. Така бившият екоминистър стана единствения арестуван действащ министър.
Димов престоя в ареста цели три месеца и половина и напуска килията на 23 април 2020 г. Според обвинението на Специализираната прокуратура с бездействието си той е довел до разпиляване на питейната вода от яз. “Студена” в периода от април до ноември 2019 г. И въпреки недостига е разрешил на две промишлени предприятия да взимат вода от язовира за промишлени нужди. Делото трябва да тръгне по същество в специализирания съд на 3 май.
