Първо ги режем на циркуляр, а сетне ги цепем. Не е лесно, ама хората почнаха пак да ги търсят.
Двама мъже и жена размахват брадви и цепят, та цепят в крайпътен пункт преди Куртово Конаре. "Ей тази камара, дето я гледате, днес ще бъде нарязана, нацепена и подредена в палети - всеки от тях по един кубик", обясни 48-годишният Асен Керимов. Докато говори, не спира да върти брадвата. Жената до него не му отстъпва.
Дървата са хубави - от дъб, дават добра топлина. Горят по-бавно от буковите и чамовете. "С тези цени на тока, газа, да не говорим за нафтата, хората пак се връщат към твърдото гориво", казват работниците, наблюдавайки какво се случва напоследък. А и зимата се проточи по-дълго. Имало период, в който търсенето било намаляло, но напоследък отново се засилило.
"Кубикът го продаваме за 130 лева. На тази скъпотия шефът не иска да вдига повече цената. А кой ще дойде да купува, ако стане непосилно", разсъждават работниците. По думите им хората от близките населени места идвали и се вземали по един-два палета. Някои си купували и въглища "Донбас". Чувалът върви по 17-18 лева. Те пък дават още по-голяма топлина.
За разлика от късната есен, когато дървата за огрев почти изчезнаха по пловдивските складове, сега няма дефицит. Цените варират между 130 и 150 лева.
В пункта на село Белозем акацията се продава за 140 лева, а дъбът - за 150. "Който има нужда, купва. Все още е студено и хората непрекъснато идват да вземат", обясниха продавачи.
