Войната срина капиталовите пазари, надува инфлацията с поне 2%, може да накара централните банки да повишават лихвените проценти
Ако в Украйна избухне военен конфликт, глобалните капиталови пазари вероятно ще бъдат изправени пред тежко изпитание и много по-силни сътресения в сравнение с други геополитически събития от последните няколко десетилетия. Тази прогноза направи преди един месец пред CNN главният пазарен анализатор на AvaTrade Наим Аслам.
Месец по-късно очакването му се потвърди. “В момента
никой не може
да прогнозира
дългосрочно
трендовете
на тези пазари, защото войната е почти напълно непредсказуема”, казва бившият финансов министър и член на Фискалния съвет към парламента Любомир Дацов.
Капиталовите пазари имат тази особеност, че са като денонощен регистратор на множество събития. Пред екраните непрекъснато стоят основно млади хора със слушалки в ушите и включени телефони. Те реагират за части от секундата на всяка новина. За части от секундата се печелят милиони и милиарди, и за точно същото време се регистрират аналогични загуби.
“Капиталовият контрол рязко намали оборота на валутния пазар на руската борса. Дневният оборот към 2 март спадна от 10,7 милиарда долара миналата седмица до 2,7 милиарда долара преди ден. Валутният пазар е много волатилен, с големи флуктуации на курса в рамките на часове. Днес са отчетени сделки в голям диапазон, между 96 и 112,5 рубли за долар”, дава пример икономистът Георги Ангелов.
Сложността, която пречи да се определят ефектите, се дължи на това, че притежателите на акции и други ценни книжа
са различни от
собствениците
на компаниите,
чиито акции те притежават. Най-големи количества от тези акции са собственост на пенсионни фондове и различни инвестиционни компании, много често от различни държави.
“Затова, а и по ред други причини е много трудно да се предвидят дългосрочните ефекти от флуктуациите на капиталовите пазари”, смята финансовият анализатор Руслан Бончев.
Предположенията на финансисти и икономисти са, че тези сривове няма как да не се отразят върху банките, пенсионните компании, инвестиционните фондове, които ще инкасират по-късно печалби или загуби.
По-особено е мнението на бившия шеф на Българската фондова борса Виктор Папазов. По повод забраната за търговията на акции на руски компании на големите западни борси той казва: “По мои груби сметки
загубата за
западните
инвеститори
е от порядъка
на 100-150
млрд. долара
Русия не носи никакви финансови щети, защото физическите активи са на нейна територия и продължават да работят и да носят печалби, но вече не на западните акционери. Зануляването на тези активи ще се усети в следващите месеци и ще е много болезнено, защото мнозина са ги използвали като обезпечение за последващо финансиране. Ефектът на доминото ще предизвика сериозни финансови проблеми”.
Към тези очаквани в близко време ефекти Папазов смята, че странични жертви на това решение ще бъдат всички западни банки, които са получавали рефинансиране от руски банки или срещу руски ценни книжа, включително дългови.
“Трябва да се отчете фактът, че с емисии акции и облигации компаниите си набавят свеж финансов ресурс на добра цена”, коригира го обаче Бончев. Той е категоричен, че това няма как да не се отрази на компаниите, които физически са си на местата, но са лишени за неопределено време от такъв ресурс.
“Санкциите, обявени срещу Централната банка на Руската федерация,
ще ограничат
сериозно достъпа ѝ до
международни резерви
за подкрепа на валутата и финансовата ѝ система. Международните санкции срещу банковата система на Русия и изключването на редица банки от системата SWIFT значително нарушиха способността на страната да получава плащания за износ, да плаща за внос и да участва в трансгранични финансови операции”, категорични са от Международния валутен фонд в изявлението си от петък.
Според повечето анализатори фондовите борси отразяват движението на стоковите, по-точно на котировките в цените на енергията. Всичко това се очаква да накара централните банки
да повишат
по-рязко
лихвените
проценти,
за да се противодейства на инфлацията. Новина, която е добре дошла за притежателите на депозити, и лоша - за получателите на кредити. Войната в Украйна със сигурност ще добави до 2 процентни пункта към инфлацията на развитите пазари особено в Европа.
Според икономиста Красен Станчев за България тази добавка може да е още по-драстична- “Бих увеличил прогнозата си за инфлацията три пъти над планираната за бюджета”, смята той.
“Икономическите последици от войната в Украйна вече са изключително сериозни”, казват и от МВФ. “Ценовите сътресения ще окажат влияние и в световен мащаб,
особено върху
бедните домакинства,
за които храната и горивата представляват значителна част от разходите. Ако конфликтът ескалира, икономическите щети ще бъдат още по-опустошителни. Санкциите срещу Русия също така ще окажат значително въздействие върху световната икономика и финансовите пазари, като ще имат значителни странични ефекти и в други държави”, смятат експертите на фонда.
Какво да правят в тази сложна ситуация
дребните
собственици на
акции и облигации?
Комисията за финансов надзор има съвети, които не са адресирани към днешната ситуация, но стават още по-важни за вземането на личните решения.
Всяка инвестиция, включително и тази в ценни книжа, има елемент на риск. Рискът при инвестициите в ценни книжа е свързан с множество фактори – състояние и развитие на дружеството, в което сте инвестирали, състояние на определен сектор от икономиката, състояние на капиталовия пазар, състояние на икономиката като цяло. Има и връзка между печалбата и риска. Правилото обичайно е: нисък риск – ниска печалба, висок риск – висока печалба. “Преди да вземете решение дали да инвестирате в ценни книжа, трябва внимателно да прецените редица фактори като личната ви финансова ситуация, размера на сумата, която сте готов да вложите, бъдещите ви планове, степента на риск, която сте склонен да поемете. Един от популярните съвети гласи, че при инвестирането
не трябва да
използвате
средства, които
ще ви трябват скоро
При избора на инвестиция е добре да знаете, че от основно значение е качеството на емитента, т.е. издателя на ценните книжа – акции или облигации. Ако емитентът е стабилен, с добро финансово състояние и перспективи за развитие, то това обикновено е белег за стабилност и успех на инвестицията в издадени от него книжа”, казват от КФН.
И познатото: “Не слагайте всички яйца в една кошница”, което означава да не влагате всичките си средства само в един и същ вид ценни книжа или в ценни книжа на едно дружество, защото е прекалено рисковано.
Докога ще
продължи
капиталовият хаос
Главният инвестиционен стратег на CFRA Research Сам Стовал анализира реакцията на пазара на 24 военни и терористични събития след Втората световна война. Проучването показва, че водещият индекс на Уолстрийт S&P 500 обикновено пада само с около 1% при първоначалните новини за дадено военно събитие или терористична атака и само с 5,5% по време на целия конфликт. След това са му били необходими средно 52 дни, за да възстанови загубите си, установил той. “Пазарите на акции са изложени на по-голям риск от инфлационните последици от потенциалната инвазия в Украйна, отколкото от самия конфликт. Историята напомня на инвеститорите, че изненадващите военни и терористични дейности традиционно са били краткотрайни и всъщност са представлявали привлекателна възможност за покупка”, заключава Стовал.
