"Всички са изключително травмирани. Често плачат, животът им оттук нататък е пълен с неизвестности“.
Така Лидия Тиберова, дъщеря на собственик на хотел в Стария Пловдив Иван Тиберов, описва състоянието на 20 украинки, избягали от войната с децата си. От 29 февруари те са приютени от семейството в хотела. Писъци на деца се чуват още щом прекрачи човек имота. Във фоайето ни посрещат натъжени и изплашени очи на няколко жени.
"Пътувах 31 часа от Киев до българската граница и още 12 часа до Пловдив", връща лентата 30–годишната Оля Булах. Тя успяла да се избави с 4–годишния си син. Но оставила под бомбите баба си (виж интервюто с нея долу). Оля и другите жени обясняват на по–малките деца, че са на пътешествие и ще се върнат в родината.
Съпругата на собственика на хотела – Людмила, е украинка и това накарало семейството да се притече на помощ на сънародниците й.
Сред шестте деца има и кърмаче на 5 месеца, а най-голямото е в начална училищна възраст.
На бежанците са осигурени подслон, храна, дрехи и лекарска грижа. Обособен е и детски кът. „Те могат да останат, докогато желаят“, казва дъщерята на собственика - Лидия Тиберова.
Част от жените тръгнали от Киев под ракетен обстрел и пътували в продължение на пет дни до границата.
„Те са под огромен стрес и си спомнят преживяното, стрелбите, бомбардировките. Когато на Трети март вечерта в Пловдив започна тържествената заря, децата се скриха под масата, защото помислиха, че има престрелка. Беше покъртителна гледка“, разказва Лидия.
По думите й за тези хора животът никога вече няма да е същият. Всички живеят с надеждата някой ден да се върнат.
„Разчитаме на помощ от дарители. Имаме нужда от храна, дрехи и лекарства. В бежанската група има диабетик и възрастна жена с множество заболявания. Едно от децата има нужда от консултация с ортопед.
Тревожат се и за сметките за ток, които неизбежно ще нараснат двойно. "Миналият месец платихме 3000 лева. Този сигурно ще е двойно", предполага Лидия.
Оля Булах: Дори войната да свърши, не можем да се върнем в руините
- В Пловдив всичко ни харесва, като у дома сме, казва младата жена
Оля Булах е една от 20–те жени от Украйна, настанени в Стария Пловдив. Тя е с 4-годишния си син. Жената е тъжна и много притеснена как ще се развият събитията.
- Оля, останаха ли ваши близки в Киев?
- Да, баба ми. Имаме къща в центъра на града. А баща ми в момента е на границата. При нас мъжете са мобилизирани и могат да излязат само, ако са навършили 60 г. Баща ми 4 пъти получи повиквателна и сега дойде и неговият ред за мобилизация.
- Колко време смятате ще продължи този кошмар?
- Никой не знае. Дори войната да приключи за месец-два, ние няма да можем да се върнем веднага, защото Украйна е в руини. Няма пътища, сгради, инфраструктура. Това, което предават по руските телевизии, е пълна лъжа. Твърденията им, че бомбардират само военни обекти, не са верни. Разрушени са пътища, мостове, градини. Няма как да заведа детето си в тези пепелища. Уверенията на руските медии, че в Киев всичко е спокойно, не отговарят на истината.
- Казват, че от Втората световна война насам това е най-големата бежанска вълна в Европа - 1,5 млн. вече са напуснали Украйна.
- В Украйна останаха само хората, които не могат да заминат. Някои опитват. Отправят се в различни посоки - Молдова, Полша, Германия. Имам приятели, които отпътуваха при роднини в Швейцария.
- Бихте ли останали по-дълго в Пловдив?
- Да, това е по-добрият вариант засега. В България ще останат украинци, които няма къде другаде да отидат. До последно не вярвахме, че е възможно това да се случи.
- С каква професия сте вие?
- Завършила съм международни отношения, занимавам се с информационно обезпечаване. Но не съм работила, защото се роди детето.
- Кога мислите, че ще е възможно да се върнете в родината си?
- Не знам. Дори и войната да свърши, трябва да мине много време, докато се възстанови нормалният живот. Не мога да заведа детето си там.
- Имате ли роднини и приятели в Русия?
- Съпругът ми - да, но не поддържаме контакти с тях.
- Трябва ли да има денацификация в Украйна, както твърди Путин?
- Това, което той говори, не е истина. Имам позната, която живее в Рига и тя ме пита защо воюваме 8 г. срещу руснаците в Донецк и Луганск, тъй като това били руски земи. Нищо подобно! Там имаше война, защото Украйна защитаваше своя територия. Да, тези райони наистина са проруски настроени, но всички, които живеят на границата говорят и двата езика. Има много руски училища, гледат руска телевизия. Когато започнаха военните действия там, при нас дойдоха приятели от Луганск. Те пък бягаха от руснаците и се преместиха в Киев.
- Харесва ли ви в Пловдив?
- Да, всичко ни харесва. Тук сме като у дома си. Приеха ни като приятели, но въпреки всичко е тежко. Преживяхме огромен стрес, а и близките ни все още са там. В момента условията ни тук са много добри. Пристигнахме като при близки хора, а не на гости. И Лидия, и Людмила се грижат много добре за нас. Цялата група сме 20 жени и 7 деца. Има и кърмаче.
- Децата как се справят?
- Моето дете е на 4 години и му обясняваме, че сме на пътешествие. То не разбира, че има война. Казваме му, че ще се върнем в един момент.
- Ще останете ли тук?
- Не. Имам роднини в Грузия – родителите на мъжа ми. В момента той е там. Имам разрешение да замина. Дори бяхме готови да тръгнем, бях взела билет за 24 февруари, но започнаха военните действия. За мен и детето е по-добре в този момент да заминем за Грузия. Но и там ситуацията не е много спокойна, не е ясно как ще се развият нещата. В Грузия също може да започне война. Ще изчакаме месец в България и ако там всичко е спокойно, ще заминем с детето.
