Те не могат да се регистрират като бежанци, защото са дошли 2 дни преди войната по програма за обмен
На 22 февруари четирима украински учени от Националния технически университет в Харков пристигат в България за обучение. Планираният им престой е 5 дни. На 24 февруари обаче започва войната, те са блокирани у нас и вече не знаят ще се върнат ли изобщо в домовете си.
Специалистите по информационни технологии проф. Игор Кононенко, доц. Марина Гринченко, доц. Елена Никулина и проф. Валентина Москаленко на практика са в ситуация параграф 22 - те не могат да се регистрират като бежанци, тъй като са дошли 2 дни преди нахлуването на Русия в Украйна, съответно няма как да започнат работа у нас, но нямат възможност и да се приберат - летището в Харков е бомбардирано и полетите им са отменени. Затова в момента търсят партньорства със свои колеги тук. Провели са среща и с ръководството на “София Тех парк”, което се опитва да им помогне, като ги включи в съвместни проекти в научните лаборатории и търси финансиране за работата им през различни фондове и програми.
Огромна подкрепа им оказва и директорът на Института по предприемачество на УНСС доц. д-р Костадин Коларов, който е и координатор на международния проект за обучение. Благодарение на него дамите в момента са настанени в общежитията на УНСС, а проф. Кононенко - в офиса на Българската асоциация за развитие на мениджмънта и предприемачеството, където доц. Коларов е член на УС.
Ние все още ползваме банковите си карти и сметките, но дойдохме за 5 дни в България, а вече сме тук доста време, така че
каквито и да са средствата ни, те се стопяват, трябва да мислим и за доходи
Сега с нашето настаняване няма особени проблеми, но ние се тревожим за семействата ни, казват учените. По-голямата част от близките им са останали в Харков.
Моите две дъщери са в Харков със съпруга ми, но той не смее да се движи никъде, защото може да го призоват в армията. Майка ми живее в село, което е до Харков, но то вече е превзето от руски войски. И се получава така, че нашата армия стреля по селото, където е майка ми, а руснаците стрелят по жилищния район, където е мъжът с дъщерите ми. Нямам връзка с майка си”, казва Елена Никулина, ръководител на катедра по информационни системи и технологии, доктор на техническите науки.
Семейството на Марина Гринченко се е разпръснало. Съпругът ѝ е в Харков с родителите си, майка ѝ и сестра ѝ са в Лвов, Западна Украйна, а дъщеря ѝ с детето си е пътувала 5 дни до германския град Дортмунд, където е чичо ѝ. Гринченко ръководи катедрата по стратегическо управление, създадена от Игор Кононенко през 2000 г.
Моят син е в едно предградие до Харков, но там сега се води обстрел. Той не може да напусне, майка ми е на възраст и не може да пътува, постоянно са в подземията на къщата. В съседния дом падна бомба и уби човек. Летят ракети. Засега имаме връзка и сме постоянно в контакт, разказва Валентина Москаленко, също доктор на техническите науки, професор в катедрата по информационни системи и технологии и в катедрата по програмно инженерство. Тя ръководи специалност “Компютърни науки”.
Моята жена с дъщеря ми сега са в Полша, но 5 нощи са спали на пода в метрото в Харков, след което са се качили на евакуационен влак. В сградата, в която живеехме, имаше 50 семейства, сега са 3 или 4, всички други са напуснали.
Дъщеря ми казва: “Татко, ти не можеш да си представиш какво е да се намираш под бомби,
казва Игор Кононенко. И допълва, че в корпуса на университета им е паднала бомба, повредена е стара църква в града - културни ценности, които дори по време на Втората световна война не са били засегнати.
Кононенко е национален професор, лауреат на държавна премия за развитие на науката и техниката, професор в катедрата по стратегическо управление.
Въпреки денонощните си тревоги учените са готови да помогнат на държавата ни и на своите сънародници, които идват в България. На среща с премиера Кирил Петков, вицепремиера Калина Константинова и министъра на иновациите Даниел Лорер миналата седмица украинците са предложили да създадат програма за подготовка на ИТ специалисти, които да започнат работа в български компании. Тя ще е с продължителност половин година и е разделена на четири модула - програмиране, анализ по бизнес процеси, тестване на софтуер и управление на проекти. Те обхващат 12 предмета. Освен четиримата учени в преподаването е готова да се включи и тяхна колежка, дошла малко по-късно у нас заедно с двете си деца. Това ще е опция за тях да започнат работа, но са изправени пред два проблема - първо трябва да се припознае квалификацията им на преподаватели, а вторият е, че обучението у нас може да се извършва само на български или на английски език.
Идеята е обсъдена и с ръководители на ИТ компании и председателя на ИКТ клъстер Петър Статев, както и водещи професори.
Учените са отправили и предложения до правителството за улесняване на достъпа до пазара на труда. Едно от тях е да се обяви конкурс за проекти сред компаниите за наемане на специалисти, като победителите да получат държавна подкрепа под формата на кредити или субсидии. В конкурса могат да се включат и украински фирми, които да се преместят тук. Според професорите е важно още на границата бежанците да посочват каква е професията им и какво искат да работят, както и спешно да се реши въпросът с жилищата. Например хората може да бъдат настанявани в изоставени или по-рядко ползвани сгради в селските райони.
