Социалните помощи да се определят от линията на бедност за съответната година, а не както досега на база гарантиран минимален доход.
Тази промяна предлагат от социалното министерство с ремонт на Закона за социално подпомагане. Предложението трябва да влезе в сила от 1 януари 2023 г.
Сега социалните помощи са обвързани с гарантирания минимален доход (ГМД), който е 75 лв. Тази сума не е променяна от 2018 г. За да получат месечна социална помощ, хората трябва да отговарят на редица условия, като сумата се определя от индивидуален процент спрямо статуса на човек.
Право на тях имат хората, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.
Те са три вида - месечни, целеви и еднократни. Така 75-годишен самотно живеещ човек без никакви доходи може да вземе на месец до 136,50 лв. Но помощта може да падне и до 43 лв., ако човекът има някакви минимални доходи.
Линията на бедност пък през тази година е 413 лв., като обвързването с нея ще разшири и кръга на хората, които получават помощите. През тази година се очаква социално подпомагане да получават 63 хил. души. С обвързването на помощите с линията на бедност техният брой ще се увеличи до 115 хил. през 2025 г. Точните размери на новите помощи обаче ще се разпишат в правилника за прилагане, който тепърва ще се изготвя.
Разчетите показват, че за промяната през следващите три години ще са нужни допълнителни над 301 млн. лв. За догодина това ще струва още 70,3 млн. лв., през 2024 г. - 105,3 млн. лв., а през 2025 г. -125,4 млн. лв.
Основната причина за промяната е, че едно от условията за получаването на пари от плана за възстановяване и устойчивост е социалните помощи да се обвържат с линията на бедност. Такива препоръки към нашата държава имаше и от ЕК през последните години.
“Социалните трансфери имат ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството. Трансферите са добре насочени, но нямат достатъчно покритие и имат несъществен принос за подобряване на състоянието на подпомаганите лица поради ниския си размер”, пише в оценката на въздействие на законопроекта.
Относителният дял на българите, които са в риск от бедност, е сред най-високите в ЕС. Според “Изследване на доходите и условията на живот” (SILC), провеждано от НСИ, 1/3 от населението над 60 г. възраст у нас е било в риск от бедност през 2020 г., а 32,1% от цялото население се е намирало в риск от бедност и социално изключване.
