Брекзит, COVID и войната в Украйна бавят спирането на местенето на стрелките в Европа
От 2023 г. лятното часово време ще бъде постоянно в САЩ, съобщи Ройтерс. Това става възможно, след като Сенатът прие наскоро законопроект, който ще сложи край на смяната на часовниците два пъти годишно, в ход, насърчаван от поддръжници, които се застъпват за по-светли следобеди и по-голяма икономическа активност.
Така нареченият Закон за защита на слънцето, предложен още през 2021 г., беше подкрепен с единодушно съгласие в Сената, но все пак ще изисква одобрението и на Камарата на представителите, и подписа на президента Джо Байдън, за да се превърне в закон.
Инициаторът на проектозакона сенаторът от Флорида Марко Рубио представи редица аргументи в полза на промяната. Той каза, че има проучвания, които показват, че въртенето на стрелките има пагубен ефект върху здравето.
“Сърдечните удари и злополуките се увеличават с промените на времето. И всичко, което
дава на децата
повече дневна
светлина
за игра след края на училище, вместо да седят вътре пред компютрите, е нещо добро”, отбеляза Рубио.
Противници на идеята обаче твърдят, че постоянното лятно часово време ще доведе до това повече деца да ходят на училище по тъмно, което може да бъде опасно за тях.
Засега Белият дом не е заел позиция по въпроса и не е ясно какво ще реши президентът Байдън, но председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси обяви, че подкрепя мярката - въпреки че добави, че тя и колегите ѝ са по-фокусирани върху задачи, свързани с руската инвазия в Украйна.
“Загубата на този един час сън, изглежда, ни влияе дни след това. Това също може да причини хаос в начина на спане на нашите деца и домашни любимци”, заяви представител на Комисията по енергетика и търговия в САЩ.
Експерт твърди, че смяната на времето “е като
да живееш в
грешната часова
зона почти
осем месеца
в годината”.
Проучване от 2019 г. сочи, че 71% от американците предпочитат повече да не въртят часовника си два пъти годишно.
След Първата световна война САЩ, подобно на много нации по света, преместиха часовниците си напред през летните часове, за да имат повече дневна светлина следобед и теоретично да пестят електроенергия.
Проучване, проведено от Министерството на транспорта на САЩ през 1975 г., показва, че лятното часово време намалява с около 1% потреблението на енергия в страната. В Нова Зеландия енергийните компании отчетоха подобни резултати, като потреблението на електроенергия спада с 3,5 процента, когато започна лятното време.
Експерти са убедени, че това незначително спестяване може отчасти да се дължи на факта, че много хора в САЩ стават от леглото преди 7 часа сутринта. Така голяма част от неизползвания ток вечер се компенсира от включването на лампите сутрин.
Европейският съюз пък се опитва да премахне смяната на времето от близо четири години. Реформата засега не успя да пробие бюрократичната блокада в Брюксел, отбелязват западни издания.
През 2018 година Европейската комисия проведе онлайн допитване,
в което
се включиха
4,6 милиона
участници. Повечето поискаха да няма смяна на часовника. В България “за” се обявиха мнозинството от анкетираните, като повечето от тях предпочетоха да живеят през цялата година по лятното време.
Когато темата беше гореща, “24 часа” също поде информационна кампания с мнения на експерти за вредите от въртенето на стрелките. Чрез вестника Соломон и Гергана Паси призоваха да бъде отменено местенето.
След като излязоха окончателните резултати от допитването, през септември 2018 г. ЕК представи предложение за прекратяване на сезонните промени на часа. Това трябваше да се случи през 2019 г. в целия ЕС. След гласуването комисията остави по-нататъшните действия на Европейския съвет, за да бъде приложена промяната. Първоначално тя се забави заради излизането на Великобритания от ЕС, тъй като чиновниците трябваше да се занимават активно с всички нови двустранни договорки. В края на 2019 г. Европа и светът бяха ударени от пандемията от коронавирус, довела със себе си не само здравна, но и тежка икономическа и социална криза. Войната в Украйна пък допълнително усложнява решаването на казуса с времето.
През годините обаче възникнаха и допълнителни проблеми в редица държави от ЕС. Две или три страни изразиха притеснения, че
техническата
подготовка в
авиотрафика и
други сектори
може да отнеме
поне 18 месеца
На държавите членки бе дадена свободата сами да определят дали да останат на постоянно лятно, или зимно часово време.
Страните в ЕС мърдат стрелките на часовника заедно от 1996 година. Това става винаги в последната неделя на март - местим с един час напред, а последната неделя на октомври - с един час назад. Промяната цели да се използва максимално дневната светлина и да се пести енергия. Много хора обаче се оплакват от физически проблеми, които им носят промяната и нуждата да свикват с по-ранно ставане или по-късно лягане.
Повечето държави членки имат традиция в разпоредбите за смяна на времето, която в много случаи датира от Първата и Втората световна война или от петролната криза през 70-те години. От 80-те години насам ЕС започна постепенно да приема законодателни актове, въз основа на които всички държави членки да се споразумеят да преминават едновременно от зимно към лятно време и обратно и
да бъдат
премахнати
националните
графици
Целта на правилата в ЕС не беше да хармонизира режима за смяна на времето в ЕС, а да преодолее проблемите, особено в секторите на транспорта и логистиката, които възникват поради некоординирано прилагане на смяната на времето през годината. Паралелно с разпоредбата за преминаване към лятно часово време в ЕС държавите членки използват три различни часови зони: западноевропейско, по което са Ирландия, Португалия и бившата членка Великобритания; централноевропейско време, което се ползва в 17 държави членки в този географски район, и източноевропейско време - България, Кипър, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Румъния.
Смяната води до повишен риск от инфаркт и инсулт
След смяна на времето има по-висок риск от сърдечни удари, инсулти или неравномерен сърдечен ритъм, алармират експерти, цитирани от Си Ен Ен. Проучване от 2015 г. установи, че инсултите са с 8% повече през първите два дни след местенето на стрелките.
Има и данни, които предполагат, че хората на възраст над 65 години са с 20% по-склонни да развият здравословен проблем през периода след смяната, отколкото през друго време на годината.
Все по-нови изследвания предполагат, че внезапната смяна на часовника е вредна за здравето. През първите дни много хора страдат от симптоми като раздразнителност, по-малко сън, умора през деня и намалена имунна функция. Има и увеличение на фаталните катастрофи през седмицата след въртенето на стрелките.
Подрастващите също така могат да бъдат хронично лишени от сън поради училищни, спортни и социални дейности през лятото. Например много деца започват училище около 8 сутринта или по-рано. Това означава, че по време на лятното часово време много млади хора стават и пътуват до училище в пълна тъмнина. Междувременно излагането на светлина по-късно вечерта забавя освобождаването от мозъка на мелатонин, хормона, който насърчава сънливостта. Това може да попречи на съня и да накара хората да спят по-малко като цяло.
