Здравният министър Асена Сербезова ще трябва да разработи концепция за това как да се преодолее дефицитът на лекари и медицински сестри в страната в следващите 3 месеца, а след това да я представи пред депутатите в парламента. Това реши днес Народното събрание със 149 гласа "за" след изслушване на министърката.
Би ми се искало при разработването на концепция за това как да задържим всички лекари и медицински сестри, да я поставим на надпартийно и консенсусно ниво. В центъра на тази система трябва да е пациентът. Двата основни приоритета са проблемът с кадрите и електронното здравеопазване, защото те вървят ръка за ръка. Човешките ресурси обаче са основният активен елемент на всяка система, каза Сербезова.
В действителност държавата може да създаде условия, но е важна и ролята на ръководителя на лечебното заведение за едно достойно заплащане. Това е общо дело, допълни тя.
Изслушването на Сербезова бе по настояване на ДПС. Те поискаха в срок от 3 месеца министърът да представи конкретни мерки за справяне с дефицита на медицински специалисти с конкретни срокове за тяхната реализация. В срок от 6 месеца тя ще трябва да представи и финансови разчети за мерките. А до 1 година трябва да отчете и кои мерки са стартирали, както и резултатите от реализацията им.
Въпросът е изключително болезнен и тежък, коментира проф. Георги Михайлов от БСП. Той напомни, че още при първите си срещи коалиционните партньори са обсъдили тежката кадрова криза.
Тази криза няма да се преодолее нито за 2, нито 3, нито 4 г. Професионалното обучение е 6 г., натрупаните горчилки са много. Усилията на парламента трябва да бъдат огромни. Първото, което смятаме и се прие е, че трябва да променим системата на специализация, за да я направим привлекателна и да отговаря на съвременните изисквания. Затова внимателно се обсъжда идеята за единна специализация на кадрите, обясни той. Михайлов даде пример и с това, че в други държави, когато студенти влязат да учат държавна поръчка, сключват договори, с които се задължават известно време след това да работят към болници в страната и им се намира работа. Според него трябва да се направи и регионализация на здравеопазването. Така България щяла да се доближи към Германия, където нямало значение в кой град ще е болницата, в която ще работиш.
Има два проблема - Броят на лекарите и медицинските сестри, които са в пенсионна и предпенсионна възраст и броят на младите лекари, които искат да работят в места, различни от големите университетски центрове. Ясно трябва да кажем на гражданите, че ако след 10 г. всичко продължава по този начин, основно в първичната извънболнична помощ и почти всички лекари ще бъдат в пенсионна възраст, ако не направим нищо днес, категоричен бе проф. Костадин Ангелов. Той напомни, че единият от проблемите е многото млади лекари, които избират да работят в чужбина. Напомни обаче, че през последните 3 години броят на тези хора има съвсем лека тенденция към намаляване. Ангелов подчерта, че трябва да се мисли за промяна във възнагражденията.
Мерките, които са пропуснати да се вземат преди 10 г., дават отражение сега. Затова е важно какво решение ще вземем сега. Трудно в условията на ЕС можем да задължим нашите медицински специалисти да останат, подчерта пък д-р Хасан Адемов от ДПС. Той обясни, че не е важно какви усилия полага министърът за решаването на проблема, а как му помагат правителството, а и общините.
Едно от изключително грозните явления в избора на специалност е, че младите лекари, или една част от тях, избират своята бъдеща квалификация според цените на клиничните пътеки. Твърдим, че съотношението между лекари и медицински сестри трябва да бъде 1:2. Приемат се около 1000 лекари всяка година, а медицинските сестри са около 600, а трябва да бъдат 2 хил. Защо са 600? Не, защото няма места, а защото няма кандидати. Причините са заплащане, условия на труд и др., знаем ги. Можем ли да регионализираме медицината? Можем, но без помощта на НСОРБ няма как да стане, защото едно време като разпределяха медицинските кадри, им предлагаха жилища, детски градини, ако щете и транспорт, продължи Адемов.
Трябва да направим специализацията по-различна, по-масова. ЕС и неговият трудов пазар няма да изчезне, ще продължи да бъде силна конкуренция и притегателна. Това е част от добрите неща, защото ако я нямаше, щяхме да сме още с някои постулати от 1990 г., възмути се шефът на здравната комисия Антон Тонев.
Най-търсените професии да бъдат субсидирани на 100%, предложи проф. Асен Балтов от ГЕРБ.
