Мнозина се отказват от културата и засяват площите с пшеница, соя, грах, слънчоглед
„Ако държавата не се намеси със спешна помощ, наесен българският ориз може да достигне до 8-10 лв. за килограм, дори и нагоре“. Това предупреждават оризопроизводители от Пловдивско.
Причината е задълбочаващата се криза в бранша и рискът 50% от досегашните насаждения тази пролет изобщо да не бъдат засети.
„Положението е много тежко. Занимавам се от 20 г. с производство на ориз и не си спомням за по-труден период от сегашния“, коментира председателят на Българската оризова асоциация Георги Видолов, който е и най-големият производител в страната. Той отглежда 25 хиляди дка по поречието на Марица от Пазарджишко до Пловдивско.
На първо място – почти три-четири пъти, са поскъпнали азотните торове и препаратите за растителна защита.
Второ, загубени са част от досегашните пазари за експорт на продукцията.
„Третият удар, е
скокът в цените на поливната вода,
който готвят от „Напоителни системи“, твърди Видолов.
От държавната компания вече са оповестили, че искат 20% отгоре върху сегашната цена от 60 лв. на декар, а водата е основен разход при тази култура.
Председателят на асоциацията изчислява, че ако водата се вдигне, тази година себестойността на декар насаждения ще бъде 480 лв. на фона на под 300 лв. в минали години.
„Това са пари, които всеки от нас влага предварително. В сумата влизат всички производствени разходи – семена, торове и препарати, горива, вода, съхранение и преработка на продукцията“, обяснява Видолов.
За сравнение - само на 150 км от нас, в Турция, себестойността е с 90 евро по-ниска. „Работим при едни и същи условия. Но там държавата има грижа за тоя бранш и водата им е по-евтина“, казват заети в оризопроизводството.
От 115 000 дка ориз, обработени в България през миналата 2021 г., през тази се очаква да бъдат засети максимум 70 000 дка. За да се застраховат, производителите вече започват на освободените площи да сеят пшеница, слънчоглед, соя, грах и други бобови култури.
„За да се предотврати това, се надяваме държавата да наложи мораториум поне за 1 година върху цената на водата за поливки“, казва още Видолов. Самият той ще намали с 30 % собственото си производство и вече се готви да сее пшеница, слънчоглед и соя.
Оризът е важна култура за продоволствената сигурност на страната и ако се спре отглеждането му дори и за година, възстановяването на производството ще бъде изключително трудно, твърдят от асоциацията.
"Очакваме държавата да погледне като на социално значима култура, защото нашият продукт е най-качествен в Европа", категорични са производителите. От години отрасълът се неглижирал и ако държавата продължи да го прави, оставяйки го без подкрепа, той ще се ликвидира и ще се самоунищожи, тревожат се стопани.
„В момента заради войната в Украйна работим почти на сляпо, защото ако руснаците спрат доставките на газ, за целия бизнес ще стане много сложно. И никой не може да прогнозира докъде ще стигнат покачването на цените на всичко“, коментира Видолов.
По думите му дълги години
българският ориз е намирал
добър пазар в Турция,
тъй като е изключително качествен и логистиката е била лесна.
Нещата се влошили малко преди пандемията, когато започнала икономическата криза при съседите и девалвацията на турската лира. „Последвалата пандемия досъсипа българското оризопроизвоство“, казват от бранша.
В момента в страната има много ориз на склад от нереализираните реколти 2020–2021 г. Вече се налага да се търсят нови пазари в Европа, но цикълът е дълът и минава от селекцията на сортовете семена, през засаждане и отглеждане. Това ще отнема поне 2-3 г., опасяват се хората, които отглежат ориз от години.
Другото безпокойство на бранша е, че поливните съоръжения, които се поддържат от държавната фирма „Напоителни системи“ са в изключително лошо състояние. Всяка година по това време се правят предсезонните ремонти, но сега дори не са и започнали.
Производителите у нас получават и едни от най-ниските европейски субсидии за декар оризови насаждения. Едва 15 евро е държавната помощ в България срещу 100 евро в Италия, 100-115 евро в Гърция.
В южната ни съседка оризарите получавали и допълнителни субсидии за семената.
В последните години с общите усилията на бранша е възстановено над 95% от производството на ориз отпреди Втората световна война. От 20 хиляди декара насаждения преди 20-ина години, в момента се отглеждали над 115 хиляди дка.
Родното производство можело да задоволи почти три пъти годишното потребление в България. Близо 90% или 20 хил. тона от всяка реколта се продават на вътрешния пазар.
Почти 40 хил. тона от българския ориз се изнасяха на европейските пазари и в Близкия изток. Досега.
