Премиерите на България, Румъния, Северна Македония и Черна гора единодушни: Русия е заплаха за общата ни сигурност
Войната в Украйна изисква обща работа и усилия за отбраната, енергетиката, инфраструктурата, продоволствена солидарност и борбата с корупцията на Балканите. Около това се обединиха премиерите на България, Румъния, Северна Македония и Черна гора.
Кирил Петков бе поканил лидерите на всички страни-членки на НАТО в Югоизточна Европа, но на среща се отзоваха само министър-председателите на Румъния, Северна Македония и Черна гора - Николае Чука, Димитър Ковачевски и Здравко Кривокапич.
Лидерите на четирите държави бяха категорични, че една от основните им цели трябва да е енергийна независимост. Нашият регион зависи от руска енергия. Обсъдихме как може да променим, да обърнем някои от съществуващите тръбопроводи, да започнем да работим в друга посока,
да вземем втечнен газ от
Турция и Гърция, обясни след срещата българският премиер. Лидерите на четирите държави са обсъдили строежа на интерконектора с Гърция. Петков обяви, че миналата седмица е прелетял над тръбопровода и го е огледал метър по метър, за да е сигурен, че всичко върви по план. Той разказал на колегите си и за проекта за батерии за 6000 мегавата мощност. Обсъдили са и други алтернативи на руския газ - строеж на източници на възобновяема енергия.
“Мечтата ми е да имаме координирани Балкани за всички теми. Обсъждахме, че ако тази координация продължи, както започнахме, когато нашите отбранителни стратегии са общи, когато има икономическото сравнение, тогава
може да се превърнем в най-бързо развиващия се регион,
да споделяме сигурност и съвместната работа може да подобри средата на живот на нашите граждани”, каза още Петков.
Той поиска общи действия за изкореняване на прането на пари и в борбата с корупцията. Според него никоя държава не може да се справи сама с трансграничното пране на пари. И отново обясни, че местната корупция се използва от Москва за влияние в района. Хората, които са корумпирани на местно ниво, в много случаи са агенти на чужд интерес и ние трябва да се занимаем с тях, каза Петков.
Четиримата премиери подкрепиха териториалната цялост на Украйна и определиха Русия като най-голямата заплаха за общата сигурност.
“Трябва ни по-сериозни действия за защита на инфраструктурата и общността.
Русия има зловредно влияние в района. Трябва да противодействаме на фалшивите новини,
да засилим търговското сътрудничество. Съвместно да подпомогнем Украйна, която е в критично положение. В Молдова също има криза, искаме да помогнем на Черна гора, за да напредне по посока на присъединяване в ЕС”, каза румънският премиер Николае Чука.
Ще имаме съвместен подход при подпомагането на нашите партньори, за да се справим с тази непровокирана атака на Русия срещу Украйна, добави той.
Държавите в НАТО говорят за самолети и инвестиции
в оборудване, но оборудването работи с логистична стратегия и трябва да има съвместни действия, обясни Петков. Според него, вместо да говорим за скъпи военни системи, по-добре да се координираме на регионално ниво.
Четиримата лидери са обсъдили и украинските бежанци. “Румъния в момента е най-силно ударена с най-голям брой бежанци. Те се справят чудесно. Обсъдихме, че с продължението на конфликта трябва да имаме обща стратегия и по тази тема”, обясни българският премиер. Този на Черна гора пък се възхити от гражданите на Румъния и България, които са помогнали да бъдат посрещнати хората. Той сравни ситуацията със случилото се в неговата страна по време на кризата в Югославия, когато в Черна гора са подслонени близо 200 хил.
“Тази война предизвиква най-големия дисбаланс от Втората световна война, като повишението на цените на храните също е най-голямо. Запасът на газ в Европа е нисък. Сега има недостиг на торове на световния пазар. Тези, които могат да бъдат купени, са 3-4 пъти по-скъпи”, заяви Ковачевски по темата как съседите да си помагат пред риска от продоволствена криза. Част от страните нямат запаси от жито и им се налага да купуват, изтъкна македонският премиер.
Земеделските министри на страните ще се срещнат, за да дискутират помощ за храна, обяви Петков. “Русия спря износа на жито и пшеница. Украинските пристанища на Черно море не могат да транспортират тяхната реколта. Ако това продължи, ще въздейства на реколтата за 2022 г., може би и по-нататък. Друг проблем е износът на торове. Може да има предизвикателства за доставката на храна”,изреди той.
До този момент няма проблеми, свързани с доставка на храни, но трябва да се оценят всички въздействия по веригата, обясни румънският му колега.
Лидерите са обсъждали и по-бърз темп на работа по коридор №8, който трябва да свърже Черно море с Адриатическо по направлението Дурас-Тирана-Скопие-Димитровград-София-Бургас-Варна. Целта е да се осигури бърз транспорт на хора и товари. Другият важен коридор за региона е този, който ще премине през Александруполис - Бургас - Варна - Констанца. “Тези връзки не са важни само за икономиките на нашите страни, но и за военната мобилност”, обясни Кирил Петков.
Северномакедонският премиер Димитър Ковачевски изтъкна, че и четирите държави са дали подкрепа за украинския народ и бежанците. Страната му координира своята политика с НАТО. Политиката на разширяване се превръща в политика на сигурност, категоричен е Ковачевски.
Черногорският премиер Здравко Кривокапич наблегна върху изграждането на свързаността на балканските държави. “Черна гора е може би
единствената в Европа, която не използва газ
Ние обаче имаме потенциал за това и разглеждаме потенциалните начини на доставки. Имаме голямо пристанище с възможности да използваме втечнен газ. Но трябва да развием необходимите връзки”, обясни Кривокапич.
Кирил Петков: Евроинтеграцията на Северна Македония ще се ускори
Северна Македония има място в европейското семейство колкото може по-бързо и нашето правителство е ангажирано да постигне този резултат възможно по-експедитивно. Има няколко поетапни цели, които трябва да изчистим, включително защитата на правата на малцинствата. Работим в тясна координация с европейските партньори, които в много случаи служат като трета страна в процеса на преговорите и чакаме конкретни формулировки, които да се включат в споразумението за преговори.
Това каза Кирил Петков след среща на държави-членки на НАТО, от Югоизточна Европа в София, в която участваха министър-председателите на Румъния, Република Северна Македония и Черна гора - Николае Чука, Димитър Ковачевски и Здравко Кривокапич.
Заедно с премиера на Северна Македония работим усилено за преговорите за присъединяване на РСМ. Работим с много фокусирани срокове, като сме си поставили поетапни цели, добави Петков.
България отказа да одобри преговорната рамка на Северна Македония за ЕС, но правителството “Петков” обяви нов подход към Скопие. Бяха създадени и общи работни групи по инфраструктура, икономика, енергетика, образование и др. От тази неделя вече има и редовни самолетни полети между София и Скопие.
“Имаме обща цел и при сегашната криза с войната в Украйна Западните Балкани трябва да поемат пътя на присъединяване към ЕС. Очаквам през следващите няколко седмици този процес да се ускори. Що се отнася до двустранните срещи между отделните министри, ще подпишем допълнителни меморандуми, чувам и добри новини от историческата комисия, така че някои от въпросите, които изглеждаха толкова трудни за преодоляване, сега изглеждат много реалистични за решаване. Искам ясно да кажа, че имам намерение да вървим бързо напред и съм оптимист че ще постигнем всичко, което бяхме предначертали с премиера Димитър Ковачевски”, увери българският министър-председател.
