Д-р Иван Димитров беше осъден за убийството на крадеца Жоро Джевизов-Плъха, когото застреля в двора на дома си в Пловдив на 2 март 2018 г. Лекарят беше обвинен в убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана и оправдан от два състава на Пловдивския окръжен съд досега. Решението той да бъде признат за виновен и да получи условна присъда от 2,5 години с изпитателен срок от 4 е на Апелативния съд в Пловдив.
Второто обвинение срещу д-р Димитров беше за незаконния пистолет, с който е стрелял. По него той получи 2 години условно още на първата инстанция. В тази част присъдата е потвърдена от апелативните магистрати и той ще изтърпи едно общо най-тежко наказание от две години и шест месеца условно.
След прочитането на присъдата, апелативните съдии изложиха в резюме мотивите си към нея, които в срок ще бъдат изготвени по предвидения в закона ред. В залата те посочиха:
Делото се гледа повторно от Пловдивския апелативен съд. Първият път Окръжният съд е приел, че подсъдимият държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това разрешение и го е осъдил на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. По отношение на обвинението за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, подсъдимият е признат за невинен и оправдан. Прието е наличието на неизбежна отбрана. Производството тогава е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие.
Тази присъда е отменена от Пловдивския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Сега, при повторното разглеждане, делото е протекло по общия ред. Окръжният съд отново е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, свързано с държането на огнестрелното оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, за което е осъден на две години лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Иван Димитров е оправдан по обвинението за убийството, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Отново е направен извод, че той е действал при неизбежна отбрана.
На практика е произнесена идентична присъда, каквато е постановена от първия състав на Окръжния съд.
Пловдивският апелативен съд с присъдата си днес приема, че подсъдимият на 2 март 2018 г. в гр. Пловдив, умишлено е умъртвил Жоро Джевизов, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Това е така, понеже:
Обвинителният акт очертава рамката, в която се движи производството в съдебната фаза на наказателния процес. Фактите, посочени в него, са доказани по категоричен и безспорен начин по време на проведеното съдебно следствие, както от първоинстанционния съд, така и от настоящия съдебен състав.
Установено е непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия. Със своето поведение той е провокирал подсъдимия.
Основателен е доводът в протеста, че ножът е хвърлен срещу Иван Димитров от разстояние, а не е използван в непосредствена близост между двамата. За да отблъсне противоправното нападение, подсъдимият си е послужил с огнестрелно оръжие, годно да предизвика смърт.
Произведен е един изстрел във въздуха и два в тялото на пострадалия. Доказано е, че фаталният трети изстрел е насочен от близко разстояние към лявата половина на гръдния кош на пострадалия, т. е. към жизненоважен орган, поради което резултатът бил напълно предвидим.
Поради това съдът приема за основателен доводът в протеста, че подсъдимият не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните последици, но е искал тяхното настъпване.
Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че подсъдимият предварително се е въоръжил с огнестрелно оръжие, годно да причини смърт. След деянието и преди да бъде открито тялото на Жоро Джевизов, изхвърлил пистолета далеч от жилището си. Извикал е свой познат, с когото са търсили пострадалия. Опитал се е да прикрие извършеното, като помолил свидетел по делото да изтрие записите от охранителните камери.
Въз основа на всички тези категорично доказани факти, Пловдивският апелативен съд приема, че Иван Димитров е превишил пределите на неизбежната отбрана при своята защита срещу непосредственото противоправно нападение от страна на Жоро Джевизов.
Основателно е твърдението на прокуратурата, че в случая е налице явно несъответствие на защитата с характера и опасността на нападението. Това е така поради очевидно по-ниската степен на интензивност и сила на нападението, съпоставено с предприетите от подсъдимия действия. Категоричен е изводът, че подсъдимият е могъл да се защити, без да се налага да причинява смъртта на пострадалия.
Наказанието за това престъпление в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода съдът определи при наличие на балансиращи отговорността обстоятелства, т. е. към средния предвиден в закона размер. От една страна, като смекчаващи обстоятелства са отчетени, чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни. Като отегчаващи - времето, мястото и обстановката на деянието вкл. стрелбата с незаконно притежаван пистолет, опитите да се заличат следите от престъплението и лансираната пред разследващите първоначална версия, че изстрелите са произведени от трето лице.
Апелативните съдии изрично подчертаха, че прокуратурата в протеста е поискала условно наказание, при смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая наказанието е определено в средния размер, предвиден в закона, въз основа жалбата на близките на Жоро Джевизов, които са поискали то да бъде определено при наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За незаконното притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси наказанието е определено в минимално предвидения размер. По отношение на него няма протест.
Магистратите направиха следното разяснение с оглед съпоставката на наказанията за двете престъпления.
За убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана е предвидено наказание до 5 години лишаване от свобода.
За държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси предвидената санкция е от 2 до 8 години, т. е. законодателят е решил, че това деяние е по-тежко и съдът прилага закона такъв какъвто е.
Съгласно изискванията на Наказателния кодекс е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.
С оглед всички посочени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид на това, че досега подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, съдът приема, че целите на наказанието могат да се постигнат и без то да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и неговото изпълнение е отложено с изпитателен срок от четири години.
Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от днес пред Върховния касационен съд.
