- Защо окупаторът е на върха на Бунарджика, а Левски – в подножието, питат противници на паметника
- Той ще надживее всички, отсича червен
Войната в Украйна отново възпламени дебата в Пловдив за бъдещето на паметника Альоша. И хората на Петър Москов от партия КОД внесоха тези дни предложение в деловодството на общината за демонтиране на монумента.
Той веднъж
оцеля през
1996 година,
когато тогавашният кмет Спас Гърневски се зае със събарянето му. Но с решение на съда гранитният солдат беше “бетониран”. Гърневски сега е още по-категоричен: “Няма място окупаторът на най-високото място в Пловдив!” (Виж мнението му долу.)
“Альоша ще надживее всички!”, предрече преди 26 г. бившата шефка на Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив и тогавашен общински съветник от БСП проф. Радка Колева, вече покойник. Думите ѝ днес повтаря и Захари Георгиев, бивш депутат от БСП.
“Вандалско е
да се рушат
паметници”,
смята той.
Дебатът за бъдещето на монумента се води на приливи и отливи над 30 години. Впрочем и преди руската инвазия – на 19 февруари, отново се надигнаха гласове срещу фигурата на съветския боец. Всяка година в дните около гибелта на Левски в социалните мрежи пловдивчани споделят колаж, който показва как Альоша се извисява над Апостола, който е в подножието му и е закрит от дървета.
Бунарджика не е най-високото тепе на Пловдив, но фигурата на гранитния воин се вижда още от Пазарджик. Това боде очите на русофобите, които в последните дни все по-често отсичат: “Альоша да го няма!”.
Решението на общинския съвет на Пловдив за премахването на Альоша е под № 89 и е взето на 10 април 1996 г. То е с една-единствена точка: “Задължава кмета на Пловдив да предприеме незабавно необходимите действия за заличаването на Альоша от Хълма на освободителите като паметник на Съветската армия - окупаторка”. В протокола от заседанието не е отразен броят на гласовете “за”, “против” и “въздържали се”, но тогавашният председател на групата на ОДС в местния парламент Андон Андонов помни какво е станало.
“В синята група бяхме 28 души, всички гласувахме “за”. Мисля, че и един земеделец ни подкрепи, но и само нашите гласове стигаха за мнозинство при общо 51 души в общинския съвет”, разказва той.
Формулировката “заличаване” е избрана, защото демонтажът на многотонния монумент не е единствената възможност. Твърди се, че това е технически неизпълнимо без големи поражения по самото тепе и сградите под него. Строителни специалисти обясняваха, че в монумента има много гранит и бетон, вкопан в скалите.
“Ако се взриви,
ще събори
къщите
наоколо”, твърдят експерти. Други пък отвръщат, че няма нещо в света, дори Хеопсовата пирамида, което да не може да бъде бутнато. И дават пример с мавзолея на Георги Димитров.
Друго екзотично намерение за префасонирането на паметника припомни Захари Георгиев - фигурата на войника да бъде издялана във формата на бутилка “Кока-кола”. “Може да звучи несериозно, но Спас Гърневски тиражира това в публичното пространство”, категоричен е днес Георгиев.
След гласуването в местния парламент тогавашният областен управител Петко Царев (БСП) оспорва решението и съдия Здравко Киров го обявява за незаконосъобразно, позовавайки се на спогодба между президентите Желю Желев и Борис Елцин за запазването на паметниците. “Тя беше за руските паметници, а Альоша е съветски. Здравко Киров просто ни предаде”, припомни Андонов.
Той се надява все някога да се стигне до премахването на Альоша от хълма.
“Да си го
приберат
комунистите в
Братската
могила
и да му се кланят на 9 май”, казва Андонов. Спас Гърневски има друго предложение за бъдещето на Альоша – той го вижда на поляната под Бузлуджа. “Да си възстановят мемориала и долу на ливадата да си преместят всички комунистически паметници. Да ги прегръщат и целуват на чист въздух”, казва той.
“Има хора, които искат да събарят паметници, толкова им е акълът”, коментира бившият областен Тодор Петков (БСП), който през 2007 г. организира тържества за 50-годишнината от построяването на фигурата. И припомни какво е изрекъл тогава току-що провъзгласеният пловдивски владика Николай. “Който се възправи срещу Альоша, се възправя срещу БПЦ”.
Петков припомня, че паметници на съветски войници има във Виена и Берлин, но никой не ги маха. “Само ние не зачитаме историята. Това е паметник на съветския войник, освободил Европа от нацизма. Вгледайте се в монумента. Погледът на войника е насочен на изток - към родината му. Шмайзерът му е свален, а не е вдигнат, за да воюва”, разсъждава Петков.
Какво да се прави с паметника, може да се реши и след своеобразно допитване до пловдивчани, като първо обаче се напише истината на самия монумент, смята пловдивският адвокат и общественик Станислав Станев.
Според него Альоша символизира държавата и армията, които обявиха война на България, нападнаха я в гръб и я откъснаха от цивилизования свят за 45 години. “Когато табела с това пояснение започне да се набива в очите на хората и те свикнат с истината, тогава пловдивчани ще решат дали паметникът да остане, и ако да, в какъв формат”, казва той.
Сега в нозете на Альоша стои надпис: “Слава на непобедимата Съветска армия освободителка”.
Спас Гърневски: Преди 26 г. Елцин искаше да прави с нас СССР II
Трябваше да реагираме, тогава комунистите ме изкараха луд
Съветски войници не са пролели у нас капка кръв и този паметник няма никаква историческа стойност нито за Пловдив, нито за България. В това е категоричен Спас Гърневски. Според него Альоша трябва час по-скоро да го няма.
Той припомни преди 26 г. как се е стигнало до решението да бъде демонтиран.
“В началото на 1996 г. тогавашният руски президент Борис Елцин заяви, че ще прави СССР II, където отреждаше място и на България редом с Беларус, Казахстан и Киргизстан. Наложи се да реагираме, като направихме голям митинг в концертната зала. Целият площад навън преливаше. Хората ни подкрепиха за демонтирането на Альоша”, върна лентата екскметът.
Той вкарва предложението в общинския съвет, където при ожесточен дебат беше гласувано премахването на монумента. “Над 150 интелектуалци ни подкрепиха. Опозицията в лицето на комунистите и руските поклонници ме засипаха с епитети, хули и обиди. Нарекоха ме луд, болен мозък. Но сега, след 26 г., Сибирската мечка нахлува от всички страни с кръвожадност в една братска славянска страна. Тази глутница убива невинни хора. Всъщност ние сме прогледнали преди 26 г.”, коментира Гърневски.
Категоричен е, че не само този паметник, а и тези на Съветската армия в София, както и Альоша в Бургас трябва да бъдат демонтирани.
