Справяме се като на магия заради високите разходи за лекарства, ток, парно, вода, твърдят медицински управители
Положението на болниците в Пловдив става все по-тежко от началото на годината, информираха техни шефове.
“От 940 на 1400 лева средно се повишиха лечението, престоят и изхранването на един пациент в УМБАЛ “Пловдив” през последните месеци. Тези разходи ни поставят в тежко положение”, съобщи управителят на бившата Окръжна болница д-р Динчо Генев. Той добави, че поскъпването на лекарствата, тока, парното и водата надува неимоверно сметките.
“Клиничните пътеки обаче остават същите. На този етап няма индикации, че от здравната каса смятат да ги увеличат.
Средствата,
които превежда
касата, дори са
намалени
И то при положение, че беше спрян и приемът на болни през януари заради пандемията от COVID и не можехме да лекуваме пациенти, за да изкараме парите, които НЗОК ни плаща”, заяви д-р Генев.
Шефът на УМБАЛ “Пловдив” припомни огромните сметки за ток и вода. В края на 2020 г. те са били по 90 000 лева на месец, а през миналата година и в началото на настоящата са нараснали на 300 000 лева месечно.
Все още не е уреден въпросът
как ще се заплаща
лечението на украинските
бежанци. В болница
“Пловдив” са
разкрити 50 легла
за възрастни
и 10 за деца.
“Хора сме. Разбира се, че ще лекуваме бежанците, които са избягали от ужаса на войната. Но държавата трябва да вземе в най-скоро време решение как ще се заплаща лечението им. Иначе не само ние, а и други болници ще изпаднат в тежка ситуация. Помага се на хотелиерите, които настаняват украинци, трябва спешно да се помисли за болниците, които лекуват бежанци”, смята д-р Генев. Ръководеното от него здравно заведение разполага с резерви на този етап да си покрива разходите, но в един момент те ще свършат и ситуацията ще стане много сериозна.
“При нас положението е същото.
Само за енергия
и кислород
плащаме 70 000
лева на месец”,
заяви управителят на общинската болница “Свети Пантелеймон” д-р Константин Сапунджиев. Той добави, че са се вдигнали и разходите за лекарства. Причината е, че заради лечението на болните от COVID се използват много повече скъпоструващи медикаменти. Това увеличава сериозно издръжката на всеки един пациент.
И в МБАЛ “Свети Пантелеймон” получават по-малко средства от Здравната каса след Нова година.
“Нямаме обяснения защо се стигна дотук. Питайте шефовете на касата”, каза д-р Сапунджиев. Той се надява да бъде прието искането на Българския лекарски съюз за увеличение с минимум 25% на цената на клиничните пътеки за всички болници. Ако това не стане, здравните заведения ще бъдат принудени да се откажат от капиталови разходи, закупуване на нова техника, увеличение на заплатите на персонала и до спиране на наемането на нови кадри. Това пък ще принуди младите, които са завършили медицина, да си потърсят работа в чужбина.
“На този етап се справяме като на магия. Не може и да бъде по друг начин, след като леглоденът на един пациент при нас се повиши от 198 на 298 лева. Средно един болен престоява в болницата 5 дни. Трудно ни излиза сметката”, заяви управителят на другата общинска болница в Пловдив - “Свети Мина”, проф. Петър Петров. Разходите за ток на здравното заведение скочили от 8000 на 20 000 на месец. Няма обаче увеличение на цената клиничните пътеки. Това поставя здравното заведение в изключително трудна ситуация. На път е да се стигне и до недостиг на средства за закупуването на нова техника и за привличане на нови хора, от които има нужда.
При частните болници ситуацията не е по-различна.
“Скъпият ток направо ни унищожава. Плащаме на месец до 106 000 лева с отстъпките. Преди големия скок сметките ни за електричество не надхвърляха 20 000 лева”, заяви собственикът на УМБАЛ “Каспела” проф. Илиян Дойков. Това вдигало автоматично разходите за лечение на пациентите, храната, прането и поддръжката на сградата. Той е категоричен, че трябва да бъдат повишени клиничните пътеки, иначе ситуацията за болниците ще се окаже много тежка.
“С 30% се е увеличила издръжката на пациентите в болница “Медлайн”, съобщи управляващият съдружник доц. Невен Голденбург. Лекарствата, които не се заплащат от здравната каса, са поскъпнали от 10 до 30 на сто заради завишените разходи за производството и транспорта им. Възникна обаче и друг проблем. През последно време има
спад на
цената на
реимбурсираните
от държавата
скъпи
медикаменти
за лечение на онкоболни пациенти. Поради тази причина в някои случаи търговците отказват да ги доставят, тъй като не им е изгодно. Това пък затруднява сериозно болниците да си ги набавят.
Разходите за ток на болница “Медлайн” са скочили с около 250% през последните месеци. Дори и компенсациите, изплащани от държавата, не намаляват сериозно сметките. Ръководството на болницата вече взима мерки за въвеждането на плаващо работно време и осигуряване на алтернативни енергоизточници на електроенергия. От здравното заведение също подкрепят искането на Българския лекарския съюз са увеличение на клиничните пътеки, като смятат, че то трябва да се съобрази и с повишаването на минималната работна заплата.
“Разходите при нас за лечение на болни скочиха много. Стигнаха до 1400 лева средно на пациент. Преди плащахме по 14 000 лева на месец, сега стигнахме до 123 000 лева”, заяви управителят на болница “Свети Иван Рилски” д-р Николай Салутски. Той добави, че компенсациите за високите сметки не са достатъчни, тъй като от болниците се изискват авансови плащания. Болничният шеф не се нае да прогнозира с колко трябва да се повишат клиничните пътеки, тъй като каквато и цифра да каже, може да се окаже неадекватна.
“Поскъпват лекарствата и хранителните продукти, хората искат по-големи заплати и това вдига разходите. Лекарите работим въпреки трудностите, но трябва да се взимат мерки за подпомагане на болниците”, каза д-р Салутски.
Д-р Калин Калинов, шеф на общинското здравеопазване:
Анализираме ситуацията - може да подпомогнем тези, които имат нужда
- Д-р Калинов, как се справят диагностично-консултативните центрове и общинските болници в Пловдив със завишените разходи през последните месеци?
- Трудно им е и започнахме проверки, за да видим каква е ситуацията на място. Следим нещата изкъсо. За миналата година няма нито едно общинско лечебно заведение на загуба.
Сега обаче нещата са много различни. Сметките за ток и парно скочиха няколко пъти. След отчетите, които ще получим за първото тримесечие на тази година за състоянието на седемте ДКЦ-та и на двете общински болници в Пловдив, ще анализираме ситуацията и ще набележим мерки за тяхното развитие и евентуално подпомагане на тези, които имат нужда.
- Има ли опасност някои да изпаднат в несъстоятелност и да фалират?
- На този етап няма. Това обаче не ни успокоява, тъй като ситуацията е много сериозна, разходите скачат непрекъснато и трябва да сме нащрек. Положението се променя много бързо и трябва да бъдем готови да реагираме в случай на нужда. Ще направим всичко възможно нито едно общинско здравно заведение да не изпадне в неплатежоспособност.
В болница “Свети Мина” бе открит Център за лечение на бежанци от Украйна. И тук разходите ще се увеличат допълнително. Надяваме се Министерството на здравеопазването и Здравната каса да реагират бързо и да бъде създаден механизъм за подпомагане на здравните заведения, които лекуват украинци.
- Предвиждат ли се промени в политиката на общината спрямо общинските болници и ДКЦ?
- Не, продължаваме да ги подкрепяме. За нас е важно те да бъдат добре финансова, а дивидентите от печалбата, които постигат, им ги преотстъпваме, за да могат да инвестират в модернизирането на техниката и привличането на добри специалисти.
