9 от 10 американски граждани са лошо настроени към Русия, 8 от 10 пък не харесват китайските политики, а спрямо последните събития, които наблюдаваме в Европа, 6 от 10 американци са съпричастни с украинската криза. Това разкри Мохамед Йонис, главен редактор на аналитичната компания "Галъп". Той анализира на пресконференция мненията на американските граждани преди Междинните избори в САЩ през ноември. Фокусът на "Галъп" е да се опитат да разбере как американското общество се променя в дългосрочен план по някои ключови фактори спрямо това, което го интересува, и какво наистина движи неговите процеси при вземане на решения, независимо дали става дума за гласуване, икономика, вид работа, която искат или нещо друго.
Според Йонис 50% от хората в САЩ, имащи право на глас, смятат, че нямат роля във вземането на политически решения, а въпроси като тероризъм, миграция, растяща инфлация, нива на безработица и последици от войната в Украйна ги тревожат все повече.
"Когато зададем на хората въпроса: Кой мислите, че е най-големият проблем в САЩ?, и те могат да отговорят всичко - дори "Мики Маус", 20% от гражданите посочват инфлацията", твърди Мохамед Йонис. След избухването на войната в Украйна статистиката е още по-плашеща. Данните сочат, че 8 от 10 американци очакват инфлацията да се повиши значително в близкото бъдеще. Основните им притеснения са свързани с газа, енергията и горивата, а рискът от рязък скок в цените на тези ресурси към момента е огромен.
"Цените на енергията са пряко свързани с тези на горивото, което означава, че ако едното скочи, другото бързо ще го последва. Горивото от своя страна е изключително важно за протичането на нормалния живот на по-голямата част от американците, които са свикнали да се придвижват с лични автомобили", според Мохамед Йонис.
Подобни значими аспекти не позволяват на гласоподавателите в САЩ да пренебрегнат инфлацията. Тези притеснения пораждат и отрицателни нива на икономическа увереност (-26%), въпреки поддържането на ниски нива на безработица от години. Те играят и важна роля в оценката на свършената от Конгреса работа, а тази оценка е изключително ниска, за сметка например от тази на местната власт. Едва 18% от населението одобрява политиката на Конгреса.
Плашеща е и тенденцията на намаляващия брой американци, които са доволни от ситуацията в САЩ, показват най-новите статистики на "Галъп". Те сочат, че едва около 20% от гражданите дават положително мнение. Това не се отнася за техния личен живот, а по-скоро за политическата ситуация, която в САЩ е доста драматична", коментира главният редактор на "Галъп".
Изключително наболял е и проблемът с расовата дискриминация. Над половината население (57%) смята, че отношенията между тъмнокожите и светлокожите там се определят като "лоши" или дори "много лоши". Значителен отрицателен принос изигра случаят с покойния Джордж Флойд, който беше убит от двама полицаи на 25 май 2020 г. в Минеаполис, Минесота, по време на арест. Тогава жестокото им отношение предизвикаха широк отзвук по цял свят, а протестите в САЩ продължиха с месеци.
"Икономиката е най-важният фактор, който определя всички избори през последните 80 години", твърди Мохамед Йонис. Това означава, че нагласите на двете водещи партии към нея са ключови, за да надделеят над своите конкуренти. В САЩ най-големият работодател е частният сектор, затова отношенията между него и управляващите са изключително важни. Републиканците са по-негативни към т.нар. "голям" бизнес, отколкото демократите, а това би могло да играе голяма роля на предстоящите Междинни избори. В полза на кого ще се развие динамичната ситуация предстои да проследим.
"59% от американците, смятат, че военната мощ на Русия е критична заплаха за САЩ - отново, относително високо в нашата тенденция и също така важно още веднъж да подчертаем, че тази анкета се проведе точно преди инвазията действително да ескалира и да бъде проведена. Така че тези възприятия вероятно само ще се увеличат, отбеляза още Мохамед Йонис. Той допълни, че данните са събрани непосредствено преди руската инвазия в Украйна. Те показват, че още преди нея 85% от американците не одобряват руските политики. След инвазията, мога да ви уверя, че процентът е още по-висок."
На всеки четири години в САЩ се провеждат Междинни избори. На тях хората гласуват за членове на Конгреса, който има правомощието да гласува законите на страната.
Конгресът се дели на две камари - Камарата на представителите и Сенат. Излъчват се общо 535 държавни служители, които да отговарят пряко за водените политики на локално ниво. В Сената всеки щат има по 2-ма представители, а в Камарата се разделят на по-малки райони, като от всеки район има по 1 представител. Гласуват се още губернаторски позиции, както и длъжности в държавни и местни офиси.
Водещите партии, които се борят за места, са демократическата и републиканската. Изборите се случват след преполовяването на президентския мандат и са изключително важни за продължаването на неговите политики. В случай, че партията на управляващия загуби своите места в Камарата на представителите или Сената, то те ще изгубят контрола над гласуването на нови закони.
Преди тези избори са се случвали на политическо ниво, без мнението на народа, но от 1913 г., когато 17-тата поправка влиза в сила, изборният процес се провежда демократично, чрез допитването до народа.
