Бори се с 4-ма съветски лидери, а накрая
жена му Нанси му осигурява достъп до тайните
на Горбачов през неговата съпруга Раиса
“Как да ги победя, като те не спират да умират?” След само 10 години Маргарет Тачър ще обяви, че Роналд Рейгън е спечелил Студената война без нито един изстрел, но в студената утрин на 10 март 1985 г. американският президент се обръща за помощ към съпругата си Нанси след смъртта на Константин Черненко. Година по-рано в отвъдното се е преселил и Юри Андропов, а Леонид Брежнев е покойник от 2 години и 5 месеца. Така
на Рейгън му предстой да
се изправи срещу 4-и
лидер на СССР
за 4 години президентство.
Всъщност това се оказва и може би най-голямата трудност пред Рейгън по пътя му към разгромяването на Съветския съюз и Източния блок. Роден през 1911 г., Рейгън избира пътя на актьор. Ролите му не са запомнящи се, най-известен е с това, че отказва да изиграе Рик Блейн в “Казабланка” и препоръчва Хъмфри Богарт.
Либерален демократ на младини, през 1962 година той сменя партиите и става републиканец. Забелязан е от партията след знаменитата си реч “Време за избор” през кампанията на Бари Голдуотър за президент през 1964 година. След 2 лета вече е губернаатор на Калифорния, изкарва 2 мандата и не се кандидатира за трети.
“Вече съм живял 20 години повече, отколкото е била продължителността на живот, когато съм се родил. Това дразни много хора”, обявява той и се кандидатира за президент през 1979 г., а след година печели номинацията на Републиканската партия за поста. По това време САЩ са в тежка икономическа криза. “Спад - това е, когато вашият съсед загуби работата си. Застой - това е, когато загубите вашата. Възстановяване е, когато Джими Картър загуби своята”, казва Рейгън на един от дебатите срещу тогавашния президент, който е и негов опонент за поста. Рейгън печели убедително и още на 21-ата минута от президентството му на 20 януари 1981 г. държаните в плен 444 дни американски заложници в Иран вече са в страната си.
Едно от първите му решения е да приеме план, с който да победи Съветския съюз.
“Просто е - ние
печелим, те губят”,
казва той. Открито враждебен срещу СССР, Рейгън го кръщава “Империята на злото”. Три са основните моменти, изложени в секретна директива - икономическо изтощаване, военно превъзходство и подкрепа на антикомунистически движения в целия свят.
Още докато стратегиите се разработват, Рейгън е прострелян от Джон Хинкли Джуниър на 30 март. Зашеметен, но никога негубещ чувството си за хумор, Рейгън казва на жена си Нанси просто “Скъпа, забравих да се наведа”. Откаран е в болница, където отново е в добро настроение. “Надявам се, че всички сте републиканци”, казва той на лекаря Джоузеф Джордано, който преди месеци е дарил пари за кампанията на Картър. “Днес всички сме републиканци, г-н президент”, отвръща 25-годишният медик и спасява живота на президента.
Президентът се възстановява за 40 дни, а скоро след това е изготвена и Инициативата за стратегическа отбрана, известна като
“Междузвездни войни”
Тя представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, който се счита от руснаците като нападателна, а не отбранителна инициатива.
Междувременно Рейгън намира съюзник в лицето на Великобритания. В своята знаменита реч пред британския парламент през 1982 г. той се изправи до Маргарет Тачър и декларира: “Съветският съюз е този, който върви срещу историческата тенденция, като отрича свободата и човешкото достойнство за своите граждани...Маршът на свободата и демокрацията ...ще остави марксизма-ленинизма в пепелището на историята”, казва президентът.
Вече започнал плана си, Рейгън за пръв път се сблъсква с Андропов през 1982 г.. Преди да стане генерален секретар, той е шеф на КГБ. Лично съобщава на Брежнев, че администрацията на Рейгън планира изненадваща ядрена атака срещу Съветския съюз. Затова той нарежда наблюдение на програмата. СССР бързо дърпа в подговотвката и през есента на 1983 г. ядрената война виси на косъм. За щастие, офицер от КГБ спуска на ЦРУ информацията, че руснаците смятат, че американците ще ги нападнат. Това принуждава Рейгън да смекчи тона. Той уверява, че не подготвя нападение, но остава категоричен в позицията си, че ще разгроми Съветския блок.
Едва година по-късно обаче Рейгън обявява война. “Скъпи американци, радвам се да съобщя, че днес подписах закон, с който ще разгромим Русия завинаги.
Започваме бомбардировки
след 5 минути”,
казва на шега президентът на 11 август по време на проверка на микрофона си.
Репликата е излъчена в ефир, а руснаците, макар и наясно, че е шега, са в шок. Те вече се дразнят от хобито на Рейгън да колекционира вицове за Съветския съюз. Президентът не пропуска да ги разкаже на всяка своя изява. Дори самият той е герой в тях. “Американец и руснак спорят за страните си. Американецът казва: В моята страна аз мога да отида в Белия дом, да вляза в Овалния кабинет, да ударя бюрото на президента и да му кажа: Г-н президент, не ми харесва начина, по който управлявате нашата страна. Руснакът веднага отвърнал: Аз мога да направя това. Можеш ли, попитал американецът. Да, мога. Мога да отида в Кремъл, да вляза в кабинета на генералния секретар, да ударя по бюрото му и да кажа: Г-н генерален секретар, не ми харесва начина, по който президентът Рейгън управлява страната си.
И макар да не спира да разказва вицове, Рейгън продължава с твърдите действия. Инициативата “Междузвезни войни”, въпреки че е смекчена, продължава. Десетилие по-късно съветски разузнавач ще заяви, че още тогава е казал на началниците си, че нямат шанс. “Не само не можехме да победим Стратегическата отбранителна инициатива, тя просто блокираше всичките ни ответни действия”. Спряна през 1993 г., тя е възстановена през 2019 г. и е активна днес.
Паралелно е активирана и “Доктрината Рейгън”. В края на 70-те години на миналия век Съветският съюз стана по-настоятелен в конфликтите в Третия свят с убеждението, че Съединените щати няма да са склонни да се намесят след опита си във Виетнам. В отговор администрацията на Рейгън обявява, че ще се изправи срещу марксистките сили. По това време СССР води войни в Никарагуа, Ел Салвадор, Афганистан, Ангола и Камбоджа. “Не трябва да губим вяра в тези, които рискуват животите си на всеки континент и във всяка страна от Афганистан до Никарагуа, за да победят съветско подпомаганата агресия и да осигурят права, които ни принадлежат по рождение.
Подкрепата за борците за
свобода е самоотбрана”,
е отговорът на Рейгън.
И започна да изпраща оръжие на противниците на СССР. Доктрината струва под 1 милиард долара на година, но за да ѝ противодейства Съветският съюз харчи 8 пъти повече. Големият успех идва с Афганистан. Само там СССР е изпратил свои войници. С помощта на САЩ муджахидините печелят войната, Никарагуа избира демократично правителство, а 40 000 кубински войници са изтеглени от Ангола и страната провежда избори под наблюдението на ООН.
Вече застанал срещу Михаил Горбачов, Рейгън почва икономическа атака. По негова заповед и под надзора на министъра на финансите Джеймс Бейкър курсът на долара започва бавно да се понижава, за да достигне девалвация от една четвърт през следващата година. Мотивът е преди всичко вътрешен - американските стоки са по-евтини в чужбина и се повишава износът. Но в същото време девалвацията съкращава с една четвърт стойността на съветския експорт, защото Москва обикновено продава своите енергоносители за долари. По изчисления на ЦРУ девалвацията означава за Кремъл загуба от 1,5 млрд. долара.
Съдбоносната черна новина за бъдещето на СССР обаче идва от Саудитска Арабия - решението за увеличаване на производството на петрол. Още в началото на 1983 г. Министерството на финансите на САЩ предоставя на Рейгън разширен таен доклад за движението на цените на петрола. В проучването се твърди, че най-благоприятната за американската икономика цена е около 20 долара на барел – доста под текущата от 34 долара. По това време САЩ харчат 183 млрд. долара за 5,5 млрд. барела годишно. Намаляването на цените до 20 долара на барел би свело разходите на САЩ до 71,5 млрд. годишно – 1 процент от брутния вътрешен продукт.
Спадът на цената на петрола оказва пагубно отражение върху съветската икономика. От анализа на доклада проличава силната зависимост на Москва от износа на нефт. По изчисления на финансовото министерство на САЩ
всяко покачване на цените
с 1 долар носи от 500
милиона до $ 1 млрд.
допълнителен приход
Но по същия начин спадането им води до значителни загуби. За разлика от останалите производители Москва не е в състояние да увеличи производството, за да вдигне приходите си – добивът е достигнал максималното си равнище.
И Рейгън започва упорито да преговаря със Саудитска Арабия. В края на лятото на 1985 г. саудитски официални лица предупреждават администрацията на Рейгън, че може да се очаква повишаване на добива на саудитски нефт и съответно - рязко намаляване на цените. Саудитците получават политическа и военна подкрепа.
През август 1985 г. Саудитска Арабия развърта крана и залива световния пазар с нефт. За САЩ падането на цените е същинска благодат, означаваща 10 млрд. долара за американските потребители. За Кремъл всяко понижаване на цените значи удар по икономиката. Но през 1985 това е равносилно на катаклизъм.
Москва удвоява продажбите на злато,
за да си осигури валута. “Ефектът от спадането на петролните цени бе просто смазващ. Истинска катастрофа, десетки милиарди отлетяха”, казва руският телевизионен водещ Евгений Новиков. През ноември 1985 г. суровият петрол се продава за 30 долара на барел, а само пет месеца по-късно – за 12 долара. За Москва това означава изпаряването на 10 млрд. долара, почти половината приходи.
Спадането на цената на петрола и девалвацията на долара намаляват възможностите на СССР за внасяне на западни машини и съоръжения, селскостопански стоки и промишлени изделия до края на десетилетието. И то в момент, в който Горбачов разчита на повече приходи от Запад, за да придвижи напред програмата си за съживяване на икономиката.
Опитвайки се да спре краха, Горбачов се среща с Рейгън в Женева, Швейцария, през 1985 г. Темата на разговор е ракетният щит. Горбачов е негов силен противник. Рейгън обаче не отстъпва и настоява, че руснаците са свръхпараноици на тема САЩ.
Това обаче далеч не е най-важната среща на ниво Рейгън - Горбачов в този ден. По същото време Нанси Рейгън пие чай с Раиса Горбачова. Двете първи дами тръгват на криво заради претенциите на Раиса за стола, на който е седнала, но скоро се сближават. Нанси бързо разбира, че Райса може да накара съпруга си да смекчи тона и да реформира Съветския съюз.
Двете се срещат всеки път, когато и мъжете им, а Нанси разпитва Раиса за настроенията на Горбачов и плановете му. След това разказва всичко на съпруга си. Рейгън разчита страшно много на нея. Неслучайно казва за себе си “Започнах да живея, когато срещнах Нанси”.
Преломният момент идва през 1987 г. Горбачов вече е започнал знаменитата перестройка. Рейгън е в Берлин и произнася реч на Бранденбургската врата. “Господин Горбачов, ако търсите мир и просперитет за Съветския съюз и Източна Европа, ако търсите либертализация, елате на тази врата. Господин Горбачов, отворете тази врата. Господин Горбачов, срутете тази стена”, заповядва Рейгън.
Още на следващата сутрин на Берлинската стена, от страната на Източен Берлин, се появява надпис, надраскан със спрей: “Тази стена ще падне”.
Любопитното е, че това е вторият път, когато от Берлин Рейгън призовава за бутането на стената. Първият е през 1982 г., когато в реч пита съветските лидери защо изобщо я има. 5 години по-късно всичко е различно. СССР е смениа трима лидери, а планът на Рейгън работи. Той е първият, който се осмелява да реши, че САЩ няма просто да води на съветската система, а ще я победи. Според редица изследоваели това е станало още през 1987 г., а останалите събития са дипломация. След това комунизмът рухва в Чехия, Унгария, България.
С помощта на доктрината, стратегическата отбранителна инициатива и смелите му икономически ходове, СССР е на колене. Страната е толкова срината, че когато Горбачов тръгва да подписва документа, с който слага край на съюза, има проблем. Съветската му химикалка просто отказва да пише. Засрамен, Горбачов е принуден да поиска американска от оператора на Си Ен Ен... Така “Империята на злото” е ликвидирана от произведение на смазалата го американска икономика.
