Технологиите са един от ключовите елементи в борбата на Роналд Рейгън срещу Съветския блок. Москва се стреми по всякакъв начин да сложи ръка върху някои западни разработки, които ѝ помагат да преодолее икономическите затруднения и да увеличи военния си потенциал. Именно там Рейгън нанася поредния си удар.
“Достъпът до западни технологии несъмнено беше за руснаците спасителен пояс. Така те разрешаваха редица свои затруднения в промишлената сфера. Прекъсването на този достъп беше непосредствена и важна задача”, казва бившият заместник държавен секретар по проблемите на военната помощ и технологиите Уилям Шнайдър.
СССР има огромна икономическа изгода от технологичния трансфер. По думите на Стеф Халпър, изпълнителен директор на американския Междуведомствен комитет за технологичен трансфер, от данните на разузнаването става ясно, че “СССР беше взел стратегическо решение да избягва изразходването на средства за научноразвойна дейност и да се снабдява със западни технологии чрез кражба и нелегални покупки. За целта беше създаден голям щаб със задачата да обобщава нуждите на производствените обединения от нови технологии и да посочва приоритетните области за кражби от Запада. Технологичният трансфер вероятно спестяваше на съюза десетки милиарди долари годишно от икономии в областта на научно-техническата и развойната дейност”.
Интересът на Москва не е само във военния сектор, но и в гражданския. В края на 70-те години в ЦРУ е изработена секретна програма К, чиято цел е да спре притокът на технологии за Москва. С идването на Кейси в ЦРУ се преценява, че мерките са крайно недостатъчни. От 1981 г. Кейси изисква потокът за промишления шпионаж да преминава през бюрото му.
Въпреки действащите забрани на Координационния комитет за контрол на износа на технологии (КОКОМ), те продължават да изтичат от неутрални страни като Швеция, Австрия, Швейцария. Американският Закон за контрол върху износа от 1979 г. дава право на президента да ограничава не само американския експорт на “всякакви стоки, технологии или друга информация, намираща се под юрисдикцията на Съединените щати”. Това означава, че законът се отнася не само за американски компании доставчици, но и за съоръжения, доставени от която и да било чужда компания, използваща американска технология по силата на лицензионно споразумение. Чрез тайна дипломация САЩ отправят предупреждения към страни като Австрия, Швейцария и Швеция да затегнат контрола или ги предупреждават, че ще загубят достъпа си до лицензионни американски технологии.
В началото на 1982 г. американската страна предлага три промени в КОКОМ. САЩ настояват за по-стриктно прилагане на забраната за търговия с най-нови технологии със СССР, включително компютри и електроника, фиброоптика, полупроводници и металургични технологии, а също така за ограничаване на строителството на европейски промишлени предприятия на територията на страните от съветския блок, което би допринесло за увеличаване на съветската военна мощ или за подготовка на кадри.
Второто искане е всички спогодби със страните от съветския блок на стойност над 100 милиона долара задължително да се представят на комитета за одобрение, за да е сигурно, че няма да има трансфер на технологии. Това означава Вашингтон да получи право на вето върху европейската търговия с Москва. Третото предложение представлява първият по-сериозен опит да се разшири списъкът на ембаргови стоки след създаването на КОКОМ. Великобритания и Франция са готови да отстъпят, но Германия е непреклонна. Въпреки нежеланието на някои от европейските съюзници да възприемат американската позиция САЩ продължават да действат твърдо. В резултат на активни дипломатически совалки е изработена обща стратегия в рамките на КОКОМ.
Членовете на комитета приемат над 100 забележки от САЩ, отнасящи се до износа за съветския блок предходната година. Съюзниците се договарят, че няма да се сключват нови договори за купуване на съветски газ, докато трае американското проучване за алтернативни енергийни източници за Запада. Заздравява се контролът за недопускане на трансфер на стратегически технологии в СССР. САЩ установяват без отлагане наблюдение върху финансовите отношения със СССР и започват изработване на съгласувана политика за кредитиране на износа.
“Именно финансовите - парични, икономически и пазарни ограничения, рестрикции и санкции са основното оръжие на студената война. Освен разузнаването, тихата дипломация и тайните операции. Ролята на САЩ в глобален план тогава бе на първа, водеща сила в западния блок, с президентство - не само президент, но и целият му кабинет в това число, съставено от хора решени да приключат с тоталитарния строй на източния блок”, казва проф. Росен К. Стоянов, преподавател по политически комуникации в Нов български университет.
Според него именно уменията на Рейгън като оратор изиграват ключова роля в победата му. “Наричат го освен Великия комуникатор, също и Тефлоновия президент. Защо ли - нито един скандал, а те са многобройни и сериозни - да си припомним дари и само свързаната с ембаргото афера Иран-контри, не го оцапа до степен, че да не остане широко популярен, въздействащ и запомнен. Алюзиите и аналогиите, както и нарочните им интерпретации, с един днешен президент в друг един настоящ конфликт (който има също като Рейгън предпрезидентска успешна кариера в киноиндустрията) са, разбира се, в ход. И най-вече на умението да се разказват истории. Но както отбелязах и по-рано - историята се повтаря”, смята професорът.
ДИМИТЪР МАРТИНОВ
Кръстиха го Тефлоновия президент, защото скандалите не залепнаха за него
